„Женени от пръв поглед“ е квинтесенцията на режисираното риалити. Предаването има куп недостатъци, но е застраховано от провал

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 10 април

Жанрът „режисирано риалити“ е в разцвета си този сезон. „Съдби на кръстопът“ и по Би Ти Ви са две от най-успешните предавания в ефира на Нова и Би Ти Ви. Професията “актьор-любител“ е истински хит – всеки трети българин и българка зарязаха търсенето на работа в Jobs.bg и вече мечтаят да се снимат по телевизията срещу заплащане – я в ролята на злодей и прелюбодеец, я в ролята на жертва или мъченица.

„Женени от пръв поглед“, което върви във вторник вечер в ефира на Нова телевизия, предлага по-особена изява, за която никой не би искал да му се плаща. Даже би давал пари, за да получи роля в такова риалити. Отиваш в гражданското и сключваш брак с напълно непознат/а, после следва сватбено парти в изискан ресторант, първа брачна нощ в хубав хотел, а след това – дори меден месец в чужбина. И нищо не губиш – най-много накрая да си стиснеш ръцете с партньора и да се разделите по живо, по здраво, запазвайки куп спомени от Барселона, Рим или Малта… Единственото, което се иска от тебе в замяна, е да допуснеш една камера да записва почти всичко от краткия ви съвместен живот.

Ексхибиционизъм на бартерни начала.

Аман от нагласени предавания, казва си зрителят, докато гледа как една от трите двойки се гушка върху хотелската спалня и ръси дълбокомислени разсъждения за семейния живот. Нагласено, нагласено, ама всички зяпат сеира. Самата идея да се използват изкуствено нагласени младоженци като опитни зайци е квинтесенция, кулминация на риалити-жанровете. Докато в „Биг Брадър“ продуценти и публика се надяват да възникне някаква любовна афера между двама участници, тук наглостта на телевизията е отишла още по-далеч – мъжът и жената са закарани директно на венчавката и са почти задължени да консумират брака си. Все едно са членове на някакво полу-първобитно племе.

Приключенията на трите нагласени двойки са заснети с вещина и напълно според вече утвърдените канони на жанра. Човек като нищо може да се обърка какво гледа – „Женени от пръв поглед“, „Съдби на кръстопът“ или „Истински истории“.

Разликата между трите предавания е в коментарната част. При „Съдбите…“ тя е изцяло от дикторски глас зад кадър. В „Истински истории“ е поверена на Ани Владимирова – психолог с 20-годишен опит, включително и телевизионен. Тук тази роля е дадена на няколко души. Психологът Милена Каменова има един основен проблем – изглежда твърде млада, миловидна и секси, за да вдъхва доверие и респект като експерт. Съмненията в нея се подсилват още повече от факта, че в коментарите си тя не казва почти нищо съществено, нищо, което да не е близо до ума на средностатистическия зрител със стандартна обща култура. Много повече прилича на участничка в риалити-шоу, отколкото на опитен и мъдър човек от екипа на предаването.

„Мачмейкърите“ Радослава и Румен Карамихалеви – експертите по събиране на сродни души – изглеждат по-компетентни от психоложката. Липсата на телевизионен опит и екранно присъствие обаче създава проблем и в техните коментарни секунди.

Третият коментатор – отец Григорий от църквата в Нови хан – вдъхва респект и има приятно присъствие. Де да имахме повече свещеници като него. Коментарите му обаче са твърде кратки, за да оправдаят включванията му от студиото между отделните репортажи за младоженците.

Стигаме и до водещата Евелина Павлова – познато лице (и най-вече глас) от риалити-проектите на Нико Тупарев, какъвто е и „Женени от пръв поглед“. И тук иначе симпатичната водеща се изправя пред стария си проблем, типичен за всеки радио-кадър. Интонацията й е твъде приповдигната, тържествена и неестествена, а присъствието й в кадър – сковано и официално, като на конферансие на училищна продукция за 24 май. В добавка към това текстът, който сценаристите пишат за аутокюто й, някак си не пасва на натюрела на Павлова.

Мисля си колко ли по-добре би стояла в студиото на подобно шоу Алекс Сърчаджиева, например, а защо не и Венета Райкова.

В заключение – „Женени от пръв поглед“ е предаване с немалко недостатъци, но е представител на жанр, който просто е застрахован от неуспех. Ако форматът се задържи в тукашния ефир за повече сезони, може би ще се усъвършенства „в крачка“ – с по-интересни участници, по-добра коментарна част и по-адекватно присъствие на водещия. От чисто финансова гледна точка реализацията му не изглежда особено сложна, затова няма причина да се съмняваме, че ще го гледаме и занапред. Така че най-новият хит в обявите за работа вече е не „непрофесионален актьор“, а „кандидат-младоженец“.