Социолозите трудно ще регистрират всички срамуващи се, които пак ще пуснат бюлетина за своята политическа секта

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 19 април

Хем забавно, хем тягостно беше през последните дни да се слуша как млади представителки на „умнокрасивитета“ опитват да измият очите на своите партийни шефове от ППДБ. Или може би е по-точно да се каже – на своите политически идоли.

Малко след злополучния опит на Лена Бориславова по bTV да анализира чертите на лицето на главсека на МВР Живко Коцев („дори по тях си личи, че той не е престъпник“), в съботната сутрин по БНТ „на амбразурата“ застана депутатката Деница Симеонова, известна най-вече като автор на гальовния прякор за своя лидер „Просто Киро“. В роботизирана тирада от опорки тя дефакто откри предизборната кампания на формацията си. Опорните й точки могат да се резюмират най-общо така: „Не е важно какви разкрития се правят, важното е кой и защо ги прави“. Казано на още по-прост език: всеки, който вади някакви компромати срещу нас, ни е враг, и ги вади, защото ни е враг – не защото сме направили нещо лошо. Компромати, извадени от наши врагове, не са компромати. Само компромати извадени от приятел могат да са компромати. А ние приятели нямаме. Повтаряйте го и вие!

Срещу този опияняващ вой на сирени от ППДБ, в неделя косвено се включи арията на видната жълтопаветничка отпреди десетилетие Ивет Добромирова. Тя по едно време дори беше станала говорител на фондацията „Америка за България“, но вече не пее в този хор:

„Липсата на базисен интегритет е основната болест на това, което имаме като българско общество. Отдавна съм го казала. Установих го по трудния начин. На свой гръб. Това е основата на “имам принципи, но ако не ви харесват, имам и други принципи”. Това е основата на онова безгръбначно поведение, в което никога за нищо за никого не носиш отговорност. Защото във всеки момент можеш просто да се обърнеш и да го заплюеш. Това поведение наблюдаваме в българския политически живот постоянно и под различни форми. Но това, което постигнаха ППДБ в този аспект остава ненадминато… Уникално политическо поведение. А най-уникалното е, че верните им фенове одобряват абсолютно безмозъчно всичко това. Сякаш някой им е направил лоботомия. А така говореха самите те за феновете на БСП и ГЕРБ преди години… Уникално. Изключителен социален експеримент е този и не спира да ме удивлява“.

Просветлението на Добромирова е просветление на един разочарован и самотен в прозренията си обитател на площад „Батенберг“ и „Орлов мост“. Но тя по-добре от всеки друг долавя жълтопаветната лоботомия – не само защото е била достатъчно близо до нея, а защото дори е била колелце от добре смазаната машина за облъчване на стадото. Каквито и лични причини за реваншизъм да я водят днес, такова самопризнание е достатъчно унизително, за да бъде фалшиво и неоснователно.

В навечерието на предизборната кампания имаме качествено нова политическа и социологическа ситуация. За ППДБ вече ще е налице „скрит вот“ – избиратели, които ще се срамуват да казват пристрастията си и ще остават трудно уловими за анкетьорите. В момента сондажите сочат преднина от 8-10 процента за ГЕРБ пред ППДБ, но тя може да се окаже и по-малка, ако за „просто Киро“ отидат да гласуват достатъчно голям брой Лени и Денички. В конкретния момент те не се чувстват особено горди с избора, който са направили, и който пак ще направят – отбягват темата, когато ги бъзикат приятели по кафенетата, пазят тишина във фейсбуците си и гледат телевизия само в краен случай. Но това няма да ги спре после да отидат до избирателните секции.

В близкото минало такъв скрит вот последователно се наблюдаваше за БСП (и то десетилетия наред), после за формации като НФСБ, „Воля“ и в по-ново време за „Възраждане“. На подобна необявявана подкрепа от години се радват и в ГЕРБ – колкото и голям да е бил срамът от тяхното управление в София и провинцията, част от избирателите им криеха от демоскопските анкетьори, че ще гласуват пак за хората на Бойко. Заблуждават даже социолозите, които ги причакват на излизане от избирателните секции.

Този феномен тепърва ще става обект на анализи, защото срамът от ППДБ има накъде да се задълбочава. Ако в предишните няколко вота изтърканите им опорки за светата троица „Борисов-Радев-Пеевски“ вършеха някаква работа, сега те звучат нелепо за всеки гласоподавател с повече от две мозъчни клетки в главата си. Но да се надценява интелектът и достойнството на този електорат би било голяма грешка и проява единствено на „пожелателно мислене“.

ППДБ нямат и този полет на мисълта да се направят на умрели опосуми, за да може противникът да ги подцени и да не мобилизира вота си срещу тях. Това би била твърде сложна за тях тактика за прилагане. В хода на кампанията те по навик ще показват самоувереност и могъщество, ще внушават, че зад тях стои „посолството“, ще плашат с намагнетизиране и ще говорят от името на световния прогрес и „края на историята“. Така ще станат още по-противни на всички останали, дори и на част от своите.

Но когато денят на вота дойде, деничките и лените ще отидат със стиснати устни и ще гласуват, защото иначе няма да имат свое представителство в държавната власт, а те държат на това. Това ги легитимира като общност – колкото и безмозъчна да изглежда тя отстрани. Сплотяването е необходимо условие за оцеляването на тази иначе безпомощна и вечно страдаща, и в работата, и в личния си живот, прослойка…

Така че – бъдете сигурни, има достатъчно много денички и лени – поне двойно повече са от всички Добромирови. Просто в близките седмици ще са по-ниски от тревата.