БНТ си научи урока и попълни програмата си с различно, смислено и най-вече интересно музикално риалити

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 2 декември

Да пишеш рецензия за ново риалити-шоу в ефира на БНТ е почти същото като да си възпитателка от детска градина, която трябва да поощри един от своите питомци – хем ти се иска да не пропуснеш да похвалиш качествата и старанието му, хем трябва да внимаваш той да не се възгордее твърде прибързано и да не стане отново непослушен вагабонтин, който не разбира от добра дума.

Да, държавната телевизия е особен случай, поне що се касае до външните продукции и риалити-програмите. Понякога се е случвало да има добри попадения, както например беше с „Най-хубавите години от нашия живот“ – нещо като „ретро-айдъл“ по холандски лиценз, който гледахме в началото на 2014-а. Но много по-често се е случвало да търпим скъпоструваща, претенциозна и вторачена във върха на собствения си нос посредственост, както беше с писателското състезание „Ръкописът“ или с едно още по-трагично театрално риалити отпреди няколко години.

С новото си шоу „Голямото рок-междучасие“ БНТ, както казват футболните коментатори, се връща отново на победния път. Музикалното риалити е точно такова, каквото публиката очаква от една субсидирана от държавния бюджет телевизия – насочено не към най-първичните и ориенталски естетически потребности на публиката, а към по-прогресивна, мислеща и западно-ориентирана аудитория. Единствено в селенията на БНТ може да се появи и да вирее шоу, чиято функция е повече възпитателно-просветителска, отколкото търсеща на всяка цена комерсиален успех. Въпросът е да е направено както трябва, а не просто „да се отбива номерът“.

Всъщност, на „Сан Стефано“ имат известен опит в търсенето на подобно предаване. Нощното шоу „Денис и приятели“ уж целеше да пропагандира рок-музиката и да се противопоставя на чалга-културата в ефира. То обаче беше твърде самовлюбено и небрежно – и като замисъл, и като изпълнение – и в крайна сметка бе истинско чудо, че просъществува така дълго и потроши толкова много държавна пара.

Сегашната идея да се направи състезание между млади рок-групи е чудесна, но и много рискована, особено когато се осъществява от екип без достатъчно опит в риалити жанра и на територията на телевизия, където е много лесно да бъдеш безкритичен към себе си, стига правилно да усвояваш заделените пари. Най-изненадващо обаче „Голямото рок-междучасие“ стартира стегнато, целенасочено и уверено и моментално успя да изпълни ефира не просто с качествена музика от доброто старо (и не толкова старо) време, но и с позитивно настроение. Както и с надежда, че тази кауза не е загубена, а опростачването на нацията – не чак такава неизбежна даденост, както сме си мислели.

Важно е да се отбележи, че стартът в средата на ноември беше предшестван от добре замислена и широко разгърната рекламна кампания. Тя не само подгря интереса на публиката, но и позволи полуфиналистите и финалистите в състезанието да бъдат селектирани измежду цели 140 кандидатствали групи от цялата страна – забележително постижение за дебютно шоу с изцяло български криейтив.

Да продължим с изброяване на добрите попадения: ефектна начална заставка, разработена върху китарното интро на парчето „Тук и сега“ от „Д2“, удачно подбрани водещи с харизматично присъствие в кадър като Миленита и фронтмена на споменатата група Деян Каменов-Дидо , балансирано съставено жури начело с идеолога на „междучасието“ Димитър Кърнев и радио-гуруто Васил Върбанов. Да добавим и стилно декорираната концертна сцена, която, сякаш за да не забравяме нито за миг, че все пак гледаме БНТ, е недоосветена и създава у публиката смътно усещане за нещо старовремско, бедновато и аматьорско. Толкова ли е трудно да се добави по един дискретен прожектор поне за лицата на певците и на журиращите?

Изпълненията и коментарите в студиото са чудесно миксирани с външни снимки, които, освен всичко друго, показват и красивото лице на българските градове и създават допълнително чувство на оптимизъм, че май не сме чак „гъза на географията“. За съжаление пътуванията на Димитър Кърнев из страната завършват с твърде кратък, буквално символичен разговор с всяка от групите. Няма никаква работа по същество, не е показан никакъв творчески момент и въобще не виждаме как младежите биват напътствани и повлиявани от един от най-успешните наши рок-музиканти. Това би било много по-интересно за публиката, отколкото да слушаме хвалбите от журито след всяко сценично изпълнение – комсомолски поощрения в стил „Х Фактор“ и „Гласът на България“ и опити за хумор, които вместо да възвеличават, по-скоро звучат снизходително, принизявайки кандидатите до нивото на ученици от „Радини вълнения“.

Дано с напредването на шоуто и намаляването на броя на участниците присъствието на работни и творчески моменти се засили. В първото концертно издание от 23 ноември не беше никак лесно да се представят цели 13 групи, с три повече от предварително планираните 10 финалисти. Но „междучасието“ се справи успешно и даде трибуна за изява на повече от дузина симпатични, амбициозни и изненадващо талантливи невръстни формации.

Дано в следващите издания се сетят да ни покажат и поне част от голямата награда – „пълното музикално оборудване“, което водещите обявяват с толкова възторг, както и да задълбаят малко повече в охарактеризирането на участниците, музиката и начина им на живот.

„Голямото рок-междучасие“ е програмирано всяка сряда от 21 часа и често пъти ще се конкурира с първите полувремена на мачовете от Шампионската лига. Можело е да се помисли малко повече къде точно да се позиционира и дали да не се заложат повече повторения на всяко издание в поддържащите канали на БНТ. Друго, което липсва, е по-пълната интеграция на „междучасието“ в останалите предавания на държавната телевизия. Ако това шоу се излъчваше по Би Ти Ви или Нова, щяхме всяка седмица да усещаме присъствието на неговите основни лица в целодневната им програмна схема.

Но да не бъдем прекалени максималисти. Цяло чудо е, че БНТ въобще е успяла да стигне дотук – да измисли „от нула“ ново музикално риалити и да го изпълни със стегнато съдържание, което не отстъпва на заявените претенции. Даже и да не е сигурно, че чалга-маниаците ще намалеят след края на „междучасието“, поне е вън от съмнение, че рок-ентусиастите ще поемат глътка въздух и даже ще надигнат смело глава над провинциалното културно тресавище, в което сме затънали.