Писал бях статия за това предаване в рубриката TV Наблюдател на Avtora.com, а този уикенд се случи да бъда и сред гостите в него. Ето и впечатления относно онова, което стана и става в студиото в Нови Хан.

(цялото предаване – тук)

Това без съмнение е най-скъпоструващото шоу, излъчващо се само веднъж седмично у нас (всяка неделя от 17 до 18.30 по TV7). Огромно студио, публика, съставена от стотици статисти, един куп редактори, сътрудници и асистенти (но само една гримьорка, която едва смогна с толкова народ). Само разноските по статистите на това предаване и координирането им сигурно надхвърлят разходите за повечето целокупни продукции на другите телевизии.

Мен винаги ме стряска подобно харчене на пари, явно такава ми е школовката от работата в списанията, където стотинката понякога се цепи на две. Дано разходите да са оправдани, във всеки случай ентусиазмът, с който се работи в „5400“, е заразителен.

Тримата водещи са окомуш младежи с адекватно поведение в студиото и извън него. Любезни, но не фамилиарни, със самочувствие, но не и надменност. Основният им проблем по време на снимките е надвикването с публиката, която е инструктирана да крещи доста силно, може би прекалено силно. В някои моменти имаш чувството, че самият ти не чуваш какво изговаряш. А какво ли е ако и в ушите ти дудне някакъв сценарист?

Васа Ганчева като опонент в спор? Трогателна жена. В минутите преди началото на снимките се държа доста нафукано, с претенции, които екипът задоволяваше старателно. Яде сандвич, пи вода, ходи до тоалетната, даваше зор да се започва по-бързо, че имала еди какви си ангажименти и въобще била много търсена. Не се учудвам – справи се професионално с гостуването си. След шоуто свойски ми вика – „Ех, Георги, на едно мнение сме с тебе, но нали трябва да се конфронтираме, за да стане предаването…“.

Силвия Драгоева, с която седяхме заедно от другата страна на водещите? Какво да кажа за нея – ослепителна. Нищо, че е качила между 5 и 10 килограма от последния път, когато съм я виждал. Изключително симпатична, с бърза реакция, силно чувство за самоирония и позитивно отношение към всичко. Ценна придобивка за всяко тв шоу, стига да бъде експлоатирана адекватно.

Интересен детайл – смачканите на топка вестници, с които публиката замеря водещите в началото на предаването, преди прегледа на печата, се събират внимателно в специални чували, очевидно за друга употреба. Интересно колко пъти бива експлоатиран един „Стандарт“, примерно, преди да поеме окончателно към боклука…

Апропо, коментарите на печата са едно от най-силните неща в „5400“.

Второ апропо – някой явно е решил да се гаври с журналистите, пишещи за предаването, защото из пресата се търкаля следното обяснение за името на предаването – толкова били минутите в една седмица. Глупости. Но явно никой не си дава труда нито да направи изчисление, нито да слуша песента от началната заставка. Всъщност 5400 са секундите в това 90-минутно шоу.

Трето апропо – на първите редове в публиката видях едно много хубаво момиче с дълга права коса, но не успях по никакъв начин да говоря с нея. Ако случайно прочете тези редове – нека да намери начин да ми пише. Макар че не вярвам нито да прочете тези редове, нито да ми пише. Жените са такива – винаги си мислят, че похвалите касаят някоя друга.