Редакционият увод в юбилейния брой на Biograph

Този 60-и брой е юбилеен – навършват се 5 години, откакто Biograph се появи на пазара. Надяваме се, че си личи – и по съдържанието, и по оформлението му – колко специален е за целия ни екип. Най-голямото и искрено интервю, което Лили Иванова досега е давала на българско издание, е илюстрирано с кадри от две фотосесии, заснети от нея като израз на уважение към нашите читатели и годишнината на списанието.

В допълнение към септемврийската Cover story този месец ви предлагаме и очерци за легенди като Гьоте, Серж Генсбур, Робърт Редфорд, Ив Сен Лоран, Вера Мутафчиева, Златан Ибрахимович, както и интервюта със звезди като Брайън Адамс, Филип Киркоров, Тереза Маринова. Общо 244 страници, които заслужават да бъдат четени и препрочитани много повече от веднъж.

В това юбилейно интро обаче искам не само да подчертая ексклузивността на съдържанието в нашия 60-и том. Длъжен съм да ви разкажа, макар и накратко, и за самото създаване на Biograph. Защото това списание, досущ като своите герои, вече само по себе си се превръща в легенда.

Дочувал съм какво ли не за него – че е лицензна световна марка с утвърден през десетилетията авторитет, подобно на Vaniy Fair, New Yorker, Vogue, Rolling Stone, Interview. Това, разбира се, няма как да е вярно – Biograph е чисто български продукт, но замислен и създаден така, че по нищо да не отстъпва на водещите образци в периодиката от цял свят.

Едно от значенията на името му е кинаджийско – “биограф” е била кръстена една от най-ранните форми на кинематографа от края на XIX век. Така се е казвал и един от легендарните кинотеатри в Чикаго, за който нашият колега Симеон Гаспаров беше написал специален репортаж в списанието. Biograph е заглавието и на компилация от сборни албуми на Боб Дилън, издадена през 1985-а.

През тези 5 години ни причисляваха към всякакви медийни групировки и бизнес-кръгове. Търсеха какви ли не обяснения за бързия ни и трайно стабилен успех освен най-тривиалното – че екипът ни е внимателно събран, добре знаем какво искаме, имаме високо вдигната професионална летва и работим с желание и усърдие. Единственият начин да произвеждаш толкова много страници съдържание на такова ниво е да го правиш методично, в строго съблюдаван график всеки ден от месеца. Ако не вярвате, попитайте десетките кандидат-сътрудници на Biograph, които така и не успяха да се адаптират към стила ни на работа и в крайна сметка отпаднаха от кервана.

Още когато стартирахме, много хора се чудеха – ще ни стигнат ли темите и героите, за които да пишем, при положение, че пускаме близо две дузини очерци във всяко издание? Както сами се убеждавате и вие 60 месеца по-късно, многообразието от теми не само не е намаляло, а дори се разширява. Все повече се стремим Biograph да бъде списание не само за големите личности и техните съдби, но и за пътешествия и начин на живот, за популярна наука, спорт и шоубизнес. Ако съдя по писмата, които получаваме всеки месец – усилията ни се оценяват.

А как по-точно започна всичко? С едно събиране на шепа журналисти в едно японско ресторантче в квартал “Гео Милев” в късната пролет на 2011-а. Нашият издател Мартин Радославов е късметлия най-малкото за две неща – че има добър бизнес-нюх и че си е изработил здрави критерии какво е качествена журналистика и кой може да я практикува с нужното постоянство. Трудно е да се каже чия е по-главната заслуга – дали на Мартин, че знаеше точно какво списание иска да направи, или на екипа, на който той даде нужната свобода и условия да реализира идеята му. Но е факт, че преди 5 години Biograph се появи някак си тихомълком и без много фанфари, почти на шега, и стъписа много хора с изначално избистрената си концепция и структура.

Оттогава то еволюира – и като визия, и като съдържание, но в същината си остана непроменено – разказвач на истинските истории на легендите. Списание, вълнуващо като роман.

Приятно четене и наздраве!

 

Георги Неделчев,

редакционен директор

 

 

С годините не ставаш по-стар – просто ставаш по-добър.

Шърли Беси, британска певица