Преди да седна и да направя лична равносметка на отиващата си година, искам да я обобщя такава, каквато беше за повечето българи, не само за мен. Преобладаващите мнения са, че е била тежка, трудна, кризисна, за някои направо мъчителна. Във фейсбука си Денис Ризов пък директно написа – това беше най-тъпата година в живота ми, няма как следващата да не е по-добра. И за доста хора ситуацията е била подобна. Затягане на коланите, потребителска криза, критики или мърморене срещу правителството, лошо настроение, подтискаща медийна среда.

Толкова зле ли беше всъщност? Според мен не.
Като се замисли човек, плюсовете на 2010-а са именно в нещата, смятани за нейни минуси.

1. Кризата. Ползата от нея е, че все повече хора свикват с мисълта, че трябва да се работи. Отидоха си времената, когато почти без бачкане, и то в смислена, а не въображаема сфера, можеше да се печелят достатъчни за един хубав живот пари. И няма да се върнат скоро, а най-вероятно – никога. Моите наблюдения са, че кризата промени доста българи в положителна насока. Започнаха да се радват и на някои неща, които преди подминаваха и недооценяваха. Междувременно фалираха доста самозванци от различни сектори. Някои от най-нелепите новобогаташи престанаха да се броят за такива.

2. Потребителският спад? Той до голяма степен продължи да бъде най-вече психологически проблем. Българинът просто реши, че трябва да си къта парите, и започна да се ограничава от един куп неща (с изключение на ядене, пиене и глупави демонстрации на самодоволство).
През 2010-а в София бяха открити два огромни мола, които всяка събота и неделя бяха пълни с народ. През декември с два мола, макар и частично запълнени, се сдоби и Русе. И отново магазините бяха претъпкани с народ, който уж нямал пари и нищо не купувал. Истината е, че в кризата българинът просто започна да си прави по-добре сметката – нещо, на което отдавна трябваше да се научи. Но когато му се предложи нещо ново, интересно и качествено, колебанията дали да си похарчи парите за него, са много кратки.

3. Критиките срещу правителството са в няколко основни направления. Първо – че сме станали полицейска държава. Вярно е, че МВР на моменти прекаляваше с показността на акциите и натиска върху съдебната система. Но истината е, че и в двата случая го правеше не толкова от позиция на силата, колкото от позиция на правдата. Доказателство за това е единодушната подкрепа от западните държави, които нито веднъж не разкритикуваха действията на кабинета срещу престъпността. Още по-важен ефект от цялата тази показност е, че българите постепенно свикват на повече уважение към държавата, държавността и институциите. За година време е невъзможно да има траен ефект в тази насока, но първите сериозни крачки са направени. Ако цената на това е шепа псевдо-интелектуалци да каканижат нонстоп, че сме полицейска държава – аз съм твърдо за това да я платим. Не знам за вас, но на мен предишната държава ми харесваше много по-малко.

Липсата на решителни реформи. Да, това е повод за основателна критика към кабинета на Борисов. Но не мисля, че шансовете за тях са безвъзвратно пропилени. Промените са неизбежни и най-сериозната гаранция за тях е че бате Бойко не обича да се черви пред Европа и Щатите като ученик без написано домашно. Затова и съм сигурен, че ще направи всичко, каквото се иска и очаква от него. Честолюбието му, разбира се, не позволява това да се случва под диктат – бил той от Костов, Станишев, Каролев или който и да било. Както самият Иван Костов правилно отбелязва в скорошно интервю, за БСП и ДПС популизмът на Борисов е много тежък удар. Той методично им отнема от електората, без същевременно да търпи каквато и да било критика от Запада. Изводът? Смяна на властта у нас скоро не се задава, и мисля, че е за добро.

Популистките акции срещу богаташите на моменти бяха доста дразнещи, но отново – нелишени от справедливост. Забележете и как нито един олигарх или по-едър богаташ не си позволява да критикува кабинета открито. Правят го или под сурдинка, или чрез финансирани от тях медии. За мен лично изводът е, че не се чувстват много сигурни и с чиста съвест. Дали е в ход путинизация на България? Според мен да, вече повече от година, и е направо смешно, че някои хора го осъзнават чак сега. За държава и нация с толкова ниско ниво на добродетели путинизацията е необходимо зло, което според все повече хора, няма по-ефективна алтернатива.

4. Медийна революция. Мърдок и ВАЦ се изтеглиха от България, продавайки съответно bTV и „Вестникарска група България“ (24 часа, Труд, 168 часа и др). Собственикът на „Капитал“ и „Дневник“ продаде медиите си. Безплатните вестници се провалиха като проект. Може да се възродят най-рано през 2012-а, когато София ще има пълноценно метро. Нова телевизия е с ново ръководство. Penthouse стартира амбициозно в края на февруари, но просъществува само до лятото. FHM фалира месец след като издателите му допуснаха списанието да остане без главен редактор и екип поради лош мениджмънт и непочтено отношение. Playboy уволни целия си редакторски екип, а редакцията на Maxim бе принудена да напусне офиса си и да се смести в този на Playboy. Финалът Playmate of the Year, организиран от гръцките издатели, предизвика масови подигравки.
При толкова драматични промени в медийното пространство изводът е само един – кризата е полезна, а прочистването на пазара и развенчаването на някои илюзии – прекалено дълго отлагана неизбежност.

5. Още хубави неща от 2010-а в телеграфен стил:
– стандартът за месни продукти „Стара планина“
– булевард „Брюксел“ и новите участъци от Околовръстното в София
– Galaxy Trade Center в моя квартал
– много силно лято за морския „Брилянтин“ и целия Cacao beach с убийствена програма всеки уикенд
– мъжкият проект №69 🙂
– все по-масова интернетизация и все по-ниски тарифи при все по-високи скорости, вследствие на (най-сетне) реалната конкуренция между телекоми и доставчици
– сайтът Winner.bg и групата NEG като цяло направиха сериозен прогрес и продължиха да налагат нови стандарти в българския уеб
– Бербатов, без никакво съмнение, стана един от най-обсъжданите и харесвани футболисти в света
– спортната зала на 4-и километър е почти готова

Ще спра дотук, въпреки че със сигурност пропускам някои важни неща. Но и без тях се събраха достатъчно причини да посрещнем 2011-а в добро настроение. А и според всички прогнози, тя се очертава по-добра от 2010-а във всички направления.