На кафе с горкия Блатечки

Новият български филм “Бензин” се оказа много шум за нищо плюс напоително продуктово позициониране

Benzin_Madsen_Blatechki
Майкъл Медсън и Блатечки наистина си приличат като баща и син.
Benzin_Kalanovski-Spetema
Веселин Калановски е нещо като наркоман с неизменната чаша “Спетема” в ръка – нима спонсорите смятат, че така си правят добра реклама?

Още когато се появиха плакатите за новия български филм (и режисьорски дебют на Асен Блатечки на голям екран), мнозина махнаха с досада: прилича на евтинджос имитация на “Бързи и яростни”, от това ли се нуждае родното кино днес? Други пък побързаха да ожалят култовия актьор Майкъл Медсън – че е закъсал дотам, та да се снима в тукашни проекти като “Бензин”.

 

Редно е да се каже веднага – и едните, и другите не са прави. Първо, няма нищо лошо в това да се правят български интерпретации по успешни холивудски хитове. Това е един от най-сигурните начини киното ни да укрепне, да се усъвършенства технически и маркетингово и да достигне стадия, в който вече да търси свой собствен, неутъпкан път. Друг е въпросът, че чисто жанрово и сюжетно “Бензин” повече прилича на “Живот на скорост” с Райън Гослинг, отколкото на шумния и все по-детински франчайз с Вин Дизел, Мишел Родригес и Скалата. Второ – присъствието на западни кинозвезди по нашите географски ширини отдавна не е нито изненада, нито повод те да се срамуват, а ние да им се подиграваме. Участието на легендата от “Глутница кучета” е кратко, но запомнящо се и с достатъчно добро взаимодействие между него и титуляра Блатечки. И наистина си приличат като баща и син.

В добавка към казаното дотук рекламният трейлър за “Бензин” е монтиран напълно според световните стандарти и допълнително вдига летвата на очакванията. От актьори като Асен Блатечки, Калин Врачански, Васил Банов и Веселин Калановски няма как да се очаква провал, а Снежана Макавеева още в сериала “Под прикритие” показа, че може да играе и далеч не е само едно миловидно личице.

Въобще – напълно достатъчно причини не просто да влезеш с желание в киносалона, ами направо да търчиш натам с песен на уста.

Е, разочарованието е голямо. И най-тъпото е, че “Бензин” може да се окачестви като успех в компонентите, които по принцип са ахилесова пета за нашето кино – добър визуален стил, майсторски заснети автомобилни каскади, ръкопашни схватки и общи планове (Аспаруховият мост, крайморските алеи и въобще Варна като цяло изглеждат чудесно), сравнително добър звук (въпреки че хубавиците на екрана неизменно имат проблеми с дикцията), мащабен маркетинг. За сметка на това филмът се проваля в елементи, които уж не са непосилни за “нашего брата” и не изискват космически бюджети и напъни, като например написването на един читав сценарий. А още по-лошото е, че още не сме преболедували една от детските болести на развиващите се кинематографии – нескопосаното продуктово позициониране.

Но да караме поред. Сюжетът за излизащият от затвора механик, който има стари сметки за уреждане и най-вече едно обещание към любовта, която трагично са му отнели, е уж елементарен и няма как да бъде объркан. Но се оказва, че може. Трябва да си силно съсредоточен, за да навързваш последователността на събитията на екрана и да си обясняваш постъпките на героите. Някои от тях си остават напълно нелогични и неправдоподобни. Ако от нас се е очаквало да приемем цялата сюжетна нишка с изнасянето на контрабандно злато, вградено в тунинговани коли, можеха поне да се постараят да я мотивират и доизяснят поне с няколко изречения. Лирично-емоционалните моменти, включително една еротична сцена с красивата, но без артистично присъствие Лиляна Станаилова, са чудесно заснети (и изиграни от Асен Блатечки), но са пришити с бели конци към останалото.

Но най-важното – заглавието, плакатът и рекламната кампания на “Бензин” предполагат много по-сериозно присъствие на автомобилната тема, както повече разведряващ хумор (такъв имаше само в 2-3 кратки сцени), за сметка на драмата, мрачното настроение и вендетата, която на всичкото отгоре накрая е и доста претупана. Въобще сценарият на филма е най-слабият му компонент, който до голяма степен обезсмисля старанието на всички останали нагоре по веригата.

И все пак – дори и така безжалостно изброени един след друг, недостатъците на “Бензин” все някак можеха да бъдат преглътнати от публиката, която по принцип няма високи очаквания от родната киноиндустрия – ако не беше влудяващо дразнещото продуктово позициониране. Как пък за толкова години спонсорите на филми не се научиха, че така не се прави? Толкова ли не гледат чуждестранни продукции, където вече е истинска рядкост да видиш такова демонстративно набиване на марки… Наистина ли от “Уникредит Булбанк” се гордеят със сцената, в която касиерка преброи пачка долари и ни в клин, ни в ръкав изръси нещо като техен рекламен слоган? Нима на кафето “Спетема” не му стигна безумното присъствие в последния сезон на “Под прикритие”, че сега трябваше да му се подиграваме и в “Бензин”? Във финалната сцена главният злодейски образ седи зад плакат с неговото лого, пие кафе от задължителната рекламна чашка и чака срещата със смъртта. Е как веднага да не ти се допие една “Спетема”? Преди това гледахме и цял шкаф с вакуумирани пакети кафе, зад които героят крие ценно злато, плюс още няколко нелепи сцени, в които марката се набива на очи.

Впрочем, работното заглавие на филма отначало било “Люси”, но след излизането на лентата на Люк Бесон със Скарлет Йохансон го сменили на “Бензин”. Защо направо не са го прекръстили на “Горчиво кафе”, “Еспресо и кръв” или нещо подобно? От “Спетема” щяха да са още по-доволни…

Подобни комплексарски изблици на криворазбрано “рекламно присъствие” не просто влудяват публиката и я карат да гледа с насмешка на целия филм – те са тъжно доказателство, че българският кинаджия е в унизително наведено положение пред шепа кой знае как и защо забогатели малоумници. И се опитва да им угоди на всяка цена, загърбвайки всякакви принципи и естетически критерии. Горкият Блатечки.

Ето как добрите намерения в крайна сметка биват погребани – под тонове блудкаво кафе и евтина реклама. Харчат се стотици хиляди левове за ефектни снимки и реклама, а се спестява от най-важното – смислен сценарий. По този начин се нанасят нови крошета по българското кино, което тъкмо опитва да се изправи от дългогодишния нокдаун, в който се намира. Ще се изправи, ама някой друг път.

 

3 Comments Add yours

  1. newbie54 каза:

    Което си е така, така си е. Няма какво да си кривим душата пред фактите.

    Но като говорим за нокдаун на родното кино – интересно ми е какво се случи след 10-ти ноември 1989 г. – как така преди това имаше редица талантливи автори на сценарии, направили вечнозелени класики, а в годините на прехода родните ТВ и кинопродукции, които заслужават внимание, са единици? Това ми е много чудно. И въпросът не е само в парите.

    Like

  2. Начо Папазов каза:

    Хубавие Филми има и днес А това Че тея не са като онея Ами сега има други интереси Гледайте Западно кино от 50 те 60 те 70 те години на 20 век от 80 те 90 те както и от сега ами на всеки двайсет триисет години има промени В Сюжета на филмите в начина на Актьорска игра итн. Ако харесваш пиримерно Киното от 60 те и 70 г може да не харесваш филмите на 90 г на двайсти век и още по малко днешните Филми. Ако обичаш предимно Комедии може да не харесваш екшъни или трагедии итн. Па даже и в комедиите едни се смеят на едно други на друго.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s