Арт-кино, което обаче се гледа с лекота и изглежда автентично – възможно ли нещо такова? Още по-интересен факт е, че става въпрос за нов български филм, който след фестивала „Златна роза“ мина на тазгодишната Киномания, а вече се върти и в мултиплексите, почти без никаква реклама.
„Отговор на всички въпроси“ е киноексперимент на режисьора-сценарист Димитър Коцев-Шошо, познат от големия екран с филми като „Лора от сутрин до вечер“ (също доста експериментален), и далеч по-успешния „Маймуна“. Може да се каже, че продукцията е български принос към движението „Догма“ (с най-прочут представител датчанина Ларс фон Триер) – снима се максимално автентично, без детайлен сценарий, актрисите не използват никакъв грим и са облечени така, както и в ежедневието си. Насърчават се всякакви импровизации в сюжета и диалога, а окончателният продукт се оформя чак при монтажа.
Героините са три млади жени – Сара, Велина и Настя (актрисите играят с истинските си имена), които са коренно различни една от друга. Едната е хитруша манипулаторка, другата е депресирана неуспешна актриса, а третата – импулсивно момиче, любител на нощния живот и безразборния секс. Всяка от тях отчаяно търси нещо важно за себе си – любов, слава, адреналин. И трите са готови на всичко, за да намерят кой да им помогне да го постигнат – ако трябва дори ще си го изфантазират…
Жанрът е микс между житейска комедия, драма и фентъзи-мистерия. Зад привидно претенциозната идея всъщност се крие приятен, лесен за гледане филм, който постига поставените си цели с изненадваща лекота. Това се дължи най-вече на убедителното присъствие на трите актриси, както и на силните поддържащи роли (сред тях буквално блести писателят Радослав Парушев в ролята на адвокат-родител-шеф). Операторската работа и музикалното оформление са два други сериозни плюса на филма.
Заснет с видимо символичен бюджет, „Отговор на всички въпроси“ е рядък пример за „фестивално кино“, което обаче не дразни и от което нямаме основание да се срамуваме. Експеримент, който не си е поставил прекалено амбициозни задачи, но ги осъществява с талант, кинематографична вещина и стил.
В България все по-често се харчат пари за безумно кино, което в повечето случаи е или обида за зрителския интелект, или го надценява прекалено много. Би било чудесно, ако се снимаха по-често такива „отговори“.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Ех, само ако имах под ръка „Отговор на всички въпроси“!…:)
Ще ида да го гледам. Почивка съм четири дни. И без това си бях решила да ида да гледам СВАТБА. Заради Велислав Павлов, много го харесвам. Ама много. Колегата Марио Ковачев. 🙂 Така че ще гледам и този филм. Колкото пъти съм се доверила на рецензиите Ви- не съм сбъркала.
Обаче явно вече съм прихванала Вирусът. Коледният. 🙂 Гледат ми се разни коледни работи с хубав край задължително обаче! Моля. Хубав край. Поне на кино животът може да е винаги хубав, нали…
Мама ми подари Между два кадъра от Деян Статулов. Малко съм прочела, в началото съм. Ама много интересно. Някакси „виждаш“ киното отвътре. А аз си подарих автобиографията на Ал Пачино. Ама ще ме почака до празниците. Сега нямам време.
След около десетина дни за пръв път в кариерата си ще направя операция за репозиция и подмяна на сегмент от мозъка като заменя увредените и липсващи сегменти с такива от…3D принтер. Операцията като метод не е нова, разбира се. Нов е подхода. И принтирането. До сега използвахме специално изработени за конкретния пациент сегменти. Това отнемаше доста време- подобни прецизни елементи за неврохирургия се правят само на три места в света. А сега…принтер. Боже. А мислех, че след Афганистан и Ирак съм видяла всичко в тая работа. Прочее, той е журналист. Пациентът ми. Колегите от Анкара казват, че цяла Турция се вълнува от съдбата му. Колко успокояващо. Пострадал е от експлозия. Не помня къде обаче. На някое „спокойно хубаво място“, без съмнение. И Вашата работа е…толкова безумна доста често. Имах близка приятелка, военен фоторепортер. Убиха я във Фалуджа, Ирак. Преди доста години. И до сега не мога да си простя, че не бях там навреме. Никога няма да си простя.
Извинявайте. Рядко оперирам журналисти. Винаги ми напомнят за Карла. Винаги. Някакси преживявам загубата й отново. Все казваше, че като спре да ходи по бойните полета, щяла да си направи дамски лайфстайл сайт. Как пък не. Точно тя. По- скоро би си прерязала вените. Щеше да си направи подкаст за Близкия Изток. Липсва ми. Веднъж я попитах кое е най- важното в работата на един журналист. Каза ми: „Съмнявай се! Винаги! Дори и майка ти да ти каже, че те обича- потърси поне два независими източника!“ Така и не разбрах дали се шегува. За майката, не за източника. Слава Богу, нейната не доживя гибелта й. Дъщеря й стана журналист. За мой ужас. И така. Тревожа се за този човек в Анкара. И се надявам, че боговете на медицината няма да ме изоставят. 🙂
ХаресвамХаресвам