Редакционният увод в априлския „Биограф“

Какво всъщност е свободата? Това е природно дадената на човека власт да прави онова, което иска – дотолкова, доколкото то не е възпрепятствано от силата на закона.

Марк Тулий Цицерон (106 – 43 г. пр. Хр.)

Ако в началото на 2016-а някой беше пророкувал, че ще светът ще я изпрати без Дейвид Боуи, Принс и Джордж Майкъл – трима от най-великите музиканти и певци, живели някога, със сигурност щяха да го помислят за луд. Когато в Коледния ден на миналата година бе съобщено за смъртта на човека от днешната ни Cover story, много хора я приеха като нещо свръхестествено, като следствие от някаква зла, едва ли не сатанинска прокоба. А ние в Biograph току-що бяхме издали януарския си брой, върху чиято корица ангелски се усмихваше незабравимият Майкъл Джексън…

Какво лишава този свят от най-талантливите и обичани същества, които неуморно го възпяваха приживе? Какво погуби в такъв кратък срок някои от най-големите гении в съвременната музика?

Априлският ни очерк за Джордж Майкъл търси и отчасти дава отговор на тези въпроси. В онази Коледна сутрин музиката загуби един от най-красивите си гласове и едно от най-красивите си лица. Човечеството обаче страда не по-малко и за красивата му, измъчена, но благородна душа.

Приятно четене.

Георги Неделчев,

редакционен директор