Комедийният сериал на Нова телевизия е добре заснет, забавен и със симпатични актьори. Ех, само ако беше и по-правдоподобен

“И аз съм тръгнала да раждам шесто!”, саркастично възкликва Елена Петрова в характерния си декламативен стил, ядосвайки се от проблемите, които създават петте деца в семейството й с Кирил Ефремов. Новият български сериал “Ние, нашите и вашите” е чудесен пример за красива и симпатична небивалица. Колко наши фамилии, макар и сформирани след втори брак, отглеждат общо пет деца при сравнително добри битови условия в голяма къща от покрайнините? Ще отговоря вместо вас – почти николко. Средната класа, чиито представители уж са семейство Иванови, е изчезващ вид в българското общество.

Така моментално стигаме до основния проблем на “Ние, нашите и вашите”, чийто първи сезон се изтърколи неусетно – колкото и забавен, разпускащ и трогателен да е този сериал, той страда от един непреодолим недостатък – структуро-определящият му сюжет, въртящ се около многодетната фамилия на Христо и Лили, е пълна небивалица. По принцип фантасмагориите са добре познат и почти приемлив недостатък на комедийния жанр, но в конкурентния сериал-ветеран по Би Ти Ви “Столичани в повече” правдоподобността и реализмът са в значително по-големи дози.

Драматургичният проблем на “Ние, нашите и вашите” се крие в най-важната негова особеност, която уж би трябвало да е и основният му плюс. Сериалът на Нова тв е българска адаптация на хитова испанска поредица – “Семейство Серано”. По-запалените телеманиаци може и да са я гледали – я в Интернет, я в програмата на кабелния канал ВТК. Испанският успех обаче не означава непременно дублирането му и на родна почва. В родината си ситкомът може да е станал хит по куп причини, които не могат да се пренесат автоматически у нас – кастинг на актьори, социално-психологическа правдоподобност на сюжета, автентичен диалог и специфично чувство за хумор.

Побългаряването на комедийни сериали не е прецедент за българския ефир, но ефективността му е по-скоро спорна. Прощъпулникът беше още преди 15-ина години с “Тя и той” по bTV. Тогава аудиторията не беше толкова разглезена и компетентна и приемаше със снизхождение и дори със симпатия смешките между Юлиан Вергов и Стефания Колева. 9 години по-късно bTV пусна и “Домашен арест” с Филип Аврамов, и Татяна Лолова – адаптация по румънски ситком, която стартира сравнително успешно, но не просъществува повече от 4 сезона.

Сега и Нова телевизия се изкуши от този модел – сякаш за да докаже за пореден път, че в последните няколко години ролите на двата ни водещи канала напълно са се разменили. Напоследък родното телевизионно кино процъфтява не в ефира на станалата пословична с него bTV, а именно в Нова, която трупа все повече самочувствие като национален лидер. И ако “Откраднат живот”, пак от нейния ефир, редовно ни депресира и отчайва, ровичкайки неуморно в телесата и проблемите на пациенти, лекари и медицински сестри, “Ние, нашите и вашите” е нещо като хапче против главоболие. Освен на испанския “Семейство Серано”, той доста напомня и за американския “Стъпка по стъпка” от началото на 90-те години.

И наистина – не е като да няма на какво да се засмееш. Образът на Краси Ранков – братът на главния герой Зорко – е чешит, който почти с всяка своя дума или мимика успява да “открадне шоуто” от останалите си колеги. Епизодични персонажи като учителят по история и сервитьорът-студент-гей също предизвикват разтоварващ смях или поне усмивка, защото всеки може да открие у тях лица от собствения си житейски опит. Невръстните актьори са симпатични и играят сравнително добре, макар изявите им да са далеч от нивото на детски класики като “Войната на таралежите”, например. Чисто визуално “Ние, нашите и вашите” изглежда повече от прилично – дори направо твърде лъскаво за непретензциозната си и сравнително рехава откъм важни събития комедийна фабула.

С изброеното дотук обаче плюсовете на сериала се поизчерпват. Към основния му минус – неправдоподобната история априори – можем да добавим липсата на оригиналност и автентичност в “побългаряването” на сценария. Цялата “футболна нишка” изглежда някак си бутафорна и с евтин хумор, какъвто и в “Комиците” дори не си позволяват. Сюжетната линия с ревността между двамата съпрузи също изглежда и звучи недостоверно и видимо създава трудност на двамата титуляри да я интерпретират.

Като стана дума за тях – Елена Петрова без съмнение е една от популярните и обичани наши актриси, но още от “Стъклен дом” сме наясно, че играта й е микс от декламация и преиграване. Срещу нея Кирил Ефремов стои значително по-автентично (помните ли лафовете му от “Под прикритие”, например “Защо си лош бе, защо си лош бе?”), но, както често става в подобни случаи, сковаността на партньорката му заразява и него самия. Това уж би трябвало да е бял кахър в контекста на псевдо-риалити поредици като “София – Ден и нощ”, които жънат успехи напук на неуморното декламиране от актьори-натуршчици. Но когато сериалът има голям бюджет и лъскава визия като този, програмиран е в най-гледаното време и е с професионални и утвърдени актьори, неестественото рецитиране на диалога започва да дразни.

Ето как наличието на чуждестранен първообраз, който трябва да се адаптира на български, може да изиграе лоша шега на целия проект. И сценаристите, и актьорите някак си твърде много залагат на сигурността, че това, което разказват, е интересно и забавно (защото е измислено от някой, който вече е имал успех с него), затова и не влагат достатъчно личен принос и характер в него. Ако Елена Петрова си е все такава, каквато я знаем и помним – красива и чаровна, но неестествена в мимиките и интонацията си, то при Кирил Ефремов съпоставката с други негови роли категорично не е в полза на тази тук.

Но, както и друг път сме казвали в такива случаи – при всичките си кусури, проекти като “Ние, нашите и вашите” заслужават аплодисменти – най-вече за това, че изобщо са замислени и реализирани. Няма друг начин телевизионното ни кино да се развива, освен да се учи от всяка своя грешка и с всеки следващ опит да става все по-добро. Комедийният жанр е трудна и направо неблагодарна сфера и в него истински хитове и феномени, които да просъществуват години наред (като “Столичани в повече”, например), се случват много рядко. Затова да не бъдем прекалено критични и да се надяваме, че премеждията на Христо и Лили ще продължат.