Ако само прословутите имоти са пречка Симеон да оглави държавата, той може да се откаже от тях

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Всеки ден“, 14 юли

Ако лидерът на ГЕРБ и бившият монарх образуват тандем за президентските избори, плюсовете от подобен изненадващ ход биха били много повече от минусите.

Кой да стане новия български президент? Толкова големи вълнения и спекулации около кандидатурите не е имало никога.
Един от страничните ефекти на хиперактивното медийно присъствие на сегашните управляващи е именно този – българинът се увлече да политиканства. Вече Сульо и Пульо се чувстват не само компетентни да коментират властта и политиката като цяло, но едва ли не и длъжни да го правят.
За добро или лошо, нашенецът никога досега не е бил толкова осведомен за механизмите на властта, както и за задкулисната им страна. Та той даже има достъп до стенограмите от заседанията на кабинета, да не говорим че му пробутват и телефонни разговори между държавни мъже.
Затова е и тази свръхактивност в изказването на мнения – почти всички от които са безсмислени, защото не посочват реална алтернатива на който и да било критикуван обект или субект.

Първите кандидат-президенти – Волен Сидеров, Меглена Кунева и Алексей Петров – не изпълват електората с ентусиазъм. Това само засилва напрежението кой ще влезе в изборната надпревара от името на ГЕРБ и БСП.
Ако за социалистите максималният успех би бил достигането до балотаж и почетно второ място, то за управляващата партия изходът от президентския вот е въпрос на нещо повече от престиж. Но не защото на “Дондуков” 2 се решават кой знае колко съдбоносни за държавата неща. Евентуално поражение на изборите ще бъде използвано като аргумент в нови опити за дестабилизация, искания за предсрочни избори и най-вече – създаване на интриги срещу кабинета в международен план.
Затова за ГЕРБ е важно в една от решителните за мандата си години да не допусне подобна загуба, при това без да се налага Бойко Борисов да се “жертва” за президентския пост.

Вариантът с Росен Плевнелиев като кандидат-президент изглежда не по-малко печеливш, въпреки че по този начин кабинетът ще загуби един от най-добрите си министри и мениджъри. Срещу него ще гракнат по същия начин, по който и срещу премиера – че се кани да “дезертира” от отговорностите на изпълнителната власт.

Има ли ход за ГЕРБ, който Борисов да извади от ръкава в последния момент, матирайки опонентите си? Да, и той се казва Симеон Сакскобургготски. В медийното пространство вече се появиха подобни прогнози. Не закъсняха и първите публицистични опити да се компрометира този вариант, което е още едно доказателство, че той е напълно реален.

Самият Борисов упорито заобикаля тази опция, въпреки че в едно интервю преди повече от месец директно заяви: “По принцип няма по-подходящ кандидат за този пост от Симеон”.
Мълчанието около подобен вариант три месеца преди вота е повече от логично. Не е нужно царят отсега да става мишена на атаки и опити за компромати, нито пък личността му се нуждае от някакво представяне и налагане пред публиката.

Изненадата “Симеон” би имала гарантиран ефект поне в няколко посоки. Чисто тактически тя ще е директен удар по кандидатурата на Меглена Кунева, която формално е подкрепена от НДСВ. Няма причина феновете на евродепутатката да не приемат като още по-подходящ президент от нея човека, благодарение на който тя влезе в голямата политика.
Второ – изваждайки неочакваното асо Сакскобургготски от президентската колода, ГЕРБ ще придаде надпартийно и национално-отговорно значение на кандидатурата си. Това ще бъде силен ход срещу опитите на парламентарната опозиция да постави партията в изолация.
Издигайки царя за президент, Борисов би направил и ловък вътрешнопартиен маньовър, който би му решил някои кадрови и чисто дисциплинарни проблеми.

В международен план едва ли има по-солидна фигура, чрез която премиерът да укрепи авторитета и на страната, и на изпълнителната й власт.
Пето – ако премиерът наистина тайно мечтае един ден да седне и в президентското кресло, в лицето на царя би имал възможно най-подходящия свой предшественик, било то за един или за два мандата.
Но най-важното – лансирането на известния с дипломатичния си език бивш монарх ще бъде голяма крачка към едно ново национално помирение. Заравяне томахавките на противопоставянето, до което ни е докарала финансовата криза и забатачването на държавата през последните две години.

Доколко царят носи негативите на предишното управление и на тройната коалиция и трайно компрометиран ли е от тях? За присъствие в изпълнителната власт – категорчно да. Но за баща-обединител на нацията, за представителна фигура пред света – едва ли чак толкова.

Доколко прословутите три имота и 16 000 декара гори са клеймо върху репутацията на Симеон?
До сериозна, но не и до фатална степен. Първо – масовият българин прекрасно знае, че едва ли царят е най-алчният и крадлив политик на новото време. Не е нужно даже да се привеждат примери за обратното – толкова са много. Второ – ако изобщо у нас има личност, на която народът би простил подобно собственическо отношение към държавата, това е бившият й владетел и никой друг.
А и той винаги има последния коз в ръцете си – да излезе и публично да обяви, че се отказва от имуществените си претенции към страната в името на националните интереси и прочие. Дали народът ще му повярва? Няколко хиляди мърморковци из партийни и други канцеларии – може би не, но широките маси – със сигурност да.

Бойко Борисов и Симеон Сакскобургготски са два диаметрално противоположни феномена, появили се за съжаление доста късно на политическата сцена. Първият е типичният човек от народа, бившият пожарникар, преживял какво ли не, Служи си с конкретен език, не бяга от контакт с хората, винаги е готов да влезе в диалог или спор. На такъв човек електоратът е готов с доверие да повери всякаква изпълнителна власт. Тази готовност би намаляла само ако се появи друга фигура, носител на същите характеристики. Хората вярват на Борисов, защото той е един от тях и му личи по всичко.
Вторият – Симеон – е аристократ по рождение и маниери, символична и дори абстрактна фигура, чиято представителност и авторитет са вън от съмнение. На такъв човек народът вярва именно защото е коренно различен от него. Или по-скоро го уважава. На царя хората сигурно много по-трудно биха доверили съдбата и парите си. Но едва ли биха имали нищо против именно той да се среща с други президенти и монарси.

А сега да си представим какво би станало, ако в началото на септември Борисов и Сакскобургготски застанат рамо до рамо пред нацията и се обърнат със свой призив към нея. Лидерът на ГЕРБ може да мотивира достатъчно просто и ясно защо партията му се спира на тази президентска кандидатура. Царят също би намерил думите, с които да се отърси от бремето на угризенията за премиерската си и след-премиерска дейност.
Ако някой смята, че след подобно събитие изборите няма да бъдат спечелени или че държавата ще е под по-голяма угроза, отколкото при друг президент, ще му бъде много трудно да се аргументира. Дали прогнозата “цар – президент” ще се сбъдне? Засега е сигурно само това, че тя не бива да се изключва, както и че няма да бъде потвърдена преди края на лятото.