„Биг Брадър“ финишира гузно и без аплодисменти – уж се гордееше с рейтинг, а сякаш се срамуваше от развръзката си. Сезонът ще бъде запомнен най-вече с пропуснатите си възможности

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 6 декември

Доста странен беше финалът миналата събота на завърналия се в ефира някогашен рейтингов мастодонт. Най-необясним бе начинът, по който претупаха излизането от къщата на победителя Марио, избран с голяма преднина от публиката пред конурентите си. Той бе любимец на зрителите почти от самото начало на сезона, но появата му в студиото бе съпроводена от изненадващо тихи аплодисменти, очевидно дадени по команда от платената публика в залата. Всеки от другите финалисти бе получил шанс да каже няколко думи пред камерите в кулминационния си момент, но такова право не бе дадено на победителя, от който принципно предаването нямаше никакво основание да се срамува.

Дали просто времето не достигна, и затова трябваше така да го смутолевят накрая? Рисковете на живото предаване? Затова пък имаше достатъчно минути за излизането на продуцента Краси Ванков, според когото това е бил най-гледаният сезон в цялата история на „Биг Брадър“. Наистина ли? Това прозвуча почти като шегите на Димитър Рачков за мизерната заплата, която му плаща Магърдич Халваджиян…

_{Представянето на победителя Марио, избран с голяма преднина от зрителите, беше претупано и без той да получи възможност да каже каквото и да било.}

Неприязънта на останалите участници към Марио беше очевидна – те шумно фаворизираха другия финалист Георги, без да се чувстват длъжни да мотивират това с някакви солидни аргументи, които и публиката да приеме. Дали просто бяха инструктирани да се държат така, или имаха някакви по-сериозни причини? И ако са имали такива, защо не бе направен поне опит да бъдат изяснени? Възможно ли е не всичко от образа на Марио в къщата да е било излъчвано пред камерите? Или става дума повече за добрата стара българска завист – на слабите характери към по-силния, на шушумигите към благородния, на глупаците към по-умния?

Публиката би се радвала, ако имаше подобна дискусия. Можем само да гадаем, но е факт, че този противоречив момент остана като една въпросителна до самия претупан финал на сезона.

Въобще целият финален „лайв“ създаваше усещане за нещо сякаш предначертано, скалъпено набързо и формално. Ако този сезон е бил с такава рекордна гледаемост, каквато продуцентът изтъкна, защо беше така форсирано приключен, а не продължи поне още седмица или две? Коя телевизия се отказва току-така от нещо, което я прави лидер по гледаемост?

По-вероятното обяснение е, че рейтингът на „Биг Брадър“ най-вероятно се е сринал след преждевременната развръзка на „любовната история“ между Беба и Виктор. Сам по себе си този сюжет не бе разработен по най-добрия начин от продукцията, въпреки че беше спонтанно възникнал и особено благодатен. Наистина се беше превърнал във феномен за общонационално обсъждане.

Не че имаше кой знае какво за анализиране в оформилия се любовен триъгълник. Като изключим разликата във възрастта между Виктор и съперника му Велин, много малко неща отличават двамата кандидати за сърцето на хилауроновата силиконка с миглите. От гледна точка на евентуална социална дисекция и полезни за публиката изводи, комичният любовен сюжет не предлагаше абсолютно нищо. А след като стигна до задънена улица – отчасти и по вина на безпомощните продуценти – беше логично да се срине и целият рейтинг на шоуто. Ако например беше направен опит за вкарване на „външния кандидат“ Велин вътре, биха се случили интересни за обсъждане събития. Ако пък той е отказал категорично да участва, тогава е можело много по-силно да бъде окуражено развитието на отношенията между Беба и Виктор вътре, вместо да бъдат „обезкуражавани“, и то по толкова недодялан начин…

Друг благодатен сюжет, който не бе толкова спонтанен, а заложен още със самия кастинг, беше противопоставянето между ромския чешит Георги и останалите съквартиранти. Тук бяха поставени някои интересни за анализ теми, но по-скоро само маркирани и недостатъчно разнищени.

Популярен формат като този и анализаторите му (някои от тях, но само някои – наистина доказано компетентни) можеха да направят актуален разрез на отношението към ромите в днешното ни общество. В наши дни то със сигурност е много по-различно, отколкото е било например преди десетилетие. Този етнос днес е доста по-силно интегриран. Голяма част от него се е завърнала от емиграция, а друга част си е намерила професии, в които някога беше немислимо да получат шанс за изява. Браковете между българи и ромки или между българки и роми са все по-често явление. Покрай колоритния образ на Георги, „Биг Брадър“ можеше да постави тази интеграция на обсъждане пред възможно най-широка аудитория и от двата етноса, с подходящи коментатори в студиото. И със сигурност би имало полза от това. Но не се случи.

Въобще целият нов сезон премина под знака на пропуснатите възможности – въпреки слабия, недостатъчно балансиран като типажи кастинг, и тоталната безпомощност на сценаристите откъм мисии и тематика.

Ако все пак „Биг Брадър“ успя да се открои като телевизионен феномен на фона на конкурентите си тази есен, то бе най-вече заради факта, че се случваше в реално време. Не съвсем на живо, както бяхме свикнали някога, но поне успоредно с днешните дни – а не заснето някъде далеч от София и някъде през лятото, както е при повечето други риалити-формати.

Доказа се за пореден път, че „живото предаване“ буди по-голям интерес, каквито и рискове и минуси да носи, и колкото недоизкусурено и прибързано да го приключват накрая. Остава да се надяваме, че следващия сезон ще мине с по-добре подбрани участници, и с по-умно използване на възникналите между тях сюжети.