10 неща, които научихме (или затвърдихме) след финала на сезона

В понеделник вечерта приключи четвъртият сезон на „Като две капки вода“ – имитаторското риалити, което успя да налучка масовия телевизионен вкус у нас и заслужено поддържа стабилен зрителски рейтинг. Кои са най-важните неща, които ще запомним от поредното му издание?

1.Тазгодишният кастинг беше най-балансиран.

Конкуренцията между осемте участници бе наистина реална, а не изкуствено поддържана от журито с раздуване на оценките за аутсайдерите. В различните седмици с впечатляващи изпълнения успяха да изпъкнат почти всички, но най-много овации обираха Калин Врачански, Поли Генова и Герасим Георгиев-Геро.

2.Преслава най-сетне опита и от горчивината на праймтайма.

Разглезена от „памперското“ продуцентско отношение към нея във „ВИП Брадър“ през есента, чалга-примата на „Пайнер“ може би за пръв път в кариерата си се почувства във враждебни териториални води. Още в първите седмици се видя, че при нея проблемите на Азис от предишния сезон са умножени по 10. През цялото време Преслава волно или неволно наблягаше на собствените си изпълнителски качества и стил, вместо да се превъплъщава в образите, които имитираше. С всяка нова интерпретация тя отправяше едно и също дежурно послание: „Вижте ме как мога да направя тази песен“. За нея участието в това шоу беше като поредица от концерти с малко по-особен стайлинг, от които тя очакваше да си тръгва окъпана във всенародната любов. За чест на предаването и журито това не се случи, но този факт не ликвидира проблема с Преслава. През целия сезон съдиите бяха в някакво особено разкрачено положение спрямо нея – от една страна с нежеланието си да си кривят душата и да я хвалят незаслужено, а от друга – с вниманието да не я обидят, разочароват и разсърдят твърде много, както и да не прокудят сплотената аудитория от нейни фенчета и фенки. Това превърна коментарите (най-вече на Фънки) в телевизионен буквар по лицемерие и фалш, какъвто досега не бяхме виждали.

3. Това шоу е достатъчно забавно независимо от резултатите в него.

Не са толкова много риалити-форматите у нас, които развличат публиката така искрено и всеотдайно. Това може би е единственото подобно шоу, чиито зрители са готови да приемат и простят каквото и да било крайно класиране. За щастие, тази година нямаше фаворизирани вътрешноведомствени участници като Невена Бозукова от сезон 2, или пък недоразумения като Джуджи от сезон 3. По-важното е, че „Като две капки вода“ успя да напипа правилната тоналност, да създаде свой собствен хумористичен стил и същевременно нито за миг да не залитне в прекалена пародийност, окарикатуряване или гротеска. Независимо от вече втръсналите шеги със скъперничеството на арменския продуцент Маги Халваджиян, всеки един от концертите показваше старателна работа и разточителност, която на моменти изглеждаше дори леко прекалена. За всяко отделно изпълнение или актьорски скеч на водещите си личеше, че е положен сериозен труд от сценаристи, треньори, музиканти, стилисти, гримьори, хореографи, уредници и прочие.

4.Рачков и Зуека са институция.

Тук допълнителната аргументация като че ли е излишна. Тези двамата успяват да запълнят със съдържание даже и най-неспасяемите моменти. С лекота компенсират или добавят към изпълненията принадена стойност, която превръща шоуто не само в имитаторско риалити, но и в комедийно вариете от висока класа. Обикновено такова нещо се получава качествено максимум веднъж на сезон. На тях им се удава всяка седмица в продължение на три месеца.

5. Финалната вечер е излишно проточена.

Отдавна всички са наясно, че изпълненията на четиримата финалисти и изявите на останалите им колеги са крайно недостатъчни, за да се запълнят повече от три часа ефирно време. Уплътняването на празнините с безбройни награди за щяло и не щяло става все по-дразнещо и е излишен напън на целия екип. В тези отличия и ленти има и твърде много ненужна патетика и самохвалство. По принцип фукането е любим продуцентски похват на „клана Халваджиян“ и вече дотолкова сме свикнали с него, че сме готови да му го простим или отминем със снизхождение. Тричасовият маратон на финала обаче би бил много по-удачно запълнен от повече гостуващи изпълнения и монтажи от най-добрите моменти в досегашните кръгове, вместо да се раздават ленти като на квартална вечеринка. В случая самоиронията и хуморът не са достатъчни, за да ги преглътне публиката без досада и раздразнение.

6. Идеята със сервитьорите беше забавна, но и рискована.

Впрочем, този сезон „Хепи“ заслужават поздравления за хитрия начин, по който успяха да се позиционират в най-гледаните предавания на двете големи телевизии – „Като две капки вода“ и „Мастършеф“. Идеята със сервитьорите под прикритие, които трябваше да бъдат разпознати от нищо неподозиращи клиенти на ресторантската верига, беше чудесна и реализирана с добро чувство за хумор и актьорски умения. Сценките обаче невинаги успяваха да прикрият факта, че очевидно голям брой хора въобще не се интересуват какво се случва в ефира на Нова в понеделник вечер. Почти всички герои от скритите камери показаха пълно неведение защо тези знаменитости ги обслужват по този забавен начин и впоследствие бяха зорлем превърнати в зрители и фенове на имитаторското шоу.

7.Чешити като Георги Низамов и Светльо Христов заслужават постоянно присъствие в ефира.

И двамата, макар и с коренно различен натюрел, бяха вулкан от всеотдайност, артистизъм и раздаване на сцената. На моменти човек чак да се притесни, че може да припаднат от напрежение и изтощение. Това са образи, на които телевизионната индустрия у нас би трябвало да даде възможности за редовни изяви – в някакво ново предаване, например.

8.Хилда Казасян е идеална за „интернет-меме“.

Ако не знаете какво е това – става въпрос за онези смешни картинки в социалните мрежи, към които всеки може да напише забавен текст по различен повод. Дежурно закачената широка усмивка и пресиленото възхищение на Хилда вече са достигнали пародийно ниво и имат ирационално измерение. Аз лично бих си направил значка с тази физиономия и бих си я закачал на ревера всеки път, когато трябва да бъда учтив с хора, които всъщност не харесвам.

9.Поли Генова заслужаваше да победи – не само заради финалната си изява.

Превъплъщението й като Адел беше изпълнителски, актьорски, гримьорски и стилистичен триумф. Но такива бяха и почти всички предишни нейни имитации. На всичкото отгоре Поли Генова успя да съчетае участието си в това маратонско риалити с отличното си представяне в конкурса на Евровизия. Колко наши артисти биха били способни на същото нещо? Публиката обаче сякаш се насити на медийното преекспониране на Поли през последните седмици и някак си напук реши да отреди победата другиму. Не че беше незаслужено.

10.Калин Врачански заслужаваше победата, но не заради финалната си изява.

Междувпрочем, регламентът, според който се анулират точките, натрупани през целия сезон, и се зачитат само резултатите от финала, не изглежда особено справедлив. В последната вечер Калин Врачански беше заложил на патриотизма и носталгията у всеки зрител, но изпълнението му не беше толкова добро, колкото това на Поли Генова като Адел. Освен това чисто визуално приличаше повече на кавалджията Теодосий Спасов, отколкото на Капитан Петко Войвода и Васил Михайлов. В предишните си изяви Калин Врачански обаче показа наистина комплексни качества като актьор, певец, танцьор и най-вече – имитатор с усет към образа, който пресъздава. Но най-важното бе, че участието му премина под знака на непринудено и скромно поведение, без да се взима излишно насериозно и да се изживява като национална звезда и любимец.

Преслава като Лили Иванова – един от редките случаи, в които вместо да набляга на собствения си стил, чалга-дивата залитна в излишно пародиране.