Триумфът на младия германец в „Биг Брадър“ беше шамар срещу българската простащина, агресия и невежество

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 21 ноември

Един млад „изпаднал германец“ с българска майка и немски баща спечели 100 000 лева от „Биг Брадър“ миналия уикенд, след като надделя с 56 на сто от гласовете. Триумфът му изгледаше предизвестен почти от самото начало – хлебарчето още с влизането си бе като нарисуван риалити-победител и трябваше да се случи някакво чудо, за да не спечели сезона.

Давид Бет все едно го е създал някакъв изкуствен интелект – с всички черти, заради които безпристрастната публика би могла да му симпатизира. Живее с баба си в България, предпочита я пред Германия, обича си приятелката, мечтае да отвори своя хлебарница „в Софията“, и говори на българо-немски, който напълни целия ТикТок и Фейсбук с лафове.

По-изненадващ от неговата победа беше фактът, че и останалите трима финалисти се оказаха хора, срещу които почти никой не би могъл да каже нещо лошо, а това се случва изключително рядко в нашите риалити формати. Вицешампионът Валентин Котов показа „интелект с характер“, логическо мислене и овладяно самочувствие, Сияна – красота, добродушие и неподправена уязвимост, без да се изживява като трагична героиня и перманентна жертва, а Стефан Стоянов – завидно хладнокръвие и самообладание в моменти на голяма агресия и враждебност срещу него. И четиримата сякаш бяха излезли от някой европейски каталог за „нормални хора“, а не от нашата ежедневна реалност на драматизъм и истерия. Каква ирония, наистина – в шоу, което по традиция е като витрина на българската простащина, един хибрид от Владая и Берлин надделя със сдържано поведение, чувство за хумор, чисто сърце и самоирония.

В този формат сме се нагледали на какво ли не – от изцепките на Найден, Панайот и „Обре Нидялко“ през публичната изневяра на хубавата Елена и истериите на тризначките, до обидите на Албена Вулева и майка й към всичко и всички във ВИП-изданията. Зрителите бяха окуражавани да гласуват с кеф „коя тризначка е по-зла“, забавляваха се с шоуто на Луна, Мара Отварачката и шеф Петров и въобще бяха старателно възпитавани да степенуват негативни емоции и токсични характери. Панаир на негативизма.

Българските риалити формати винаги са били пълни с отрицателни примери, и това важи включително за певчески състезания като „Гласът на България“ и „Х Фактор“, където там най-големият рейтинг идваше не от изригването на нечий талант, а най-вече от някоя комична, старателно издирвана и поощрявана излагация.

На фона на всичко това, седмият сезон на „Биг Брадър“ се открои с разнообразния кастинг, в който имаше достатъчно положителни примери и емблематични типажи. Това стана възможно благодарение на сравнително сдържания откъм грозен сеир миналогодишен сезон, в който скандалите между съквартирантите не бяха подклаждани умишлено. Затова и не е голяма изненада, че тази година се записаха по-стойностни кандидати с интересни и подходящи за дискусия и анализи характери. В къщата този път влязоха хора, които действително противопоставят едни части от обществото ни на други – но не чрез конфликтния си нрав и поведение, а просто заради архетипите, които представляват. Публиката за пръв път от доста време се раздели на два лагера спрямо почти всеки от участниците, без това да опира до лична симпатия и антипатия, а предимно от принципни съображения. Мюсюлманинът-фундаменталист Мути, „деми-сексуалният“ Цецо, гласовитият тираджия-патриот Калин, полигамната Цветелина… Това са все образи, които станаха тема за обсъждане не толкова заради конкретни личностни качества, колкото заради прослойките и идеите, които персонифицират.

Е, без простотия, разбира се, не се мина. Агресията на неуравновесения Иван, себичният непукизъм на Лена и лицемерните религиозни нравоучения на Мути бързо станаха дразнители за публиката, а част от нея сякаш се кефеше най-много именно на това. Върхът на всичко обаче беше поведението на Михаела, която се изяви като архетип на агресивната простащина и самонадеяното невежество. Достойна наследничка на бившата любимка на този формат Златка Димитрова, която смяташе Англия за столица на Белгия, но това не попречи накрая да бъде увенчана с една съмнителна победа.

Връщането на Михаела обратно в къщата беше най-безумното продуцентско решение в този иначе интригуващ и смислен сезон. Идеята беше прозрачна и даже беше възложено на студийните коментатори да я дообясняват, защото определено имаше нужда: в последната седмица от сезона гръмогласната скандалджийка трябваше да „разбута пластовете“ и да всее смут в прекаления позитивизъм, който се възцари там след изгонването на неконтролируемия Иван. Даже и да е имало някаква логика в подобно нестандартно решение, то беше твърде зле мотивирано пред публиката, а и не постигна кой знае какво, освен да отблъсне голяма част от нея.

Какво беше продуцентското послание към аудиторията с това вкарване на Михаела обратно? „Не ставайте прекалено позитивни и мислещи, не губете сеирджийските си инстинкти, не отвиквайте окончателно от простотията, към която ви бяхме пристрастили…“

Михаела се превърна в олицетворение на всичко онова, което Давид Бет не е и никога няма да бъде, а най-ироничното е, че със селската си хитрост тя се опита да се позиционира като негов фен и агитатор за крайната му победа. 20-годишното германско хлебарче в крайна сметка постигна успех срещу простащината и агресията. Един владайски Давид срещу българския Голиат на скандалджийството и примитивния егоизъм.

Отсега може смело да се прогнозира – догодина за „Биг Брадър“ ще се запишат не по-малко интересни и стойностни кандидати. Остава само да стискаме палци сред тях да не преобладават Ивановци и Михаели. Или, ако приемем присъствието им за неизбежно, поне да не ги пускат по два пъти в къщата, за да разпръскват вируса на простотията от телевизионния праймтайм. От него и без това си имаме предостатъчно – нека поне в едно риалити му се наложи някаква карантина.