Новото публицистично предаване „Плюс това“ предлага интересно и полезно съдържание, но в ретроградна форма. Колко типично за „Сан Стефано“…

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 20 ноември

От два месеца БНТ излъчва ново публицистично предаване в съботния предиобед. „Плюс това“ е жанров и програмен приемник на просъществувалото малко повече от година двучасово ток-шоу „Животът и други неща“ на съпружеската двойка водещи Асен и Сибина Григорови. То изчезна от ефира през лятото на 2014-а, въпреки че беше достоен конкурент на сутрешните студиа по bTV и Нова телевизия, а авторите му се захванаха с управлението на уеб-сайтове.

С новото предаване БНТ продължава да развива един от успешно функциониращите жанрове в своята програма, какъвто е коментарно-дискусионната публицистика. Достатъчно е да споменем „Референдум“, излъчвано във вторнишките вечери, и „История.бг“, което върви в понеделник също от 21 часа. Ако сме по-снизходителни, ще прибавим към този списък и петъчната „Панорама“, въпреки ужасно закостенялата й форма и все по-скучно съдържание.

В съботния предиобед частните телевизии залагат повече на лайфстайл и по-лековато съдържание, затова сериозните обществено политически теми и обзори на седмицата намират комфортна територия в „Плюс това“. За разлика от „Животът и други неща“, то обаче е събрано само в един астрономически час, което лимитира тематичното разнообразие и дълбочината на анализите. Но, както се казва, това да беше проблемът. В сегашния му вид би било повече мъчение за публиката, ако „Плюс това“ се разпрострираше в 90 или 120 минути.

И това не е защото водещите са слаби или некомпетентни. Георги Милков е един от най-ерудираните външнополитически коментатори и репортери-международници у нас. Има опит като водещ и на други предавания в различни телевизии, но по-важното е, че притежава бърза мисъл и рядко срещано чувство за хумор и ирония, които му помагат да разведрява и най-тягостната тема. Партньорката му Милена Цветанска, която е и изпълнителен продуцент на шоуто, също е достатъчно опитна и компетентна, въпреки че нейното екранно присъствие е сковано и някак си твърде драматично, нетелегенично.

Основният проблем на „Плюс това“ е до болка познат за продукцията на „Сан Стефано“ като цяло. Напук на модернистичната си заставка и лого, предаването е изключително ретроградно по начина си на реализация. Огромно неуютно студио, приличащо на католическа катедрала или зала за тайни окултни сборища. Подтискащо сив декор, създаден вероятно от човек, лишен от способността да различава цветове. Мрачно и зле подредено осветление (то в кое ли предаване на БНТ е другояче?). Въобще цялостната визия на предаването сякаш заповядва на зрителя моментално да превключи на друг канал.

Началото е с интродукция от водещите (колко оригинално!), режисирана като в зората на телевизията. Двамата стоят прави и вдървено четат от аутокю (или по-скоро рецитират), предварително написани анонси, с което сякаш ни връщат в епохата на Инна Симеонова, Мария Янакиева и Анахид Тачева. След това сядат на голямата скучна кръгла маса, където ги чакат гостите им. Тук можем да отбележим един радващ факт: от тяхната селекция умишлено е изваден кръгът на политиците. Търсят се предимно мнения от интелектуалци, хора на изкуството, журналисти и общественици.

Формулата с панел от коментатори, които да засегнат няколко различни теми последователно, беше разработена най-добре именно от Григорови в предишното подобно ток-шоу на БНТ, а впоследствие взета на въоръжение и в предавания на Люба Кулезич, както и в „Преди обед“ с Деси Стоянова и Сашо Кадиев по bTV.

Но даже и когато седмицата предлага достатъчно злободневни и важни въпроси, формулировката на основните теми в „Плюс това“ сякаш умишлено търси абстрактно, прекалено философско звучене, което трудно привлича зрителския интерес. „Граници – физически и в съзнанието“, „Лидерството“, „Откровено за страховете“, „Колко мечти оцеляха по пътя“… Ето няколко примера под какво мото са протичали първите издания на дискусионното предаване. Не звучат като амбиция да се привлече и ангажира вниманието на публиката, нали? А иначе дискусиите в студиото заслужаваха да бъдат чути.

Основен акцент в предаването от последната събота беше темата за привилегиите и в частност тези на управляващите. Разискваше се, явно в контекста на казуса Волен Сидеров, въпросът за депутатския имунитет и прочие съблазни на властта. Това обаче се случваше на сутринта след чудовищните терористични атентати в Париж. Да, предаването засегна и тази тема, още повече, че поканените коментатори в студиото бяха напълно компетентни капацитети и по нея. Това обаче бе направено някак си прибързано и между другото, повече да се „отбие номерът“, отколкото проблемът да се анализира по-задълбочено. Което беше повече от жалко, като се има предвид, че единият от водещите на „Плюс това“ – Милков, е може би най-добре подготвеният журналист по ислямските въпроси у нас.

Да, вярно е, че екипът е разполагал само с няколко часа, за да реагира на зловещите парижки събития. Но същото важи в пълна степен и за последвалото предаване „Отблизо с Мира“, където Георги Ангелов и Мира Добрева направиха изненадващо задълбочен, а и емоционален анализ на събитията.

Казано обобщено – „Плюс това“ е по-скоро пропуск, отколкото хит. Предаването, поне в първите си два месеца, пропилява добра възможност за сериозно присъствие в съботната програма, както и в коментарната публицистика през уикенда като цяло. С новото си ток-шоу БНТ показва, че въпреки желанието да бъде модерна и адекватна, продължава да се движи по инерция по добре познатата ретроградна траектория. Търси се повече отчитане на дейност, отколкото реална ефективност. Това обезкуражава както всеки по-млад и амбициозен кадър на „Сан Стефано“, така и най-вече публиката, която ще продължава да търси в държавния ефир спасение от сладникавата комерсиалност на високорейтинговите частни канали.