Макар и да разгроми холивудския блокбъстър „Годзила срещу Конг“ в дебютната седмица по кината, това, за щастие, не е поредното комерсиално българско филмче, направено като гарнитура към пуканките за непретенциозна публика. Не че „Голата истина за група „Жигули“ не е забавен и увлекателен от първата до последната минута. Но евтиното забавление тук не е приоритет и това е най-добрата новина. Филмът е заснет преди всичко със сърце и душа, с любов към рок-музиката и към музиката въобще, но и с носталгия към едно „изгубено поколение“, чиито най-хубави години отлетяха неусетно в търсене на смисъла на живота.

„Пеехте срещу една система, а се нагъзихте на друга“ – тази реплика на един от героите още в първите минути обобщава цялостната повествователна нишка. Историята за рок-групата от края на соца, изкушена да се събере и засвири отново, е разказана от Виктор Божинов стегнато и с ненатрапчива режисура. Кинематографията на Антон Бакарски е стилна, но и по холивудски ефектна. Още по-голямо въздействие постигат песните, написани специално за филма от Жоро Георгиев от „Остава“ и Петър Дундаков. Диалогът е свеж, има доста лафове, но и драматични и романтични моменти. Накрая някои дори може да отронят издайническа сълза…

Но, разбира се, най-силният коз е актьорският екип, съставен изцяло от звезди, сред които с нюансираната си игра се открояват титулярът Михаил Билалов и изненадващо ефектната в комичната си изява Лилия Маравиля.

Да, сравненията с „Оркестър без име“ са неизбежни и то по доста параграфи. Тук обаче акцентът не е върху компромисите и навеждането пред една обществена система, а повече върху междуличностните конфликти, върху катарзиса, преживян от героите, чиито характери са съсипани от безжалостните „години на прехода“.

Крайният резултат е един от най-вълнуващите български филми на това, а може би и на предишното десетилетие. И нов лъч на надежда, че родното кино има добро бъдеще.