Играчи ден и нощ

on

Това лято жанрът „режисирано риалити“ стигна своя апогей. Задава ли се скоро залезът му?

Sofia_den_i_Nosht
„София – ден и нощ“ вече навъртя над 170 епизода и има постоянна, макар и не особено широка, аудитория.
Igrachi
„Играчи“ бе неуспешен опит на bTV да конкурира Нова телевизия в този жанр.

Режисирано риалити, мокюментъри, уеб-риалити. Допреди година-две тези жанрове бяха нещо непознато за българския зрител. Това лято обаче те бяха недостижим хегемон в телевизионната програма. В ефира на Нова телевизия „София – ден и нощ“ вече навъртя над 170 епизода. bTV се опита да я конкурира с подобна поредица – „Играчи“, която обаче не доживя такова дълголетие и в момента фигурира единствено в архива на платената платформа Voyo. Междувременно в Интернет вече гъмжи от сериали, които се излъчват единствено онлайн – „Не така, брат“, „Типично“, “Summer Flirt”…

Въобще тази година телевизиите всячески се опитват да постигнат непостижимото – да накарат тийнейджърската аудитория отново да седне пред екрана. Ако не пред телевизионния (май почти са се примирили, че това е безвъзвратно загубена кауза), то поне пред компютърния. Важното е да бъдат спечелени отново – не просто като публика, а като консуматори на реклами и на продуктово позициониране.

Какво е общото между всички тези режисирани риалитита, освен че всичките им герои, независимо от възраст и професия, действат и разсъждават с акъла на 15-годишни? Да, познахте – действащите лица в тях са непрофесионални или едва прохождащи актьори, което драстично снижава снимачния бюджет на една подобна продукция. На телевизиите взе, че им се услади да минават тънко и току-виж решили да продължат с тази практика целогодишно, а не само през топлите сезони. Така де, далеч по-изгодно е да си спестиш ангажирането на актьори като Блатечки, Бахаров и Вергов и вместо това да дадеш някое символично хонорарче на Митака, Коко и Дани или пък на „Каръка“, „Айтито“ и „Американеца“. Колкото до извънтийнейджърската публика – тя е готова да приеме всичко и вече свикна от телевизора да се носи аматьорска вместо школувана актьорска реч. Съвсем отделен е и въпросът, че у нас нерядко и професионалните актьори декламират и преиграват досущ като натуршчици.

В първите седмици след старта на „София – ден и нощ“ от Нова телевизия не можеха да се похвалят с особено висок рейтинг – гордееха се единствено с осезаемия интерес към поредицата в онлайн-платформите Nova Play и VBOX7. През лятото обаче, поради липса на всякаква конкуренция (всички вечерни предавания начело с „Господари на ефира“ и „Шоуто на Слави“ бяха във ваканция), псевдо-документалният сериал набра скорост и почти успя да се превърне в явлението, което каналът търси и очаква. А и няма как да бъде другояче – какъвто и проект да развиеш в цели 170 епизода, накрая ще си намери ядро от верни почитатели и редовна аудитория. Въпросът е това да се случва на приемлива цена, а това, както вече уточнихме, е факт.

Иначе „София – ден и нощ“ си остана все същата какофония от лош звук, зле съшити сюжетни ходове и изморяващ очите операторски стил. Самата столица пък продължава да отсъства като важен компонент от действието, въпреки че заглавието претендира точно за това. Така и не се разбира с какво този град привлича младите си герои и ги кара да зарежат родните си места. Интригите между тях, на които ставаме свидетели, спокойно биха могли да се развиват и в Пловдив, Варна или Бургас.

Не може да се отрече единствено фактът, че непрофесионалните актьори „задобряха“ и се справят с лекота с ролите, даже направо са се сраснали с образите си. Повечето от тях вече са истински знаменитости с популярност, засенчваща тази на много възпитаници на НАТФИЗ и участници в по-скъпи проекти.

Но защо „Играчи“, който bTV анонсира още в началото на годината, не успя да повтори тази уж елементарна формула? Нека да си спомним как моделът на друго подобно предаване – „Съдби на кръстопът“ от програмата на Нова, беше умело изкопиран и дори надграден от „Истински истории“. „Играчи“ дори предлага по-стегната фабула с по-малко главни действащи лица (Айтито, Каръка и Американеца) и осезаемо по-високо качество на продукцията като цяло – визия, режисура, операторска работа, по-школувани и дори професионални актьори роли…

Една от причините за неуспеха е именно в липсата на усещане за автентичност. Актьорите твърде много преиграват, всичко е твърде режисирано, преднамерено и престорено. От друга страна, това не се съчетава с адекватен и интересен сюжет. Фабулата и сценарият гъмжат от влудяващи клишета, образите са схематични до степен на пародийност, а самата пародийност не е подплатена с достатъчно хумор.

В крайна сметка се оказва, че дори и такъв наглед лесен жанр крие доста рискове, особено ако е поверен на неподходящ авторски екип. Дали bTV ще продължи с опитите да конкурира Нова телевизия в тази ниша – това далеч не е сигурно. Засега може само да се каже, че този тип сериали няма скоро да изчезнат от ефира и това е много повече лоша, отколкото добра новина.

 

 

КАКВО НАУЧИХМЕ ОТ „СОФИЯ – ДЕН И НОЩ“:

Всички младежи на София се събират в едно и също нощно заведение.

Всички стриптийзьорки танцуват в един и същ бар.

Колкото и голям брой хора да делят в общ апартамент и каквото и да работят, задължително намират време да закусват и вечерят заедно.

Ако един младеж изглежда добре и има мускулесто тяло, всички по-зрели жени използват професионалните му амбиции, за да си просят секс от него.

Когато някой вземе чужда кола от автосервиз „за едно кръгче“, с нея задължително се случва някакво произшествие.

Даже и когато е без работа и без финансова помощ от никого, едно младо момиче може да си позволи да си загуби телефона и веднага да се сдобие с нов.

Родителите от провинцията задължително са супер консервативни, задръстени и възмутени от живота в столицата.

Ако имаш силиконов бюст или мускулесто тяло, размотаването из къщи, препасан с оскъдна хавлия, е задължителна част от ежедневието

Повечето млади мъже имат тела, които се постигат само с упорити ежедневни тренировки, но в ежедневието им така и няма време за такива тренировки.

 

КАКВО НАУЧИХМЕ ОТ „ИГРАЧИ“

Всички компютърни специалисти са затворени, комплексирани и непохватни в отношенията си с жените. Цъкат стратегически игри непрекъснато, даже и от телефона си.

Всички български емигранти в Америка са фукльовци и фантазьори, но бъркат Мичиган с Минесота.

Футболните запалянковци са болни на тема „Барса“ и Лео Меси и пазят записи с мачовете на отбора от 1957 година насам.

В свободното си време всяка средностатистическа сервитьорка ходи на курсове по йога и на плуване.

Когато не кихат и кашлят, компютърните специалисти предпочитат да ядат чипс и други вредни неща. Любимият им филм, разбира се, е „Матрицата“. Сериал? Естествено, че „Изгубени“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s