Todo sobre mi madre

на

29 ноември: днес г-жа Александрина Шаханова – учителката по български език и литература, която в Русе много хора познават – има юбилей. Няма да казвам на колко точно става, защото изглежда поне с десетилетие по-млада. Имам късмета да ми е майка, така че е успяла да ме научи на още повече неща от многобройните си ученици, които продължават да я поздравяват с благодарности, колчем я срещнат из града.
Мога само да пожелая на всички синове родителите им да остаряват като нея – с достойнство, радост от живота и без да се спират на едно място. Само в краен случай! Понякога се прави и на болнава, но то е само докато не й предложиш да замине нанякъде. Тогава моментално оздравява. 🙂

Великден 2012. Г-жа Шаханова на терасата на Ивановските скални църкви. С моята фобия от високото, мен ме беше страх дори да направя тази снимка, а камо ли да застана на нейното място до парапетчето.

Понеже от около година г-жа Шаханова е активен интернет-потребител и вече следи редовно блога ми, няма как да пропусна да я поздравя и тук. Знам, че много ще се гордее с това и ще го показва на приятелки. А и има какво да се напише, както ще видите по-надолу.
След революционното сдобиване с компютър, от днес Стрелецът Александрина ще отприщи още една своя страст – фотографията. Досегашното й апаратче я ограничаваше с обидните 35 кадъра на лента – отивай после и до кварталното фото, проявявай филм, избирай, чак след това принтирай… Сега, когато вече е въоръжена с дигитална техника, не мога да си представя какво ще настане във фейсбука й – то ще е чудо, феерия от пътешествия, снимки на цветя (теменужки, мушкато, люляци и какво ли още не) и запечатани весели моменти.
Трябваше по-рано да се цифровизира, но по-добре късно, отколкото никога, нали?

Поздравявайки рожденичката, като за начало слагам  тук едно изпълнение, което тя много харесва – от филм, който е гледала десетки пъти – „Москва не вярва на сълзи“. В него до голяма степен би могла да открие и собствената си съдба.

Ако питате кои са другите й любими филми, ще ви кажа – „Мостовете на Медисън“, „Английският пациент“, „Титаник“, „Повелителят на конете“… А представяме си пък ако „Мостовете“ бяха не с Клинт Истууд, а с Робърт Редфорд в главната роля.

След този емоционален поздрав ви предлагам и един кратък текст от самата рожденичка. Откъсът от бъдещите й мемоари, озаглавени „С тебешир и молив“, е за първите й стъпки в учителската професия, още като незавършила студентка. Иначе казано – „София не вярва на сълзи за метата физика“…

…Получих назначение като нередовна учителка във вечерната прогимназия в Завет. Там трябваше да преподавам освен български език и литература още и немски, физика и география. Учениците ми бяха възрастни хора, повече мъже, които работеха през деня, а вечер, капнали от умора, трябваше да слушат моите нескопосани, аджамийски уроци. Беше ми изключително трудно да се подготвям денем за училище. Трябваше и да чета повече от учениците си, за да им преподам  материал по предмет, от който или нищо не разбирах, или едва си спомнях от ученото някога.

Най-трудно беше по физика – трябваше да чертая схеми на дъската и да обяснявам всичко за двигателите с вътрешно горене. Абсурдното в цялата моя преподавателска несрета беше, че аз, филоложката, го обяснявах на машинисти, шофьори, трактористи – с една дума механизатори! Принципите на работа при двигателите с вътрешно горене! 

Помня, че една вечер, след поредните ми отчаяни опити да начертая нещо на дъската, един от  учениците, които бяха много по-възрастни от мен, ми каза добродушно, почти бащински, но и с уважение: „Оставете това, другарко Неделчева… Ние ги знаем тези неща… Не си правете труда да ги чертаете, а по-добре да използваме часа , за да си говорим за друго, което ще е по-интересно за нас…“

Но да спомена и какво изпитах, когато влязох за първи път в класната стая като учителка в тази вечерна прогимназия. Паралелката беше една и се състоеше от възрастни хора, които не са успели някога да завършат основното си образование. Когато пристъпих прага на класната стая, се стъписах от ръста на моите ученици и едва намерих смелост да застана зад катедрата. Изправяйки се срещу тези големи мъже (не си спомням имаше ли въобще жени там), почувствах, че между мен и тях има някаква пропаст и ако мръдна една крачка напред, ще падна в нея. 

Това притеснение и тази скованост не ме  напуснаха дълго време. Беше нещо като сценична треска при актьорите, с тази разлика, че с годините  постепенно я преодолявах и вече влизах уверена в час, докато при добрите актьори сценичната треска, казват, оставала завинаги.

На първата лятна сесия в СУ отидох в София заедно с малкия Александър. За изпита по Диамат и Истмат (имаше тогава и такива учебни дисциплини) бях положила много труд. Приятели от редовното обучение ме бяха предупредили, че преподавателят, който изпитваше в своя кабинет в Партийния дом, е особняк. Късал студентите и за най-малкия пропуск. 

По време на изпита, в един късен следобед (спомням си тази подробност, защото вече си бяхме взели билети за нощния влак до Русе), малкият Сашко тичаше по коридора на Партийния дом и, като всяко дете на неговата възраст, търсеше нещо, с което да се забавлява. А аз преглеждах конспекта и проверявах знанията си с помощта на колеги. Едно от момичетата, мисля, че беше от Радомир, ме помоли да й разкажа за какво става дума в предговора към  „Критика на политическата икономия“ от Маркс. Не го беше чела, а той фигурираше като цял отделен въпрос. Преразказах го с подробности на Павлина. Малко след това преподавателят излезе от кабинета си и се запъти към тоалетната. На връщане забеляза сина ми, който се беше заиграл с нещо, и попита строго: „На кого е това дете?“ Аз смутено отговорих и се извиних за шума, който вдигаше Сашко. И когато от кабинета излезе поредният изпитан студент, преподавателят застана на вратата и заповяда: „Я да влезе майката на това дете!“. 

Сърдитият му тон засили още повече притеснението ми, защото знаех какъв е процентът на скъсаните студенти. Когато изтеглих билета си, се успокоих, защото един от въпросите беше този, който току-що обсъждахме с момичето от Радомир. Но преподавателят беше човек, който обичаше да придава изключителна тежест на предмета си. Още преди да седна, за да обмисля отговорите си, ме попита: „Чели ли сте предговора? Ако не, имате право на втори билет, но като Ви скъсам на изпита, даже и синът Ви, който тича отвън, ще Ви осъди, да знаете!“

Разбира се, че не изтеглих втори билет, и за голямо учудване на мастития преподавател отговорих подробно и на двата въпроса. За да си придаде още по-голяма тежест, тогава реши да ме попита каква е етимологията на думата „метафизика“, която употребих в отговора си. Обяснението ми обаче не го задоволи и попита къде съм го прочела. Отговорих, че не си спомням дали под линия в учебника или във философския речник. Тогава той, с цялата си назидателност, ми каза: „Един бъдещ филолог не може да не знае от къде е почерпил информация за произхода на дадена дума!“

Дали заради тази моя несигурност или просто за назидание, каза, че ми намалява оценката и че петица е напълно достатъчна.
После обясних на малкия Сашко какво се е случило и заради каква дума е станала „засечката“. Александър започна весело да подскача по коридора и да повтаря в такт: „метата физика, метата физика“… Думата  му се видя интересна и звучна, та продължи да си я припява и в нощния влак за Русе.

Александрина, със син и син на другия си син, и той Александър, край Дунава. Времето лети бързо – от тази снимка са минали 7 години и половина. Ама ще го прибера шкембето и ще стане като тогавашното, зарекъл съм се!

Един коментар Добавяне

  1. Анонимен каза:

    Безкрайно увлекателен ми беше този откъс от мемоарната книга на г-жа Александрина Шаханова „С тебешир и молив”! Oпределено засили интереса и желанието ми да прочета цялата книга.За съжаление Русе е твърде далече, а бих предпочела да чуя на живо разказите за запечатаните мигове!
    Радвам се, че г-жа Шаханова е активен участник с публикации в интернет групите за поезия и проза.Съвсем наскоро тя получи първа награда в конкурса „Иде ли Видовден”, обявен от Община Брезник и фейсбук групата „Любов и доброта в живота и поезията”.
    Нека е жива и здрава , успех на третата й книга, и още много вълнуващи творби!
    С уважение!
    Таня Матеева- Брезник

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s