Редакционният увод в юнския „Биограф“

Целият свят копнее да чуе как някой казва “Обичам те”. Ако успея да оставя на хората наследство от любов и страст, тогава значи съм свършил своята мисия – в един свят, който с всеки изминал ден става все по-студен и отчужден.

Лайънъл Ричи

За мен загубата на Принс е най-тежката, която музиката е претърпявала през последните десетилетия. На 21 април преждевременно си отиде един от малкото истински гении на това изкуство – човек, който се чувстваше не в залеза, а в апогея на творческите си сили. Мултиинструменталист и притежател на уникален, неповторим глас, той можеше да създава песни и албуми още десетилетия. Можехме един ден да го дочакаме и в България.

През последните години Принс казваше, че концертите и турнетата са по-важни за него от издаването на нови дискове. Чувстваше се някак си подценяван от света на шоубизнеса, който пренебрегваше по-скорошните му, не по-малко гениални творби, и очакваше от него да изпълнява единствено старите си хитове.

Днес Принс вече го няма. Останаха ни само стотици негови песни, които, за разлика от захаросаната днешна поп-музика, никога не омръзват, колкото и да ги слушаш. Корицата на юнския ни брой е нашият скромен принос към болезненото сбогуване на човечеството с този велик артист.

Но вие не оставяйте скръбта и носталгията по Принс да затъмнят доброто ви настроение, както и възхищението към другите големи имена, които присъстват в новия Biograph. Пласидо Доминго, Оскар Уайлд, Александър Сергеевич Пушкин, Ела Фицджералд, Мишо Белчев, прекрасната Мария Каварджикова… Всеки от тях би украсил една не по-малко достойна корица от сегашната ни. Срещата отблизо с подобни хора е удоволствие, сравнимо с насладата от най-хубавите песни на Принс.

Приятно четене.

Георги Неделчев,

Редакционен директор