Изходът от болезнената патова ситуация в Близкия изток ще бъде примирие, в което всички ще се правят на победители, но реално ще са загубили – и то много
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 27 март
Не беше толкова отдавна времето, когато САЩ обичаха да влизат във войни с юридически издържани аргументи, международни коалиции, одобрение на Конгреса и поне някаква привидна морална правота. Ирак от 2003-а беше истински скандал, но поне имахме Колин Пауъл с неговите епруветки пред Съвета за сигурност. Имаше и мълчаливо съгласие на Западна Европа, имаше го и циркът, наречен „Коалиция на желаещите“. Онова беше несправедлива, но добре гримирана война. Сегашната в Иран вече е без никакъв фон дьо тен и руж. Маските са свалени и картинката под тях не е никак приятна, а авторитетът на Щатите в световен мащаб се срива по-бързо и от уолстрийтска акция.
Нека започнем с официалното обяснение. Вашингтон атакувал Иран заради ядрената му програма и нуждата от „самоотбрана“. Самата дефиниция на самоотбрана би изумила и най-либералния тълкувател на международното право. Американското разузнаване не е регистрирало достоверни данни Иран да изгражда ядрено оръжие след спирането на програмата от аятолах Хаменей през 2003-а.
Но най-дразнещата подробност дори не е тази. На 27 февруари, само ден преди началото на сблъсъка, оманският външен министър бе обявил пробив в преговорите: Иран се съгласил никога да не трупа обогатен уран и да допусне пълна верификация на това от МААЕ. Преговорите трябваше да се подновят на 2 март, но вместо това паднаха бомбите и Иран се оказа с ликвидирано държавно ръководство. Сякаш това би било достатъчно за поредния триумф на САЩ.
Спасяването на редник Нетаняху
Тук стигаме до онова, което всички мислят, но малцина изричат на глас. Отношенията между Вашингтон и Тел Авив отдавна са излезли от рамките на нормалното партньорство. Израел настояваше за пряко американско участие в атаката срещу конкретни ирански съоръжения – такива, до каквито Израел нямал собствен капацитет да достигне. С други думи, Тел Авив имаше мотива и политическата воля, но му трябваше американската военна мощ, за да го осъществи.
За правителството на Нетаняху унищожаването на иранския режим е логична цел – десетилетия наред живее под сянката на регионална сила, идеологически ангажирана с ликвидирането на страната му, въоръжаваща прокси сили в Палестина, Ливан и Йемен, изстрелваща десетки хиляди ракети по граждански цели. Дори да е неприемлива за останалия свят, тяхната логика е поне разбираема. Но от гледна точка на американския интерес една война, която затваря Ормузкия проток, вдига петрола над 112 долара за барел и изпраща американски войници да умират за цели, които дори не са съгласувани с Конгреса, е пълна лудост.
Обяснението е само едно – Вашингтон е в странна зависимост от Тел Авив. Или най-малкото Тръмп е в странна зависимост от Нетаняху. Всякакво друго тълкувание на събитията би било още по-обидно за американския интелект и стратегическо мислене.
След края на Студената война Щатите имаха един ключов актив, по-ценен от самолетоносачите: глобалния морален авторитет. Или поне убедителната му имитация. Събитията от Персийския залив не просто ерозират тази имитация – те я изпепеляват. Реакцията на останалия свят е красноречива: повечето страни не заеха категорична страна, но призоваха за мир. В Азия преобладаващо осъдиха американско-израелските удари. В Европа реакциите варираха между осъждане на иранските контраатаки, осъждане на двете страни и призиви за деескалация. Китай реагира с изявления в типичния си дипломатичен стил, но Иран остава най-надеждният антизападен бастион на Пекин и доставчик на евтин петрол, особено след абордажа, който САЩ предприеха във Венецуела.
Стигна се и до абсурда Тръмп да нарича натовските съюзници „страхливци“ заради нежеланието им да помогнат в осигуряването на Ормузкия проток.
Персийският цугцванг
В шахмата цугцвангът е позиция, при която всеки ход само би влошил положението на играча. Е, добре дошли в Ормузкия пролив през март 2026-а. Коридорът, през който минават около 20% от световните петролни доставки, е затворен за всички, освен за най-близките приятели на Иран. Азиатски гиганти като Индия, Япония и Южна Корея са пред енергиен колапс и са оставени на милосърдието на Техеран. Стигна се до още един абсурд – Вашингтон временно вдигна санкциите върху 140 милиона барела ирански петрол, намиращи се в открито море (на страната, срещу която воюва!), в опит да укроти задълбочаващата се криза.
Глобалният Юг, а и целият свят, гледа в шок и си прави изводи. Латинска Америка, Африка, Югоизточна Азия – всички видяха как Вашингтон атакува по време на активни преговори, уби държавен глава на суверенна страна, действа без конгресен мандат, отхвърли собствените си разузнавателни оценки и впоследствие вдигна санкции върху петрола на атакуваната страна, за да спаси бензиновите цени. Затова и дългосрочните последици за американския авторитет ще са по-тежки от краткосрочните военни успехи.
Световният ред, изграден след 1945 г. върху принципите на Хартата на ООН, суверенитета и забраната на превантивна война, реално никога не е бил съблюдаван напълно. Но поне беше инструментът, с който Западът претендираше за морален авторитет. Сега и тази претенция е бомбардирана.
Демитологизирането
В тази война няма „коалиции на желаещите“, няма инсценирани пред ООН речи, няма дипломатически фигове. Има суперсила, действаща като суперсила – по собствени, макар и видимо нелогични и странни правила, в собствен интерес, с партньор, за чиито истински цели също не е сигурна. Получава се така, че американският президент говори някакви неща, но на практика се случва онова, което е пожелал израелският премиер.
Нетаняху, този обигран майстор на политическото оцеляване, заложи на тази война, за да спаси собственото си кресло. Ако режимът в Техеран падне – той е ще е големият герой. Ако не – виновен ще е Тръмп. Междувременно допитвания в Щатите показват, че 56% от американците смятат, че войната носи повече полза на Израел, отколкото на САЩ. Само 29% виждат полза за Америка, което е безпрецедентно нисък процент. Шефът на контратероризма в администрацията Джоузеф Кент дори сензационно подаде оставка с думите, че войната е започнала „под натиск от Израел и неговото лоби“, въпреки че Иран не е представлявал непосредствена заплаха. Вашингтон, който десетилетия наред се представяше като независим арбитър, сега прилича на клиент, който плаща чужди сметки.
Но рухва още една илюзия – тази за американската световна хегемония. Помните ли как през 90-те, или в началото на този век, САЩ решаваха кой да управлява страни като Ирак, Либия, Афганистан? Как поставиха Сърбия на колене с бомбардировки в центъра на Белград? Сега, в 2026-а, същите тези Щати не могат да спрат иранските дронове над Персийския залив и опразването на световната туристическа перла Дубай. Илюзията за „хегемон по покана“ – онзи Вашингтон, който действа, когато светът го помоли, пази реда, защото вярва в него и побеждава, защото правото е на негова страна – сега е окончателно погребана в бункерите на необятния Иран.
Ако изобщо има някаква оптимистична прогноза за изход от ситуацията, тя ще е в примирие, в което всички се обявяват за победители, но реално всички ще са загубили, и то много. За инициатора на тази война – САЩ – загубите ще са най-дългосрочни и непоправими. Подстрекателят Израел ще удържи някаква тактическа победа, но в стратегически план ще пострада много повече, защото неприятелите му току-що се увеличиха още повече.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Много интересна статия, господин Неделчев. Както винаги.
И все пак. Все пак странно е, че въобще има хора, които изобщо си задават въпроса как така Тръмп ги сътвори такива в Иран. И защо да не го направи? Не блести с особен интелект. Не чете кой знае колко. Ако го правеше- и ако четеше повечко история!- щеше да е наясно с един простичък факт. Иран НЕ е Венецуела. Иран е Персия. Хилядолетна не просто империя. Хилядолетна култура. Империя и култура не е едно и също. Империите идват и си отиват. Раждат се и рухват. Но с културните пластове не е така. Въобще не. Натрупванията на руската култура дремят и в най- дивия селяк от Сибир. Така, както великата култура на персите дреме и в най- отявления идиот, който пребива жени, защото са с дълги коси по улиците на Техеран и Исфахан.
С две думи прости. Ако тоя убавец, който е забравил, че е президент САМО на САЩ и сериозно си мисли, че е президент на целия свят, беше чел малко повече- или беше платил на достатъчно хора да четат вместо него- щеше да знае едно нещо. Което всеки средно културен човек с относителна обща култура знае. Персия е била побеждавана в историята си, да. Била е. Но с ум. Със стратегия. С хитрост. Не с груба сила. Тръмр реши, че ще е точно толкова лесно, колкото с ония рушветчия на едро и световен наркопласьор, Мадуро.
Да, ама не. И сега ще стане същия ужас, както в Афганистан. Ще затънат. Бързо, грозно и задълго ще затънат. А сметката ще я платим всички ние. По няколко пъти. С лихвите.
Веднъж им скимна да свалят шаха, заради петрола и златото. Направиха го. Сега им дошъл друг акъл. По същите причини.
„Международно право“? Моля? А защо, извинете, нападате страна, с която преговаряте в тоя същия момент!? Малко нещо репутация, малко нещо да се държим на нивото на претенциите си? Не. Нападаме. Може пък един ден да разберем за точно колко много пари става дума. Защото мен лично никой не може да ме убеди, че видиш ли ти, цялата тая дивотия има нещо с „ядрената програма“ на Иран. Както и Вие отбелязвате- имаше пробив по въпроса. Пък и все си мисля, че Израел не е оставил на случайността на оцеляването кой знае колко от тая митична ядрена програма.
Става дума за едни много пари. В дългосрочен план. Може и да не съм права, разбира се.
За протокола- нито Мадура ми е кой знае колко на сърце, нито аятоласите, Боже опази. На нападението на суверенна страна е престъпление по смисъла на международното право. А нападение над страна, с която уж преговаряш, е тежък цинизъм.
Ако някой дойде в дома ми да говорим по бизнес, но междувременно от градината ми изскочат маскирани убийци- и аз ще му прережа гърлото. Както и да звучи.
В тази история има доста неща, които са ми интересни, но които едва ли някога ще узнаем. Например- кой печели от тези цени на петрола в момента. Някой трупа милиони от тази война и това е напълно ясно. И е доста дразнещо, че никой не смее да каже на американците истината в очите- а именно, че нападението на суверенна страна- която не те е нападнала преди това!- е престъпление. Тук действа някаква извратена презумпция за виновност. Понеже Иран е това, което е- безчовечен към собствените си хора режим- приемаме, че са виновни по принцип. Че „произвеждат“ тероризъм. Даже така да е- докажете го. Вместо да сипете ракети с повод и без. И да поставяте под заплаха целия свят. Щото така му скимнало на президента ви, който си мисли, че играе монополи на моравата на Белия дом. С животите на всички ни. Но не и със своя собствен. Или пък с този на сина си. Примерно.
Просто не мога да проумея как така в един хубав момент се оказа, че всички норми на международното право, на отношенията между държавите, се оказаха толкова несъществени. Това ме изумява истински. Колкото и глупаво да звучи.
Колкото до Израел- с цялото ми уважение, но те имат цялото право на света да се защитават. И това е единственото, което ще кажа. Работила съм в региона няколко години. В Тел Авив и в болница в Рамала. Повярвайте ми, господин Неделчев- на пръстите на ръцете си мога да преброя дните, в които е НЯМАЛО въздушни атаки и тревога. Нали никой не си представя, че Израел просто мълчаливо ще чака изтриването си от лицето на земята.
Колкото до Нетаняху. Наскоро четох негови мемоари. Средно между мемоари и биография. Забележителната фигура в това семейство-и за самия Нетаняху- е негов рано загинал брат. Мисля, че Нетаняху има доста ужасно проявяваща се форма на синдрома, който психолозите наричаме „вината на оцелелия“. Такъв човек или става изключително благороден и полезен за другите,или се превръща в чудовище. Този човек се опитва да превъзмогне дефицитите си и да излекува собствените си рани, използвайки властта за това. И не проумявам как хората около него го позволяват. Нима е толкова силен? Никой не е толкова силен. Освен това- той не е Ицках Рабин. Все пак. Казват, в самия Израел разделението е огромно. И не малка част от хората не могат да понасят този човек. Разбираемо е. Но някакси той остава на власт. И както казвате Вие- по някаква причина извива ръцете на Щатите.
Що се отнася до бомбардировките над Белград.
Защо така хората помнят ТЕЗИ бомби, но удобно забравят обсадата на Сараево? Изтреблението в Сребреница, кланетата в Мостар? Защо? Защо изведнъж взехме да се правим, че това НЕ се е случило? Да, но се случи. Случи се. Някои от нас още помним подбробности. Нищо, че са минали стотина години.
Когато войната в Украйна започна, на една премиера на книга, на която бях с приятелки, Теодора Димова каза: „Това е първата война след ВСВ в нашия дом, Европа“. Моля? Станах и я попитах директно: „Госпожо Димова, а обсадата на Сараево и кланетата в Мостар и Сребреница къде се случиха? На Марс? Войната в Босна не е ли война в Европа?“ Още помня как ме погледна. Не можеше да повярва какво се случва. После опита да ми каже, че съм я разбрала превратно. Ама разбира се. Тя и Карабашлиев винаги „не ги разбират“ правилно. Та и с бомбите над Белград така. Белград, та Белград. Милошевич беше чудовище. Което съсипа живота на поколения. И в това няма втори план. Бомби над Белград не може, а да изнасилваме 12 годишни момичета публично в Сараево- това може. Що пък не. Нали не са „правоверни сръбкини“. И както става ясно напоследък- плащани са луди пари от скучаещи богаташи за „човешки сафарита“ в Сараево. Да стреляш по хора. За кеф. От скука. Но това не е проблем. Щом е в Сараево.
Избиха ВСИЧКИ медици, които опитваха да помогнат на хората в обсадения град, господин Неделчев. Милите сърби. Чудните възпитани хървати. Събраха ги по списък. Един по един. Хирург по хирург. Лекар по лекар. Сестрите. Акушерките. ВСИЧКИ доброволци на екипите на Лекари без граници, Червен кръст,
Червен полумесец, УНИЦЕФ- избиха ги. Целенасочено. Защото, видиш ли ти, „помагали на мюсюлманските животни“. За броени часове избиха толкова медици, колкото не са умирали в Афганистан за година. И когато ООН събра сили да реагира, беше късно. Твърде късно. Изпратиха един огромен транспортен американски самолет със съответната въздушна и сухопътна подкрепа и буквало от въздуха изведоха от Сараево точно…ПЕТИМА живи с някакви медицински познания. Никой от нас не беше дипломиран лекар. Още не. Бяхме студенти. В различен етап от обучението си. Отишли доброволци, за да трупат опит. Разчитащи на защитата на международното право, Женевската конвенция, някаквите правила по отношение на лекарите на война все пак. На неписаните човешки правила. А то се оказа, че на война дори за лекарите няма правила. Нямаше там. В Афганистан са ме пленявали. Разменяли са ме за техни хора. Без косъм на мръдне от главата ми. В Афганистан. Талибаните се оказаха някакви хора. Сърбите не толкова. Каквото им се случи- малко им е. За всичко, което направиха в Босна. То сигурно не случайно на български имаме поговорка „Сърбе на върбе“. Кой знае. Има защо така да мислим като народ сигурно.
Да, не съм обективна. Ок. Но като преживееш такова нещо- призмата към света се променя. И до сега пищят сърбите за тия бомби. И имат право. Загубили са деца, близки, живот. Ама не застават да кажат: “ Извиняваме се за обсадата на Сараево“. Или за геноцида в Сребреница. Не. Здраве да е. И за тях ще дойде Видовден. И за техните дела ще има Божи съд. И за моите също, разбира се. Това ми е единственото утешение понякога. Че все пак, някога ще разберем дали Бог е справедлив.
Както винаги, бъдете здрав.
ХаресвамХаресвам