Събрах 5-6 души, които ми бяха препоръчани, че снимат, работят добре, имат техника и могат да се справят. Това става преди 3 години. Казах им: „Момчета, искам да направя папарашко списание от леките, не с тежки разкрития, а като италианските „Новела 2000“, „Ева“. Там има около 20 такива, които показват как звездите, хора от шоубизнеса, политици прекарват свободното си време. Хващат ги по морета, тук-там има и гадни снимчици. Това е нещо, което читателят винаги иска да си купи и да гледа. Защото му е интересно как Ани Салич например готви или си простира чорапите. Това са любопитни неща за нормалния читател, който няма достъп до света на шоубизнеса или на политиците.
Бях убеден, че ще върви. Казах на фотографите, че няма лимит в парите, които ще получават. Докарваш суперснимка и се договаряме колко струва. Работата е трудна. Не е като да отидеш на парти със звездите, които ти идват на крака там, да хапнеш с тях, да ги снимаш как пристигат, да си вземеш хонорарчето и да си отидеш. Другото е тежка работа – седиш в храстите, вали сняг, ядеш сандвичи, скрит и завит, за да извадиш хубава снимка. Това струва пари и за това ще платя много.
Те ме гледаха умно, кимаха. Дадох им 1 месец да направят снимки. Познай от 5-има души колко дойдоха със снимки и дали се обадиха повече? Нито един. Защото им е по-лесно да отидат на партито, да вземат пет пъти по-малко пари, но да не се пънат. Не искам да живея в държава, в която мързелът е по-силен от всичко.
Продуцентът Магърдич Халваджиян в интервю за „24 часа“.
Виж целия текст тук
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Не всеки става за EGOTASTIC 🙂
http://www.egotastic.com/
ХаресвамХаресвам
Жоро, аз да ти кажа, го слушах да казва същото в сутрешния блок на БТВ.
И да ти кажа ми стана доста обидно.
Там той използва доста по-сурови думи, като буквално обяви колко ги мързи фотографите в България.
Уважавам го като човек и потенциал, но за България такова списание-да излиза в тиража който на него му се иска е доста смела
идея.
Не само, че не сме с размерите на Италия, но и защто трябва да изискваме качество от себе си, без значение колко време ще отнеме това.
Аз например знам и помня, че с теб си имам уговорка, но искам нещата да са качесвени и се бавя, а едно такова списание изисква и да хванеш много точен момент без той да е уговарян, което не винаги става за седмица.
Става с поставяне на задача и много, много дебнене.
Разбира се, един човек снимал достатъчно време ще има материал, които даденият редактор да пусне, като материал, но не е ли идеята да е качествено? Защото на мен откровенно казано не ми е интересно да гледам на Ани Салич чорапите.
А, ако трябва да се пускат снимки всяка седмица, ще видим чорапите на всеки малко по-известен човек в България.
Отново подчертавам, че ежеседмично такова списание лесно ще се превърне в рутина, главно за работещите в него, а това вече не е творческа работа, това е административна работа.
Архиваторство.
Изисква време, посвещаване и практика, която не се е наложила все още у дома по отношение на папараците. Нещо, което тепърва трябва да бъде изграждано. Практика за която не се иска да хванеш 5 човека за които ти е казано, че са сериозни, а да дойдат пет човека, които щом виждаш, че имат желание – значи ще са сериозни.
Има почва… но се иска търпение и далеч не смятам, че е благодарение на мързел това нещо.
Тук говорим и за етика, дори, а не всеки е готов да я жертва.
Пък и дори да присъства момента с мързела, не бива да забравяме, че незаменими хора няма.
Един ще го мързи – добре, но това далеч не значи, че с всички е така.
ХаресвамХаресвам
Хахаха.!!! МЪКА!!!
ХаресвамХаресвам
Магърдич е интересно за какви суми говори 🙂 защото ме съмнява едно списание да може да си позволи луди пари за папарашки снимки в България.
Реално е събрал 5-6 кокошки надявайки се да почнат да му снасят златни яйца, нито е имал списание нито нищо, някаква неопределена сума за нещо което не съществува, ами не виждам какъв стимул може да е това особено в България, където е пълно с хитри, включително арменци
ХаресвамХаресвам