Днес ми сложиха първа доза от ваксината на BioNTech/Pfizer – ден след като е пристигнала поредната пратка. От РЗИ ми звъннаха, след като фирмата ни беше подала заявка и списък с имена преди 2 седмици. Имах очаквания още за миналата сряда, но тогава явно други хора и фирми са били преди нашата и не са стигнали бройките. Разходих се напразно до Трета градска, защото не бях сигурен дали не трябва да проявя самоинициатива без персонално повикване, но ме върнаха, защото не ме откриха в списъците си. Това ми направи добро впечатление – значи все пак има ред, не се слагат ваксини на който свари. Върнаха и други хора, които не се оказаха в списъците, но ми бяха казали – ако ни хартисат дози, ще ви звъннем до края на деня. Явно не им бяха останали, та очаквах развитие тази седмица и знаех, че ще пристига нова партида.

И ето, че вчера получих любезно обаждане от главната сестра на Онкологията Огнянова и се зарадвах, че ми беше предложена по-удобна за мене локация. В уречения час нямаше опашка, явно се действаше по график, попълнихме декларациите и минахме за нула време. Самото поставяне изобщо не боли – ако не гледаш и не знаеш, можеш даже и да не разбереш, че се е случило. Няколко часа след ваксинацията нямам никакви неприятни реакции (болка на мястото, отпадналост, главоболие или друго). Чувствам се засега отлично. Втората доза ми е насрочена за 5 май.

Уверих се с очите си обаче, че недоверието дори и към тази уж доказана и безопасна ваксина е голямо – след мене се появиха млади мъже, които се колебаеха дали да се имунизират. Надяваха се да са изкарали ковида и да притежават антитела. Сестрите даже не чувстваха ентусиазъм да ги убеждават – явно бяха свикнали с подобни колебания.

Понеже аз и колегата ми бяхме сред последните в списъка за деня, започнаха да звънят телефони, за да оползотворят останалите им ваксини („До края на деня ви очакваме, да, с Пфайзер, да, няма страшно“ и т.н.).

Самата гл. с. Огнянова, която е от уж рисковата група на „жени под 60 г.“, каза, че още преди доста време се е имунизирала с Астра Зенека, защото тогава само това е имало, и няма никакви оплаквания.

Стряскащо е обаче как хората за нула време успяха да се настроят към нещо толкова хуманно, каквото е ваксинирането. Допреди няколко години като че ли този феномен го нямаше!

Все повече се убеждавам, че социалните мрежи са нещо като катализатор на човешката глупост. Колкото повече фейсбук употребяваш, толкова повече се заразяваш с какви ли не безумни идеи, които някой услужливо успява да имплантира в съзнанието ти.

Социалните мрежи помагат и бързо да се успокоиш с мисълта, че и други са не по-малко глупави от теб. Заживяваш с усещането за някаква общност, че си член на някакво общество „умници“, които ще прецакат системата – благодарение на това, че имат смартфони, лаптопи и достъп до интернет. Евала, страхотни сте! Кефите ли се, че сте толкова умни и че ще оцелеете от апокалипсиса, който ще застигне неукото стадо? 🙂

Как би се развила цялата ваксинационна кампания преди примерно 20 години, когато проникването на социалните мрежи беше почти нулево? Със сигурност щеше да мине по мед и масло. Сега обаче всеки е по-умен от когато и да било, може би в апогея на своя ум, и е готов да се противопоставя на всичко, даже и то да е изцяло в негов интерес. Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер едва ли са предполагали през 1999-а колко много живи доказателства ще има за теорията им само две десетилетия по-късно…