Победата на Михаела Маринова не беше незаслужена, но загубата на Десислава се приема на нож от повечето зрители. Кои други заслужаваха повече в петия сезон имитации?

Финалът на петото издание на “Като две капки вода” в понеделник беше очакваният от публиката рейтингов апогей на сезона. И шоуто до голяма степен, ако не стопроцентово, оправда очакванията – ефектно откриване, достатъчно забавни скечове с водещите (и пореден актьорски tour de force на Рачков и Зуека), старателно подготвен грим, костюми и хореография, интересни изпълнения на отпадналите полуфиналисти. Е, не се мина без дежурния половинчасов “пълнеж”, с който вече сме свикнали от предишни сезони – раздаване на награди “за всекиго по нещо”, уж за да няма сърдити и обидени, и задължителните хвалби от продуцента Халваджиян. Ако не броим Бойко Василев от БНТ, той сякаш единствен спазва правилото, че в този бранш ако сам не се похвалиш, просто няма кой друг.

“Ако започна да ходя по вода, критиците ми веднага ще коментират, че не мога да плувам”, казвала навремето Желязната лейди Маргарет Тачър. Затова нека не влизам в ролята на заядлив критикар по адрес на един от най-обичаните от тукашната публика риалити-формати, въпреки че понякога наистина се налага. Важно е все пак да повторя – това шоу е толкова добре направено и то на постоянно високо ниво, че публиката вече е свикнала с този факт и понякога има нереалистични очаквания за нещо повече. Можем само да си представяме какво би станало, ако “Капките” бяха поверени на някой друг екип – например на хората на Нико Тупарев или на Слави Трифонов – с други водещи, с друг тип хумор, с друга селекция участници. Представям си например как ни натрапват Черната Златка и Деси Цонева като имитаторки, как Иво Сиромахов и Иван Кулеков са членове на журито, а водещи са примерно Ники Кънчев и Део или Борис Солтарийски и Камен Воденичаров… Кофти, нали? Така че, преди да преминем към градивната критика, нека отдадем дължимото на “Капките” в този им вид – отлично шоу, напипало струните на масовия вкус у нас и дърпащо ги почти виртуозно.

И все пак – последният финал остави горчив вкус в устата на много зрители. Из форумите доста от тях се заканиха, че повече няма да го гледат. Някои дори започнаха да го наричат “Две капки лъжа”. Разочарованията са най-вече от загубата на Десислава, която на финала се представи блестящо в образа на Стефка Съботинова с “Притури се планината”. И наистина има нещо гнило в този развой на събитията – през целия сезон талантливата певица беше почти несменяем фаворит на публиката. Направи образи, които ще се помнят дълго – Ваня Костова, Миро, Георги Христов, Сюзън Бойл, Райна Кабаиванска, Ищар… Журито обаче по добре отработен тертип редовно я класираше на четвърто място и буташе по-нагоре другите участници, най-вече София Джамджиева – не за друго, а за да подклажда интрига и конкуренция във временното класиране и да подтиква публиката да посяга към телефоните си, за да гласува. И зрителите наистина кълвяха – почти винаги поставяха Десислава на първо място с есемесите си. Как така на финала изведнъж тя загуби тази сплотена подкрепа и остана втора, въпреки безпогрешното си изпълнение в сложния образ на Съботинова?

От предаването, ако не друго, дължаха поне едно споменаване на процентите на зрителския вот. Редно беше да се знае кой каква подкрепа е получил. Вместо това ни предложиха евтина сценка със “закъсняването” на плика с крайните резултати – демек, всичко при нас е толкова истинско и неподправено, че се налага Рачков и Фънки да запълват две минути ефирно време с импровизации, докато обработим и доставим финалното класиране! Хайде холан, както се казва.

Още в самото решение на финала изпълненията да са по азбучен ред мнозина съзряха трик да бъде прецакана Десислава за сметка на младата й колежка Михаела Маринова. И наистина – интересно защо в предишни сезони не е бил прилаган същия регламент? По вече наложена традиция и зрителска инерция, най-силен е вотът именно за изпълнителите от финалните минути. Така впрочем беше и миналата година с Калин Врачански, който измъкна победата под носа на пялата преди него Поли Генова.

Но толкова незаслужен ли беше триумфът на Михаела? В никакъв случай. Макар и на крехка абитуриентска възраст, финалистката от “Х Фактор 3” показа изненадващо зряла артистичност и способност да влиза в чужда кожа, без това да влияе върху качеството на вокалното изпълнение. Превъплъщенията й като Петя Буюклиева, Адел и Софи Маринова бяха три от най-запомнящите се този сезон. И не на последно място – един аргумент в нейна полза, от който публиката винаги се е влияела – момичето имаше по-голяма нужда от тази победа и тази кола, отколкото останалите финалисти.

Така че – въпреки резонните съмнения и подозрения на зрителите в продуцентски манипулации, първото място на Михаела Маринова не беше незаслужено. Или най-малкото изглеждаше далеч по-логично и достойно от победата на Невена Бозукова (някой въобще помни ли коя беше тя?) във втори сезон, когато тя изненадващо за всички (но не и за продуцентите) надделя на финала над явни фаворити като Нети, Къци Вапцаров и Стефания Колева. Сега поне не ни взеха чак толкова за канарчета.

Но нека направим телеграфен преглед и на представянето на останалите участници този сезон, защото те заслужават най-малкото това (освен хонорара си, разбира се).

Люси Дяковска до последната вечер беше основен фаворит. Образите на Поли Генова, Аксел Роуз и Павароти бяха пресъздадени от нея виртуозно. За финалната вечер тя обаче избра красивата, но много трудна песен “Устрем” на Маргарита Хранова и не успя да наподоби нейния глас. Ако се беше спряла на друг български образ, дори и мъжки – например Кристиан Костов или Криско – щеше да има значително по-голям шанс да спечели.

Колкото до Миро – неговото класиране на финала сякаш беше максимумът, който можеше да постигне. През целия сезон той, подобно на много свои колеги от предишните, си пееше все една и съща песен – своята. Изпълни Кольо Гилъна като Миро, Ед Шийрън като Миро, Дана Интернешънъл като Миро, Алис Купър и Елтън Джон като Миро. Запомнящи се, забавни и талантливи бяха единствено превъплъщенията му като Бритни Спиърс, Милко Калайджиев и Фики Стораро.

Фаворитката на журито София Джамджиева остана на косъм от финала и според мнозина щеше да се представи там не по-зле от Миро и Люси Дяковска. Образите на Джим Морисън, Мийт Лоуф, Деси Добрева, Есма Реджепова и Кейти Пери, които тя направи, бяха трудни, но пресъздадени с изненадващ имитаторски и певчески талант. Съдбата на София доказва, че включването на участници като нея, от т.нар. “вътрешноведомствена квота”, е може би хитър продуцентски ход, който ефикасно насъсква публиката да подкрепя масовите любимци за тяхна сметка и всеки понеделник й доставя удовлетворението, че отново е прецакала схемите на коварното жури.

Ваня Джаферович? Безспорното откритие на сезона. Хърватският футболист от “Берое” за пореден път доказа нещо, в което ние, българите, упорито отказваме да повярваме – че когато влагаш достатъчно сърце, душа и старание в нещо, резултатите винаги са налице и ако не друго, поне печелиш симпатиите на много хора.

Актьорът Башар Рахал пък бе сякаш на другия полюс. Този сезон той може би удари анти-рекорд за най-голям брой несполучливи превъплъщения. И е факт, че не само специфичната му физика му пречеше да се представи по-добре – той просто сякаш не искаше да покаже достатъчно старание. Участието му мина под знака на позата “аз не съм оттук и минавам за малко, ще си взема хонорара, ще покажа малко небрежен чар и ще си ходя”.

На противоположния полюс беше певецът-актьор Коцето Калки, чието представяне през целия сезон беше равномерно силно и последното му място в класирането преди финала бе абсурд, който никой не би могъл да обясни. Образите на Бони Тейлър, Никола Гюзелев, Крис Норман и Сузи Куатро, Йосиф Кобзон и Далида бяха пресъздадени с артистизъм, вокално съвършенство и най-вече – с пълно себераздаване. Наистина е жалко, че с изявите си през годините този артист си оформи един някак си карикатурен образ в масовото съзнание и сега единствено когато се самоиронизира печели по-масови аплодисменти. Участието на Коцето този сезон беше попадение, каквото рядко ще се случва по-нататък.

Казано в резюме – и тази година “Като две капки вода” ни забавлява със солидна доза всеотдайност и добре уцелен хумор. За пореден сезон обаче в кацата с меда бяха сложени дежурните лъжици катран, които подценяват широката аудитория на това шоу, или поне по-интелигентната част от тях. Сякаш това предаване упорито се опитва да отблъсне по-разсъдливите и мислещи зрители и да се презентира единствено като непретенциозно масово зрелище. Като майсторски направен, но все пак евтин сеир, чийто краен резултат не би трябвало да интересува никого, даже и самите участници в него.