Изминала е малко повече от година, откакто немските супермаркети LIDL стъпиха в България, и почти 3 месеца от старта на финландския гигант IKEA. За това време ситуацията и в двата бранша драстично се промени и то изцяло в полза на крайния потребител. За мен това е добра новина и поредно доказателство, че еволюцията в посока към нормалния свят е неизбежна, независимо от кризите, които ни връхлитат и ще продължат да връхлитат все по-често.

Откакто LIDL се появиха в над 20 български града (наскоро ги посетих и в Луковит, почивайки си от пътуване между Русе и София), останалите супермаркети се принудиха рязко да оптимизират работата си. В BILLA започнаха невиждани до този момент промоции и намаления. Отвориха магазини на всеки километър. В Picadilly, където уж се целят в по-висок клас клиенти, също започнаха да смъкват цени, доколкото им е възможно. Penny, „Фантастико“, „345“, „Т-Маркет“ и други по-малки вериги се сетиха, че и те могат да печатат брошури с атрактивни цени и намаления и да ги пускат в пощенските кутии.
Такова внимание към клиента допреди година беше немислимо – и то не защото и тогава нямаше криза и битка за всеки потребителски лев. Просто тогава все още LIDL не бе влязъл във всеки по-голям град и квартал.

Същото се случи и на пазара на мебели. След появата на IKEA най-често срещаните улични реклами вече са на конкурентни фирми, обявили огромни намаления. Aiko, Aron, „Явор“, „Лабиринт“, „Еником“, Como… Допълнете ме, ако пропускам някоя. Всичките изведнъж се сетиха, че диваните и масите им могат да струват с от 20 до 50% по-евтино. Сетиха се и че им трябват атрактивни реклами, направени от умни хора. Въобще, и тук се възцари невъобразима досега грижа за клиента.

И LIDL, и IKEA впечатляват с типичната за немците и скандинавците ефективност, спазване на строги правила и технология на работа. И в двата вида магазини цари ред и липсват излишни неща. Разнообразието не е приоритет. В LIDL не можеш да намериш любимата си майонеза, нито предпочитаните марки питиета (уиски, ракия, водка, бира). Няма специфични стоки като уасаби, кетчуп Heinz, кафе Lavazza или паста за зъби Sensodyne. Но НАЙ-ВАЖНИТЕ НЕЩА ги има, те са там, на едно и също място всеки път, и понякога – на съмнително изгодни цени, без това да е за сметка на качеството им. Толкова ли е трудно и другаде да се пече толкова хубав хляб и такива кроасани?

Същото е и положението в IKEA – там разнообразието е голямо, но само на наистина необходимите неща за дома. За изчанчени мебели, произвеждани и продавани в бутикови количества, идете другаде.
Повечето цени в хипермаркета са или същите като в другите магазини (само че всичко е поднесено много по-удобно за купувача), или осезаемо по-ниски. И има най-добрата възможна закусвалня. Понякога се вдигаме с колеги от офиса чак до Околовръстното, за да ядем сьомгата, кавармата или кюфтенцата на IKEA в приятна атмосфера и на чист въздух.

Да, неизбежно е да се появят и гласове в защита на конкуренцията. Как LIDL и IKEA мачкат нормалния и почтен български бизнес и т.н. и т.н. Това, разбира се, са глупости, или просто демагогия. Социализмът отдавна свърши и ако искаме да живеем в нормална страна, трябва да оставим единствено пазарът и свободната конкуренция да регулират всеки вид бизнес.

Някой ще каже – те първо искат да убият останалите магазини, и после ще вдигнат драстично цените. Едва ли е така, но ако ме питат дали съм съгласен LIDL да погълне и измести все по-мизерния квартален „345“, с цената на 10% по-високи цени – ще кажа три пъти „да“.
Ако ме питат и дали бих принесъл в жертва няколко български вериги за мебели, в името на това в Пловдив, Варна, Бургас и Русе също да има IKEA – пак ще кажа да.

Вериги като Happy и OMV, магазините за вестници, списания и книги InMedio, салоните за красота „Венера“… Това също са фирми, които налагат нови, нетипични за България стандарти в браншовете си. Колкото повече такива явления има, толкова по-добре. Засега се броят на пръсти и се налага да пишем специални статии, за да ги хвалим. Дано скоро станат досадно ежедневие.