Драмите около дългогодишния мениджър на „Арсенал“ тези дни стигнаха своя апогей. Говори се, че в сряда или най-късно в четвъртък ще стане окончателно ясно дали Арсен Венгер ще остане начело на топчиите за още две години или ще отстъпи място на друг, по-млад треньор с модерно мислене. Общо взето, по тази тема феновете на любимия ми английски клуб са разделени на две. Противниците на оставането на Венгер стигат дори дотам да стискат палци отборът им да загуби някой мач (например скорошния финал за FA Cup срещу „Челси“), само и само това да ускори изгонването на французина от стадион „Емиратс“.

Къде съм аз в цялото това противопоставяне ли? Някъде по средата. По принцип съм на мнение, че треньорската смяна в „Арсенал“ вече е крайно наложителна и ще се аргументирам по следния начин. Повече от две десетилетия начело на един и същи тим е страшно много време за съвременния футбол и се превръща в инерция, тежест и труднонарушимо статукво. Днешните реалности в играта са такива, че изискват вземането на много по-дръзки и бързи решения – и по време на самите мачове, и в тактическата подготовка за тях. А консервативен човек с улегнал характер, какъвто е Венгер, не е способен на такива. Печално известна е неговата слабост да закъснява със смените (почти никога не прави такива преди 65-ата минута), дори когато развоят на мача крещящо налага такива. Прословут е и инатът му да се предоверява на даден футболист и да му дава шансове отново и отново, дори и с цената на демотивиране на много негови съотборници, които търсят възможност за изява. През последния сезон например той почти не даде възможност на испанския нападател Лукас Перес да се изяви в шампионатни мачове. Едно от обясненията е, че не пасва на тактическата схема на играта. Ами защо тогава го купи от „Депортиво“ (Ла Коруня) миналото лято? В предишни сезони по същия начин биваха низвергнати качествени футболисти като Джоел Кембъл и Лукас Подолски, които отдавна са се доказали като способни да решават и най-трудните мачове в националните отбори на Коста Рика и Германия.

Въобще аргументите, че мосю Венгер трябва да се оттегли с достойнство и то точно сега, след спечелването на историческа 13-а купа на ФА, са предостатъчно.

Същевременно обаче, плачът и ревът срещу него от страна на някои „запалянковци“ са позорни за клуб от класата и с традициите на „Арсенал“. Колкото и да са позорни загуби като тези от „Байерн“ в Шампионската лига или от „Ливърпул“ в Премиършип, като цяло представянето на отбора под ръководството на Венгер може да се окачестви като всичко друго, но не и провал.

Ако купа на ФА и пето място в шампионата е провал, какво тогава да кажат отбори като „Манчестър Сити“, „Ливърпул“ и „Тотнъм“, които приключват сезона без никакво отличие? Каква утеха може да бъде за тях участието в прословутата Шампионска лига наесен? Ние като участвахме 20 сезона поред там, оценявахме ли го достатъчно?

Представете си например как се чувстват феновете на „Сити“ при треньор с биографията и заплатата на Гуардиола и селекция за стотици милиони долари. Какво да кажат и ливърпулци, които привлякоха мениджър-мечта като Юрген Клоп и потрошиха сума ти пари да подновяват договорите на най-големите си звезди? Ами „Тотнъм“, които за поредна година успяват да опазят водещите си играчи от ухажванията на по-могъщи отбори, и въпреки това не могат да се докопат до никаква купа и дори салатиерка?

Недоволството на т.нар. „запалянковци“ на „Арсенал“ не може да бъде окачествено другояче освен като срамно. Успехите на отбора са ако не предостатъчни, то най-малкото задоволителни в толкова силно конкурентна среда, каквато са Висшата лига и Шампионската лига. Стилът му е все така атрактивен. Да, факт е, че на отбора липсват лидери със силен характер от типа на Тони Адамс, Сол Кембъл, Патрик Виейра. Алексис Санчес се раздава на терена и демонстрира уникален футбол, но характерът му по-скоро мачка тези на съотборниците му. Месут Йозил е един от малкото истински гении на тази игра в момента, но представянията му са крайно неравномерни, често пъти играе без никакво желание и хъс. В това отношение може би ако треньор му беше по-взискателна фигура от типа на Моуриньо или Гуардиола, щяхме сигурно да виждаме реализиран по-голям процент от потенциала му. Но като цяло въобще не е сигурно, че при един друг треньор, пък бил той и Масимилиано Алегри от „Ювентус“, Леонардо Жардим от „Монако“ или Ернесто Валверде от „Атлетик“ (Билбао) играчите на „Арсенал“ вкупом биха вдигнали нивото на представянето си. По-скоро съм склонен да мисля, че при една треньорска смяна ни предстоят поне няколко години извън Топ 4 на Англия и Шампионската лига, с голям брой загуби и разочарования на различни фронтове.

Ето защо, казано обобщено, няма място за никаква драма, даже и Венгер да остане на поста си. Ще се радвам, ако клубът се реши на някаква промяна, защото това ще означава още по-високо вдигане на летвата. Но няма никаква причина да сме недоволни, ако този легендарен мениджър остане още 2 години на „Емиратс“ – дори и само заради начина, по който победи мултимилионния „Челси“ в събота и заради нюха си да привлича футболисти, чийто талант се разпуква именно в „Арсенал“.