Киното влезе в Шенген

“Лора от сутрин до вечер” и “Подслон” са европейски филми, макар и по коренно различен начин

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 17 юни

Невероятно, но факт – “Лора от сутрин до вечер” е заснет с фотокамера и без никаква помощ от държавата.

Две български премиери в два последователни уикенда – не звучи никак зле, особено на фона на мърморенето, че културата била на смъртно легло. Междувременно “Love.net” вече 10 седмици поред остава сред 10-те най-гледани заглавия у нас и е събрал 200 хиляди зрители. “Мисия Лондон” пък жъне успехи на DVD-пазара. Значи все пак можело?

“Лора от сутрин до вечер” и “Подслон” трудно ще постигнат касовите успехи на тазгодишните хитове “Love.net” и “Тилт”. Направени са с много по-малки бюджети, не се целят в масова аудитория и нямат толкова масирана рекламна кампания. И двата филма обаче са европейски във всеки смисъл на това понятие. И като замисъл, и като реализация по нищо не отстъпват на продукции от която и да било шенгенска държава, въпреки че са коренно различни един от друг.

Първият е типичен представител на модерния инди-жанр, заснет буквално с джобни пари, с превес на формата над съдържанието и насочен към по-профилирана, младежка публика. Вторият – “Подслон” – е блестящ пример за въздействащо източноевропейско кино, с послания и обобщения, достигащи до няколко поколения, но и с визуална естетика, която по нищо не отстъпва на световните образци.
Ако сте харесали “Love.net”, значи ще намерите достатъчно забавление и в “Лора от сутрин до вечер”, който също проблематизира ежедневието на модерния градски човек. Добре заснета “дъвка за очите”, в която сюжетът не е толкова важен, колкото това, че е представен атрактивно.
Ако пък любимите ви български филми са “Тилт”, “Прогнозата” и “Източни пиеси”, значи не бива да пропускате и “Подслон”.

Но да започнем с “Лора”. Млада софиянка изживява куп приключения за по-малко от 12 часа – напуска работа със скандал, става обект на налудничаво преследване и открива магическото действие на едни специални зарчета. Фабулата е фантасмагория и доста крехка като интрига. В това отношение “Лора от сутрин до вечер” доста напомня за друго “упражнение по стил”, което BG-киното и Явор Гърдев произведоха още преди три години – “Дзифт”.

Титулярката Милена Николова-Миленита запълва пробойните в сценария с красота, чар и нелоша игра. Останалите актьори не блестят с особен талант, но оставят добро впечатление с натуралното си присъствие. Диалогът звучи автентично, хумор не липсва, макар че тук личи липсата на достатъчно опит у сценариста-режисьор Димитър Коцев-Шошо.
“Продължителност: 100 минути. Усеща се като: 50 минути”, тарикатски са написали авторите на филма върху една от рекламите му. За съжаление, не е точно така. Заради висящата на тънък конец фабула и недоразработените персонажи, “Лора” се точи дори по-дълго, отколкото зрителят би искал.

Най-важният му плюс? Това е първи български опит да се заснеме филм изцяло “по приятелска линия” – без държавна подкрепа, без хонорари за екипа и актьорите и без големи спонсори. Вместо кинокамера е използван цифров фотоапарат. Като прочете всичко това, човек може да реши, че крайният резултат е нещо евтино и недоизпипано. “Лора от сутрин до вечер” обаче е всичко друго, но не и грозен и претупан филм. С динамичен монтаж, ефектни визуални решения, майсторска игра с цветовете и усет към детайла, той не би посрамил даже корифеи на този стил като Гай Ричи, Робърт Родригес и Куентин Тарантино. Да, вярно е, че близките планове идват малко в повече – все едно е снимано не за голям екран, а за телевизия. В доста кадри дори ослепителна красавица като Миленита изглежда някак си стряскащо, което едва ли е било търсен ефект.

“Лора от сутрин до вечер” все пак е революционно събитие за българската киноиндустрия. Той е нагледно доказателство, че амбицията и творческият порив не могат да бъдат стопирани нито от липсата на държавна субсидия, нито дори от отсъствието на достатъчно качествена драматургия. Ако излязат още няколко подобни филма, най-накрая нищо чудно да произведем шедьовър на европейското независимо кино, който би имал и касов успех.

“Подслон” няма плюсовете, но няма и минусите на “Лора”. Пълнометражният дебют на Драгомир Шолев е филм, който знае какво иска да каже и как да го направи. Темата за пропастта между поколенията, за различните светове, в които живеят родители и деца днес, не е нова нито за световното, нито за нашето кино. За пръв път от доста време обаче българска продукция я разработва така уверено, целенасочено и зряло – без залитания встрани и без претенцията на лъскавата опаковка.
“Подслон” е заснет толкова автентично, че на моменти изглежда като риалити-шоу, а не като кино. Почти всяко българско семейство би открило част от себе си на екрана и би си задало доста въпроси. Излишната дидактика ни е спестена – както и намеците, че за всичко е виновен примерно дивият капитализъм, в който живеем.

Самокритичността, с която “Подслон” търси вината най-вече вътре в героите си, го прави не само типично български, но и европейски, световен филм. Това е един от най-конвертируемите продукти, които киното ни е произвеждало напоследък, и многобройните му награди от фестивали изобщо не са изненада.

В “Подслон” Янина Кашева (майката) и Цветан Даскалов (бащата), откриват, че синът им се е сприятелил със странен пънкар (Ирена Христоскова).

Ирена Христоскова като пънкарчето Тенкса (за пръв път жена играе мъж в наш филм!) е не просто интересен и запомнящ се образ – тя е ефектна емблема на цяло поколение. Другата уникална роля е на Янина Кашева – да, същата от легендарния “Всичко е любов”. Тук тя е типичната българска домакиня – добродушна, вечно кахърна и неспособна да направи нищо по-съществено от пиле с ориз.

Казано в резюме, ако “Лора от сутрин до вечер” носи приятното усещане, че ефектните български филми на европейско равнище ще се появят много скоро и че имаме потенциал за такива, то “Подслон” влиза с шут на пънкарска кубинка в доскоро неприкосновеното пространство на качественото световно кино. Дано да се задържим там по-дълго.

МАЛКО БЪРЗИ ФАКТИ
– Преди “Лора от сутрин до вечер”, заснет по едноименния му роман, Димитър Коцев-Шошо е режисирал тв предавания (Каналето, Другата България), концерти, музикални клипове и реклами;


– Носителят на “Аскеер” за изгряваща звезда в постановката “Калигула” Димо Алексиев играе зам. министър на икономиката с амбиции да измести шефа си;

– Ива Гочева (приятелката на Лора – Силвия) нашумя и с ролята си като Ева Торес в сериала “Стъклен дом”. Актрисата е завършила актьорско майсторство в Ню Йорк;


– Куриерът Марио е бившият водещ на телевизия ММ Мартен Роберто. Днес татуираният диджей работи в радио The Voice;


– Сценарист на “Подслон” е румънецът Разван Радулеску, който има участие и в наградения със Златна палма от Кан “4 месеца, 3 седмици и 2 дни”;


– Режисьорът Драгомир Шолев среща две от децата-актьори случайно – “на Попа” в центъра на София и в един магазин;


– Операторът на “Подслон” Крум Родригес е заснел един от най-дългите непрекъснати кадри в българското кино – 9 минути.

One Comment Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s