Холивудската академия си изми ръцете и награди всичко, което трябваше да се награждава. bTV Синема се напъна и отрази церемонията подобаващо

Толкова много хора, заслужаващи статуетка, отдавна не бяха се събирали на едно място в холивудския „Долби тиътър“. Изпращайки една от най-слабите си години във финансово отношение, в 87-ото издание на Оскарите американската киноакадемия бе решила да не пропусне нито един стойностен филм, независимо от боксофис-резултатите му. Това доведе до една от най-артистичните и интелектуални церемонии, в която бе отдадена почит буквално на всяка продукция, която бе развълнувала публиката през 2014-а. Така един куп творци, които създават кино без мисълта за непременни касови печалби, получиха сериозен стимул за работа.

Триумфът на „Бърдмен“ като филм на годината бе очакван, въпреки че най-важният компонент от него – актьорската изява на завърналия се в голямата игра Майкъл Кийтън – остана без статуетка. Но нямаше как да не бъде отличена и феноменалната игра на Еди Редмейн в биографичния филм за Стивън Хокинг „Теорията на всичко“. Такива са си киноакадемиците – дай им истории за болезнено завръщане, актьорски комплекси, живот с тежка болест, преодоляване на кошмари от миналото… С отдавна заслужена статуетка най-сетне се сдоби и една от най-талантливите и емблематични актриси в Холивуд – Джулиан Мур.
Патриотичният „Американски снайперист“, който бе единственият по-касов филм сред номинираните, също бе соломоновски отличен с награда – макар и второстепенното отличие за звуков монтаж. Подобна – за визуални ефекти – бе статуетката и за „Интерстелар“ – може би единствената по-стойностна и задълбочена творба сред блокбъстърите от миналия сезон.

„Гранд хотел Будапеща“, „Камшичен удар“, „Юношество“, „Игра на кодове“… Нито един от интелектуалните и артистични (някои до претенциозност) филми на 2014-а не бе подминат в нощта срещу понеделник. Единствено шедьовърът на Бенет Милър „Ловец на лисици“ остана без статуетка, но това се очакваше. Истинско чудо е, че толкова дързък и почти анти-американски филм въобще бе попаднал в категориите с номинации. Историята за лудия милиардер Джон Дюпон и борците, трениращи в имението му, ще се запомни с трите уникални роли на Стив Карел, Марк Ръфало и Чанинг Тейтъм, които обаче ще почакат „по-приемлива“ продукция, за да получат заветните статуетки.

Церемонията, водена от симпатичния и талантлив Нийл Патрик Харис, няма да се запомни с нищо кой знае какво, като изключим трогателната благодарствена реч на Патриша Аркет и одобрителната реакция на Мерил Стрийп и Дженифър Лопес. С всяка изминала година човек сяда да гледа това шоу с все по-свито сърце, защото не знае коя застаряваща холивудска актриса ще го шокира с поредния пластичен експеримент по лицето си. Роклите стават все по-пищни и красиви (перлите по тази на Лупита Нионго, ушита от „Калвин Клайн“, беше с 6000 перли!), но скуката в залата – все по-досадна. Измежду многото причини за това е и тази, че номинираните песни към филми от година на година стават все по слаби, а по традиция сме принудени да ги изслушваме всичките, от началото до края.

Колкото до телевизионното отразяване на шоуто у нас, не може да се отрече, че от bTV Синема се постараха. Даже направо се бяха престарали. Блокът започна още в 23 часа и включваше разговори в студиото (лъскаво и леко кичозно напълно в унисон с церемонията), интервюта с продуценти, директори на фестивали и кинокритици. Визуалната опаковка бе на ниво. Встъпителният разговор между водещата Стаси Кара и колегата й Михаил Дюзев беше чудесен. И двамата показаха впечатляваща компетентност и успяха да синтезират максимална информация за всеки номиниран в минимално телевизионно време. Пренебрежимо дребен кусур бе, че кокетираха една идея в повече и поставяха личното си мнение в центъра на коментарите си.

В дискусиите по-нататък всеки от останалите гости също се чувстваше длъжен да изтъкне колко отблизо познава материята – сякаш на зрителя първата му и основна грижа е да се съмнява в това. Кой бил на червения килим, кой познавал лично еди кой си актьор, кой останал разочарован от някаква роля… Аман от лични мнения на хора, чиито лични мнения не интересуват почти никого.

Симултанният превод по време на самото шоу не беше чак толкова лош, колкото вечните критикари отново го изкараха. Е, пак имаше грешки и нелепости и то много (бъркаха например думите режисьор и диригент), но само който не е пробвал да превежда по този начин на живо, той не знае колко трудно и неблагодарно е това занятие. Затова пък кратките коментари от кинокритика Владимир Трифонов след всяка обявена награда бяха изумително точни и с добре подбрани статистически факти.

Въобще в този си вид шоуто заслужаваше да бъде излъчвано не по второстепенния канал bTV Синема, а по основния. Беше направо нелепо докато Холивуд се готвеше да раздава едни от най-смислените статуетки в цялата своя история, по bTV да се прожектира посредствен стар филм с Кевин Костнър.
Дали догодина ще имаме толкова артистични и соломоновски Оскари? Звучи твърде хубаво, за да е истина. Но поне роклите със сигурност отново няма да разочароват.