Риалити-кастингът „Вече играеш“ е приятната изненада на сезона
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 23 януари

От Нова телевизия сякаш не се гордеят достатъчно с риалити-кастинга „Вече играеш… Стоичков“, чиито първи два епизода минаха в последните две неделни вечери. Не го рекламират толкова масирано, колкото си заслужава – може би заради хазартната компания, която е основен спонсор и на предаването, и на бъдещия филм? Или по-скоро са се опарили от рейтинговия неуспех на „Домът на мечтите“ – риалитито за Николета Лозанова, Ники Михайлов и обзавеждането на новата им къща в полите на Витоша?
Българската публика сякаш все още не е „дорасла“ да гледа риалити-формати, фокусирани върху реална знаменитост и успешна съвременна личност. Поредицата за Николета беше интересна и майсторски заснета, имаше доста какво да се научи от нея – и за главните герои, и за обзавеждането на дом, и за живота като цяло. Но демонстрациите на луксозен лайфстайл не се приеха добре от аудиторията, а и саморекламата на интериорния дизайнер Ковачев наистина дойде в повече.
При кастинга за главна роля в бъдещия филм за Стоичков обаче нещата стоят съвсем другояче. Преди всичко – легендарният футболист на ЦСКА, „Барселона“ и националния отбор е една от малкото фигури, и то не само в спорта, обединяващи цялата нация, независимо от клубните пристрастия. Затова и опасността да бъде употребен и компрометиран от някакъв нескопосан телевизионен продукт е била съвсем реална. Но не е изненада, че кинорежисьорът Мартин Макариев, който ще снима и бъдещия филм, е събрал екип от професионалисти, които са създали едно интригуващо, забавно, и най-вече и смислено като съдържание и послания риалити-шоу.
От участниците в журито, където блести красивата, обаятелна и достолепна Аня Пенчева, през водещия Александър Сано, до гостуващите коментатори, които споделят мисли за Стоичков (сред тях дори самата Лили Иванова, което въобще не е шега работа и не всеки може да си позволи подобен лукс) – фундаментът на „Вече играеш“ е положен стабилно, а операторската работа и цялостният дизайн са на високо ниво. Дори старичкият ни нацинален стадион сега изглежда впечатляващо на екрана.
Но най-важното в подобен формат, разбира се, е кастингът. Колкото и да не е за вярване, за поне половината от първоначалните кандидати, представени тук, човек с лекота би могъл да си представи, че наистина играят Стоичков на голям екран. Сред тях виждаме и вече доказани театрални звезди като Даниел Върбанов и Ясен Атанасов, и дори един истински Кристо Стоичков, който сякаш е предначертан от съдбата да влезе в ролята на легендарния си съименник. Силно се открои и 27-годишният бургазлия Йордан Цолов, който сякаш нарочно си е оставил брадата на лицето – за да не заприличва прекалено много на Камата и да не изглежда твърде голям фаворит за крайната победа…
С отличен монтаж и добра динамика, микс от нелеки изпитания за кандидатите, коментари от „синхрони“ на именити личности и лек хумор от водещия Александър Сано, който сякаш е в стихията си тук, „Вече играеш“ изглежда като образец в жанра и сигурно ще вдъхнови и провокира още опити в същия формат. Дали ще имат същия успех е отделен въпрос.
Но тук е мястото да изтъкнем ролята на един друг проект, без който едва ли ще се стигне до този. Миналогодишният триумф на филма „Гунди“ в киносалоните и еуфорията, която предизвика в цялото ни общество, са ключов фактор за успеха и на проекти като „Стоичков“. Видя се нагледно, че когато едно произведение се фокусира върху легендарна и обединяваща нацията ни личност, и, което е по-важното, когато е в ръцете на достатъчно професионален екип с високо вдигната летва на критериите, резултатите няма как да не са добри.
И още една странична скоба – виждаме за пореден път положителния ефект от забраната на директна реклама на сайтове за залагания в тв ефира. Още миналото лято и през есента се убедихме как нуждата да пропагандират емблемите си кара хазартните компании да инвестират в най-различни риалити-проекти. Сега отново виждаме солидно присъствие на една такава, чието рекламно лице е самият Стоичков. Но без тази законова промяна надали щяха да бъдат отделени толкова щедри средства за подобно риалити. Вместо това щяхме да гледаме безброй агитационни клипове във всяка рекламна пауза, на което и да било шоу. От тях Стоичков, Димитър Рачков, Бербатов, Валерката Божинов и Криско щяха да ни призовават да залагаме на всичко, за което се сетим. Сега поне грешните хазартни пари отиват за нещо наистина смислено, полезно и забавно, каквото е и „Вече играеш… Стоичков“.





Лозанова- и купищата подобни ней Златки, моделки и прочее обикновени ескорт- златотърсачки- е всичко друго, но не и „успешна съвременна личност“. И няма сила на света, която да ме убеди в обратното. Още една направена девойка от Криво Ракетово, оползотворила добре външния си вид. Няма лошо. Това може- това прави. Това има- това продава. Но да се пробутва подобно нещо за „успех“- благодаря. Успех е за нея. За мен думата е малко по- друга. И е категорично далече от „успех“.
Как пък някоя медия не реши да покаже жена- инженер, архитект, пилот? Все едно. Навсякъде е така. И у нас тоже. Медиите имат право да правят това, а аз имам право да не съм съгласна с тях. Демокрация.
Опитах да проверя какъв ценз има тази жена. „Няма публично достъпна информация за придобито висше образование“. Аха. Не че съм изненадана. Даже напротив.
И, да. Това е важно. Защото от всички възможни разлики между нас, хората, само две имат истинско значение- това са разликата във възпитанието и образователната разлика. И двете тежат много в една личност, и двете се проявяват рязко и отчетливо. Както и липсата им.
А риалитито за Стоичков и за му хвърлям по едно око. Точно заради Аня Пенчева. Толкова е красива. И лично според мен- все още подценявана и недооценена като актриса. Цената на това да си талантлива и красива в тази наша малка държавица е безумна. Сигурна съм, че Аня може да напише дисертация за завистта и злобата. Не че би го направила. Предполагам, отдавна се е научила да не отразява и двете.
Толкова е странно, господин Неделчев. Кой знае защо, като я гледам сега, често си спомням за Синята стая, където играеше с непрежалимия Андрей Баташов. Гледала съм я и в други пиеси. И преди, и след тази. Но си спомням точно тази.
Надявам се някой да направи филм за Трифон Иванов. Бих го гледала с радост. Беше любимият ми футболист. Нищо, че съм левскарче.
ХаресвамХаресвам