Най-голямото достойнство на новото шоу по bTV е фактът, че въобще го има

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 20 февруари

В следобеда на миналата събота изгледах дебютното предаване “Мармалад” по bTV и си прекарах сравнително добре час и половина. Бързам обаче да уточня – към две от гостенките в шоуто имам лични симпатии (Вики Терзийска и Златка Райкова), а и го следих от чисто професионален интерес. Ако тези двете ги нямаше в шоуто и не бях служебно ангажиран да внимавам в картинката, дали щях да остана на този канал през цялото време до 16.30? Честно казано – едва ли. Щях отдавна да съм превключил на някой филм или мач.

Но преди всичко – чест прави на bTV, че експериментира с ново магазинно предаване от типа “Станция Нова” в своя ефир. Даже мнозина се учудиха, че не е продуцирано от специалистите в този жанр Иван и Андрей, а от водещата Радост Драганова, позната досега с “Модерно” и “Огледала”. Въобще откакто в bTV се примириха с ролята на последователи на Нова, някак си се освободиха от комплексите си и започнаха по-смело да се стремят да налучкват зрителските очаквания. И със сигурност е по-добре да се пробват с блокове като този, с български криейтив и персонал, отколкото да харчат пари за средняшка холивудска продукция, с която да запълват уикендовите следобеди.

Обикновено публиката е настроена априори критично към предавания като “Мармалад”, но също толкова вярно е, че винаги им хвърля по едно око. В случая за критики са налице доста основания, но имаше и неща, които изненадаха приятно. Едно от тях например е просторното студио, в което е търсен повече стил, отколкото уют. Изглежда приятно, без да е лекомислено, евтино или пък претенциозно.
Да избереш за герой на първия си “интимен” репортаж личност от политиката като Мая Манолова си е риск отвсякъде. Особено ако повериш опита да я покаже в “човешка светлина” на симпатичен, но неопитен в телевизията водещ като младия Персиян, който през цялото време се държеше като развълнуван гост на предаването, а не като човек от екипа му. Факт е обаче, че разговорът с русата фурия на БСП някак си успя да му се получи и публиката научи няколко интересни неща за личния й живот. Например това, че наистина понякога си разменят фризьорките с Цецка Цачева. Или че Ангел Найденов се влюбил в нея, след като я видял в секси жълта рокля (придружено от показване на роклята).

Сегментът с Манолова обаче се проточи твърде дълго и можеше поне да бъде накъсан от още някакъв материал (както например това се правеше в “Горещо”, ако си спомняте). Като гаф може да се приеме и опитът на водещия Митко Павлов да покаже любопитство към съдържанието на репортажа – при положение, че именно той чете дикторския текст зад кадър и очевидно прекрасно знае всяка секунда от него.
Това, така да се каже, са грешки на растежа, но не прилягат на водещи с опит, каквито са той и колежката му Радост. И двамата са доста преекспонирани в ефира (той – най-вече от станалите досадни реклами на “Виваком” с негово участие), но не може да се отрече, че имат качества за подобно предаване. Способни са да импровизират и не са изцяло зависими от аутокюто си. Неговата самоирония и имидж на “интелигентен дървеняк” кореспондира добре със стилната, но и винаги самонадеяна Драганова. И двамата владеят изкуството да водят разговор, а това не е никак малко. В “Станция Нова” и “Терминал 7” например имаха перманентен дефицит именно от това качество на водещите си.

Вторият сегмент – играта с Вики Терзийска и Орлин Павлов, които отгатваха подробности от живота на другия, има всички предпоставки да стане хит по-нататък. В случая предаването бе заложило “на сигурно”, поканвайки две от най-популярните лица от ефира на bTV. Истинско чудо бе, че въобще имаше факти от биографиите им, които публиката да не знае наизуст. Втората игра с тях – “Като Ошо” в края на предаването, обаче беше дразнещо бутафорна, изнасилена и дори нелепа. Нещо като вариация на състезанията между детските градини “При нас е весело” – важното е да се бутаме, да се търкаляме по пода, да търчим с плавници по паркета и публиката да се залива от смях. Да, такъв тип телевизия съществува, но главно в миналото, или пък в днешна Далечна Азия. В Европа подобен мармалад има доста странен вкус…

Третата основна рубрика – на стилиста Добромир Киряков – най-много се доближава до бившите предавания на Радост. Там също се играе на сигурно и едва ли някоя зрителка има нещо против. От подобни рубрики, в които се коментира аутфит след аутфит, тенденция след тенденция, винаги има какво да се научи. Но дали винаги ще са налице гостенки като русата Златка, която е хем хубава, хем непринудена и с достатъчно ирония към самата себе си? Отсега мога да си представя какви дразнещи особи тепърва ще си показват любимите рокли и инстинктивно посягам към дистанционното…

И все пак, накрая отново да изтъкна – по-добре такъв “Мармалад”, с всичките му кусури, някои от които може би ще бъдат изчистени, отколкото цял следобед филми. Една поредна женска говорилня никога не е в повече. В големия си кръстоносен поход да си върне публиката от Нова телевизия, bTV слиза все по-близо до масите. Може пък накрая и да се харесат.