Мърморенето срещу общата европейска валута стартира твърде рано. Догодина вече няма да е интересно тя да е виновна за всички несгоди на българина. Не си изгърмявайте патроните така предсрочно!

Ако се съди по протестите по улиците и публикациите в социалните мрежи, българинът дава сериозен отпор на европейската валута и аха-аха да я отхвърли – нищо че в кварталните супермаркети етикетите за цените вече са с по две цифри. Ако обаче погледнем опашките пред чейндж-бюрата, нашенецът вече е влязъл в еврозоната, половин година предсрочно. Когато го питат социологически анкетьори дали е за или против, е готов да каже, че не е много съгласен. Даже може и, ако не плющи дъжд, да повърви с байряче в ръка из софийските улици, но в реалния живот вече си е прекалкулирал сметките и целия живот. Това са типичните за нашата страна паралелни вселени – едната е за пред хората, от кумова срама, а другата е тривиалното ежедневие, където българинът не държи да е чак такъв храбрец, по какъвто и да е било въпрос.

По една дисциплина обаче е шампион –намирането на външни фактори и причини за някаква фрустрация. Че не е толкова богат и благоденстващ, колкото му се иска, или поне колкото е гледал по филми, че е възможно.

Ако мърморенето беше олимпийски спорт, ние щяхме да сме с пълен комплект медали на всички игри. Всеки месец, дори всяка седмица, с точността на швейцарски часовник, намираме нов повод да посочим някакъв виновник за нашите неволи. Задаващата се евровалута (какви са плюсовете и минусите й е крайно закъснял и вече ненужен спор) е подготвена за коронясване като главен злодей на републиката. Защото, разбира се, не растящите цени (които не са се забавяли през последните две години, нищо, че се разплащахме с добрия стар лев), нито навиците ни или безхаберието на министри и депутати ще са причината за бъдещите ни главоболия – виновно ще е само то, еврото. Новите банкноти ще са идеалният външен враг, готов да поеме всичките ни фрустрации.

Вече не някой друг, а именно те ще вдигат цените и ще ограбват спестяванията. Те и само те ще направят хляба по-скъп, а кафето – направо недостъпно. Не че кафенетата ще се изпразнят от хора – това не си го и помисляйте, нито колоните от коли в посока Гърция всеки уикенд. Някои неща са константни величини, нещо като „постоянното присъствие на БЗНС“ в управлението по времето на соца.

В социалните мрежи и по пазарите вече се шепне как „всичко ще поскъпне двойно, а заплатите ще си останат същите“. Никой не споменава, че инфлацията и без това си върви с бодра стъпка, или че търговците отдавна са усвоили изкуството да закръглят нагоре. Щом им минава номерът, защо да не го правят? Но не, виновно ще е еврото – защото е чуждо, защото идва „отвън“, защото е удобно.

Тази демонизация не е нова. Тя е просто пореден епизод от дългогодишната ни любима сага „Външен враг“. Когато през 2007-а влязохме в Европейския съюз, мнозина прогнозираха, че брюкселските бюрократи ще ни заробят, ще ни отнемат идентичността и ще ни накарат да ядем само генно модифицирани краставици. Ще забранят шкембе чорбата и пилешките дробчета в ресторантите. Днес, почти две десетилетия по-късно, сме все още българи, ядем си доматите от село и пак мърморим – но вече за други неща. По същия начин, когато през 1997 г. въведохме валутния борд, мнозина виждаха в него „заговор на Запада“ да ни държи под контрол. Резултатът? Финансова стабилност, но и нов повод за оплакване, защото „бордът не ни дава да дишаме“. Само че в епохата на вездесъщия интернет народната памет става все по-къса и на никого не е интересно да вади апокалиптични прогнози със стара дата, за да ги развява в публичното пространство. Лесно прощаваме на всеки, който е вещаел трагедии, и предпочитаме да сочим с пръст всеки клет оптимист. Как си позволява, мамка му!

Българинът е майстор в намирането на външни причини за вътрешни проблеми. Национален рефлекс е когато нещо не върви, първо да поглеждаме навън. Еврото е просто най-новият кандидат за тази роля. Преди него имахме глобализацията, имигрантите (които така и не ни заляха, а недостигът на работна ръка в почти всички сфери е факт), „Гърция, дето ни краде туристите“, и, разбира се, вечният хит – политиците. Последните впрочем са универсален виновник, защото все се случва да правят нещо погрешно, което да подхрани мърморенето ни. Сякаш те не са част от същия този народ, не са нашите братовчеди, колеги или комшии, а са внесени с автобуси отнякъде далеч – от Брюксел, от Москва, от Истанбул или от Бангладеш…

Да обвиняваш външен фактор е най-удобното нещо, защото те освобождава от отговорност. Ако цените скачат заради еврото, не се налага да се замисляш защо не си поискал увеличение на заплатата (ако въобще и нея си заслужил с достатъчно усърдие и качества) или защо държавата не успява да контролира спекулата. Ако животът е труден „заради Европа“, не трябва да се занимаваш с това как сами си избираме управляващите или как пилеем ресурсите си. Външният враг е като психологически балсам – дава ти обяснение, без да те кара да се чувстваш виновен.

Да си спомним и за Ковид пандемията – когато през 2020-а светът буквално спря, моментално намерихме виновници: „китайският вирус“, „фармацевтичните гиганти“, „световната конспирация“. Малцина си задаваха въпроса защо здравната ни система е толкова неподготвена или защо дисциплината ни беше на ниво „ще пия една ракия, па ще мине“. Вместо това, ваксините се превърнаха в символ на „чуждото зло“, а мерките – в доказателство, че „някой иска да ни контролира“. Резултатът? Рекордна смъртност и още повече мърморене.

Нека отсега да е ясно – еврото ще бъде демонизирано поне няколко години след въвеждането му. В първите седмици и месеци ще е направо страшно. През цялата 2026-а ще мърморим за поскъпването, сякаш досега такова нещо не е имало. Всеки етикет ще се снима и качва във фейсбук и тикток до припадък. Едва ли има и правителство, способно да удържи на „всенародния гняв“, който ще се отприщи. Това е и една от причините в наши дни патосът в защита на евровалутата да звучи някак си под сурдинка откъм управляващите политици. Те знаят, че ще им се търси сметка за всяка сегашна думичка на оптимизъм, и че няма да им бъде простен нито един цент поскъпване в цената на кравето масло или на дизела (страшно евтини са сега в левове, няма що!). Всеки негативен ефект ще бъде гледан като през лупа, а всеки позитив ще бъде приеман като даденост. Сякаш това е най-нормалното нещо на света – да ставаме все по-богати (даже и без непременно да го заслужаваме) и самодоволни.

През 2027-а вече просто ще тъгуваме за загубата на лева и националната ни идентичност. През 2028-а пък може да открием, че еврото всъщност не е било виновно за всичко, но дотогава вече ще сме намерили нов враг – може би 6G мрежите или някой нов европейски закон за рециклиране. Пластмасовите капачки на бутилките също винаги са подръка като подходящ обект за сочна псувня.

Мърморенето е част от нашето ДНК и в това сигурно има нещо чаровно. То ни сплотява около кафето, дава ни теми за разговор, пази ни от скуката. Българите не обичат да се хвалят едни на други – по-добре се чувстват, когато се оплакват, така си доставят взаимно удоволствие. Цикълът, с който се сменят „образите на врага“, обаче се сгъстява все повече, и взимането на еврото отсега на мушка изглежда силно подранило. Няма да остане енергия за гняв през януари догодина, то няма да е интересно вече!

Доколко новата валута ще ни спаси и направи истински европейци – това е повече от съмнително и спорно. Еврото си остава просто един инструмент, който опосредства живота ни – такъв беше и обвързаният с него във валутен борд лев, такъв е и ЕС (уви, управляван днес от полуидиоти и полуидиотки), такива са и регулациите, с някои от които вече свикнахме, а други може би никога няма да приемем. Работливият и кадърният ще продължат да имат пари и да са обект на завист от останалите. Глупакът ще си остане глупак и с евробанкноти в портфейла, и с изкуствен интелект в телефона. Просто за известно време ще има достатъчно добро ново оправдание за глупостта или за мързела си. Изкушението да се започне отсега с мантрата „за всичко е виновно еврото“ е огромно, но тези хора ще си изгърмят рано-рано патроните и после ще трябва да търсят нови злодеи наоколо.