Патологията около ламата-педофил Калушев не приключва със съдебно-медицинската експертиза. Психозата на роднините е разбираема, но около тях конспирации подклаждат много по-притеснителни фанатици

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 18 септември

Дългоочакваната нова пресконференция на прокуратурата и МВР по случая „Петрохан-Околчица“ закъсня с половин месец след обещания краен срок и този факт сам по себе си търпи критики и подклажда още конспирации. Трудно ще е да се опонира на онези, които твърдят, че тя неслучайно стъпи на ръба на предстоящата предизборна кампания. Не че звучи кой знае колко логично, нито че това би променило нещо от резултата на вота. Но е факт, че закъснението беше най-малкото необяснимо и подозрително.

Каквито и да са мащабите на извършената следствена дейност и квадратурата на местопрестъплението, подобно забавяне би било оправдано само ако изнесените нови факти са се оказали коренно различни от досега известните обстоятелства и дават съвсем друга посока на разследването. Пресконференцията от понеделник само потвърди онова, което всеки човек със здрав разум, логическо мислене и елементарен морал можеше да предположи още през февруари. Един самопровъзгласил се лама в продължение на години и десетилетия е обличал в „духовна форма“ влечението си към млади момчета, създал е общност, в която то изглежда приемливо, и си е изградил статут на лидер, който не подлежи на оспорване. Осигурявал си е финансиране чрез попаднали под влиянието му семейства, а също и от представители на обществено-политическия елит, които тепърва би трябвало да обясняват толкова наивни ли са били всъщност, или зад подкрепата им се крие много по-лична и дори интимна съпричастност към „каузата“. И в двата случая такива хора нямат повече място на заеманите от тях постове.

Пресконференцията беше детайлна и категорична в заключенията на експертите по съдебна медицина, криминалистика и психология, но се превърна в скандал между тях и голяма част от публиката, съставена от „отказващи да повярват“ журналисти от „либерални медии“, обикновени търсачи на конспирации и сензации и роднини на жертвите и убиеца им. В това се крие същността на проблема, който отива далеч отвъд конкретната трагедия със седем отнети живота.

Петроханската „секта“ приключи съществуването си със самоубийството на нейния лидер, педофил-социопат. Но с четворната смърт в хижата и тройната в кемпера под Околчица патологията, уви, не изчезва от нашия живот. Тя се преражда, като истински „лама“, в съзнанието на всички, които са готови да оневинят един пещерен психопат, само защото не приемат ужасните му деяния за обществено опасни и си имат по-важни битки за водене. В търсенето на поръчкови убийци, трафиканти на хора и колумбийски мафиоти, решили да екзекутират седмината петроханци по толкова сложен и абсурден начин, не се крие нищо по-различно от солидарност с патологията. И готовност тя да бъде продължена, да получи приемственост в някой нов „маг“, като дългокосия, видимо сбогувал се със здравия разум „журналист“ Владимир Йончев.

Имаше нещо не само печално, но и зловещо в коридорните крясъци след пресконференцията, че държавата продължава да не търси и дори прикрива „убийците“, че седмината са жертви на „политическата мафия“, която е добре известна на всички. Ако за роднините на педофила подобна психоза може да бъде разбираема (как да признаеш, че си отгледал такъв морален изрод и да продължиш да живееш нормално след това?), то подкрепата, която те получават от псевдожурналисти и псевдоексперти, е нещо различно, тя е много повече от психоза.

Една част от „невярващите“ са просто преродили се Тома Неверни. В евангелската история ученикът на Исус отказвал да повярва, че той е възкръснал – искал преди това да види раните от гвоздеите върху ръцете и по ребрата му. По същия начин днешните диванни експерти искат запис на убийствата и самоубийствата от видеокамерите, по възможност в 4К резолюция, и предсмъртно написани обяснения като в сериал по „Нетфликс“. Нищо друго не ги устройва. За тях е по-лесно да вярват в някаква нелепа конспирация, отколкото да приемат нещо очевидно – само защото то е твърде гнусно, за да е вярно, и защото досега не се е случвало по българските ширини.

Патологично, и за съжаление не без основание, е и вече системното недоверие в държавните институции. Щом прокурори, криминалисти и психолози твърдят нещо, значи вярно е точно обратното! Омразата на голяма част от българите към държавата им вече е по-голяма от омразата, която могат да имат към един педофил и психопат. Това е дълбок разлом в обществената тъкан, който трябва да бъде адресиран незабавно. Държавните институции дължат внимателно обмислена, целенасочена и продължителна кампания, в която да опитат да защитят малкото свой останал авторитет.

Колкото и корумпирана да е цялата ни съдебна и полицейска система, тя, за щастие, все още не е разложена дотам, че да е готова да оневини един педофил-убиец – само защото се е появила достатъчно сплотена обществена група, която да иска това. Обществото ни е болно, и институциите ни също – но не чак дотам, че да се отричат неоспорими факти и да се крие очевидното. За сравнение питайте някой жител на Англия, където тези дни намушкванията с ножове взеха нови жертви, но официалните медии упорито отказват дори да назоват етническия произход на извършителите. Можем само да си представим как бихме се чувствали, ако нашите институции „извървят пътя“ чак дотам, да не дава Господ.

България е в плен на корупцията и това е неоспорим факт, но това е корупцията на дребния интерес, на алчността и егоизма. Твърде далеч сме от дистопичната реалност, в която вече живеят „най-развитите“ либерални общества, където вече нищо не се нарича с истинското му име, а след смъртта на най-зловещия тамошен педофил Джефри Епстийн институциите си отдъхнаха с облекчение, че не им се налага да извършват повече арести. В България органите потвърждават неща, които се видяха с просто око още през февруари. В Англия отношението на органите към нападения посред бял ден и на главна улица е като към неща, които не са се случили. Разликата е огромна и ние все още живеем в „по-нормалната“ реалност.

Последната част „неверници“ у нас всъщност бленува и ние да заживеем в именно такъв дистопичен свят като английския. Това са така наречените жълтопаветни журналисти, за които идеологическият дневен ред има категоричен приоритет над морала и над най-елементарната истина. За тях не е останало нищо свято, дори човешкия живот, а педофилията е само някаква досадна подробност, която трябва да бъде моментално подмината, за да могат да бъдат отново посочени с пръст вечните злодеи и врагове на българския либертариат – Путин, Тръмп, Борисов…

Иронията е достойна за медицинска намеса: хора, които иначе изискват „европейски стандарти“ за всичко – от тротоарните плочки на „Графа“ до правата на жабите в Кресненското дефиле – изведнъж се оказват готови да отменят и последния стандарт на модерната цивилизация: способността да различаваш жертва от насилник. В тяхната вселена фактите вече не се проверяват, а се преговарят, експертизите не се четат, а се подозират, моралът не служи за ориентир, а за декор, който се сменя според политическата нужда на момента. Така педофилът вече не е педофил, убиецът не е убиец, а мъртвите, най-младите от които – доказани жертви на сексуално блудство – са само статисти в поредната постановка за „дълбоката държава“.

Ако утре някой намери подписана самопризнателна бележка от Калушев, моментално ще се появят магове като Йончев, готови да обяснят, че почеркът е на Борисов, мастилото е руско, а хартията е внесена от тайните служби през Турски поток.

Като в някаква хорър-версия на ботевите стихове, „петроханският светец“ лама Калушев не се е гръмнал там под Околчица, а продължава да живее навсякъде около нас. Само че този път балканът не пее хайдушка песен, а ехти от коментари във Фейсбук, вопли на психясали роднини от коридора и стенания на хора, които са готови да превърнат всеки труп в политически аргумент. В новата версия на баладата не героят е паднал за свобода, а обществото е паднало – толкова ниско, че е готово да търси геройство дори в един доказан, видим и очебиен морален разпад. Да канонизира един убиец.

Новият мъртвец под Околчица е безсмъртен, защото около него има достатъчно живи, които отказват да погребат чудовището. Те са не по-малко опасни от него, а крясъците им образуват все по-шумен и зловещ хор.