Идиотизмът в рекламите е постоянно присъствие в ефира, но тази година чак започнаха да се подписват в петиции срещу него

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 27 декември

„Хипер – голямата работа“: мечките винаги са си умирали за вафли.

Морякът, който пуска сълза за семейството си от далечния океан – въпреки хубавата си музика, адаптираната гръцка реклама на „Джъмбо“ не се прие добре от тукашната публика.

„Бати стана тати, а лапето иска играчки“. Криско винаги е намирал общ език и с деца, и с възрастни, но клипът е заснет ужасно.

„Оппа…“. Клипът на ракията „Бургас 63“ е сред попаденията на сезона.

„Тъкмо харесаш нещо, и ти го измъкнат под носа“. OLX също показват свежо чувство за хумор.

„Баници „Фамилия“ – одобрени от баба и от цялата фамилия!“. Клиповете от този тип никога не са се отличавали с кой знае каква оригиналност, но тазгодишният спот просто чупи рекордите по клишираност. Да римуваш името на марката си със същата дума и да използваш втръсналия до болка образ на симпатична бабка е дъното, от което по-надолу един рекламист трудно може да слезе.

Всяка година по Коледа този тип творчество изпилява до крайна степен зрителските нерви. И всеки път създателите на подобни безумия, които се въртят нонстоп в ефира, минават някак си между капките. Тях никой не ги съди, нито сочи с пръст. Раздават си някакви награди всяка година (понякога наистина заслужени, защото се случва да има и чудесни кампании), но анти-награди, нещо като „Златните малинки“ като антипод на оскарите, няма кой да им връчи. Е, поне в „Уикенд“ не им спестяваме нищо, но това е слаба утеха за изтормозените мозъчни клетки на аудиторията, нищо, че рекламистите по отдавна наложено правило винаги са склонни да я подценяват.

Освен под формата на пенсионерка с баница, тъпоумието на маркетинга този сезон ни атакува с мечка, която се бори за една вафла с някакъв храбрец. Как да не ти се прияде и на теб, като го гледаш как доволно се тупа в гърдите? Но и как да не се усъмниш в теориите на Дарвин за еволюцията на човешкия вид…

От „Тантум верде“ също не ни надценяват особено. Въртят до припадък клип, в който дечица декламират следното: „Какво искаме – да играем, какво не искаме – да ни боли гърло!“. Колко оригинално и запомнящо се, наистина!

Още по-досадно е обаче, ако си футболен запалянко и си принуден да гледаш спортните „Диеми“. Там върви една иначе ефектно заснета реклама на сайт за спортни залагания, в които дикторският глас рецитира с влудяващо преигран артистизъм: „Ще гърмят ли топчиите без професора, ще се озъбят ли вълците на старата госпожа, бълхата ще оръфа ли белия балет, обича ли карамели египетският фараон, къде ще паркира автобуса Специалния? Знаем, че знаеш!“. Този клип не е ли имал режисьор, който да каже на въпросния човечец да не се престарава толкова? Досега с подобен апломб ни дразнеха само клиповете на „Теленор“, но този ги бие по всички показатели и е просто непоносим. Апропо, това не е ли същият актьор, когото веднъж пробваха и като водещ на вечерно предаване, но само след едно издание панически го свалиха от ефир?

Тази зима в коледния терор се включи и младият баща Криско, когото от „Хиполенд“ иначе правилно са припознали като подходящ посредник между магазините им, дечурлигата и техните родители. „Бати стана тати, а лапето иска играчки“ – кой може да оспори и двата факта, наистина, но не можеше ли клипът да не бъде толкова лошо заснет и да не изглежда като на дисплей на евтин телефон?

Но най-много недоумение и дори негодувание предизвиква новият клип на „Джъмбо“. Гръцките реклами на веригата за играчки и домашни потреби всяка година успяват да разбунят духовете и то невинаги по лош начин. Не може да се отрече, че са хитро замислени и според всички правила на масовата пропаганда. Тазгодишният спот обаче – с моряка от далечен океански кораб, който говори по телефона с детето си – е твърде специфичен за гръцкия бит и душевност и трудно намира корелация с българската народопсихология. На всичкото отгоре е и с променен при превода смисъл. Срещу този клип моряшки семейства от Бургас и Варна пуснаха дори цяла подписка с призив за спирането му, тъй като е твърде тъжен и не носи никакво коледно настроение. А в аудио-версията си, която звучи в самите хипермаркети, звучи направо подтискащо. Иначе музиката в него е прекрасна – малцина знаят, че е на композитора Ставрос Ксархакос и е написана за номиниран за „Оскар“ гръцки филм от 1963-а със заглавие „Червените фенери“.

За щастие, има и няколко не толкова мрачни реклами, които може и да ни липсват след края на коледния телевизионен терор. Първата е на бира – „Когато Шуменско срещне храна, вкусовете оживяват“ – красиво заснета и събуждаща апетита и най-важното – с ненатрапчиво присъствие на самия продукт. Но по-впечатляваща е една ракиена, на „Бургас 63“ – под ироничния слоган „Малко ти трябва, за да оцениш България“ и с типично нашенски ситуации, след които само едно хубаво питие може да донесе утеха.

Със свежо чувство за хумор е и новата серия клипове на OLX, които нагледно илюстрират досадните ситуации, когато човек пазарува по магазините, а не онлайн.

Но с тези три спота положителните примери от сезона като че ли се изчерпват. Около малкото подобни островчета оригиналност тече океан от бездарие и самодоволно маркетингово нахалство. Единственото спасение от него е празниците час-по-скоро да свършат.