Слави винаги е имал чудесни актьори – имитатори. Писал съм навремето за Виктор Калев, той е направо изключителен. “Превъплъщенията му са невъобразими. В една и съща вечер може да изиграе по блестящ начин президента Петър Стоянов и което е просто чудовищно – Лили Иванова. И то така, че би объркал напълно онези, които познават двамата му герои. При това превъплъщенията му са в дълбочина – дотам, където и прототиповете му сигурно не са прониквали. Не става и дума за евтини хватки, за елементарни уподобявания. Той стига до същностното у един човек. Изважда манталитета му, неща, от които той се крие”.

Слави разполага и с други добри актьори – имитатори. В петък вечер един от тях представи блестящо американския посланик. Искрено се забавлявах. Разбира се, подобни етюди значително ограничават ролята на водещия, понеже той не разполага с онези възможности, които предоставя живото общуване с прототипа. Успехът в случая се дължи на играта на имитатора, а не от дълбочината на въпросите или отговорите. Но Слави остана доволен, това пролича и от факта, че на два пъти похвали преводачката (имаше и преводачка).

Със закъснение от два дни разбрах, че Слави всъщност е разговарял с истинския посланик. Ужас, как щях да ви подведа.

Кеворк Кеворкян в коментарната си рубрика във в. „Труд“