Роб Халфорд: Heavy metal (King)(Queen) God

Вокалистът на легендарните Judas Priest е уникален не само с опустошителния си глас, но и с факта, че престана да крие своята сексуалност и въпреки това остана идол – в иначе най-хомофобския стил на рок-музиката. Макар и вече на 66, той не престава да записва и изнася концерти с групата, която току-що извади съвсем нов албум

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ сп. Biograph #79, април 2018

Rob Halford_01

Кралят на хеви-метъла всъщност е кралица. Тази новина гръмва изневиделица през 1998-а, когато феновете на „Джудас Прийст“ сензационно научават за нестандартната сексуална ориентация на своя идол – вокалиста Роб Халфорд. Мъжът с чудовищния глас, който покрива няколко октави – от пронизващо слуха фалцето до зверски, типичен за хеви-метъла рев, разкрива себе си като гей. Прави го небрежно и някак си между другото – докато дава интервю за MTV. Отговаряйки на поредния въпрос, Халфорд започва изречението с думите: „Говорейки като един гей-мъж от метъл-обществото…“. От изненада журналистът срещу него си изтървал папката с въпросите. Тогавашните времена нямаха нищо общо с днешните, в които гей-малцинствата, поне в Западния свят, са възприемани без предразсъдъци и нямат причина да се крият от никого.

По онова време Роб Халфорд всъщност е извън легендарната си група. През 1992-а той я е напуснал, след 12 студийни и два концертни албума с нея, и се изявява като фронтмен на други банди – първо на сформираната от него и барабаниста Скот Травис Fight, а после и на индъстриъл-проекта Two, продуциран от корифея в този жанр Трент Резнър от „Найн Инч Нейлс“.

„Въпросът е дали можех да направя такова признание по-рано, докато бях в „Джудас“, разсъждава години по-късно Халфорд, който през 2003-а отново се присъедини към метъл-динозаврите. „Работата е там, че докато се криеш, ти винаги защитаваш не толкова себе си, колкото други хора около теб. Не си сигурен доколко признанието ти няма да навреди на тях – в случая на колегите ми от една от най-успешните британски рок-групи. Живееш не своя, а повече техния живот – а това като цяло е нещо ужасно. Докато не усетиш, че е настъпил моментът да започнеш да живееш като самия себе си. След въпросното интервю се прибрах в хотела си и си дадох сметка, че без да искам, съм направил нещо решително. Опасенията ми, че последиците няма да са много добри за мен, изобщо не бяха неоснователни. Ще продължат ли феновете да ме възприемат като метъл-певец? Ще ме взимат ли насериозно?“, спомня си Халфорд събитията отпреди точно 20 години, когато е бил на 46.

Хеви-метъл обществото и до днес е смятано от мнозина не просто за анти-социално, но и за доминирано от насилие, хомофобия и въобще всякакви идеологии, незачитащи човешкото достойнство. А камо ли преди две десетилетия. Оказало се обаче, че Халфорд срещнал разбиране от феновете си. „Започнах да получавам много писма, факсове, телефонни обаждания от къде ли не – почитатели, колеги музиканти“… „Роб, не ни пука. Искаме просто да бъдеш себе си и да пееш песните си“, гласяли повечето съобщения.

„И това не само беше един вдъхновяващ момент от моя живот – това беше своеобразно извисяване за целия хеви-метъл жанр“, разсъждава Халфорд. „Дотогава тази музика беше смятана за доведеното дете на рокендрола – не получаваше уважение от никого, приемаха я като аутсайдерска. И изведнъж се оказа, че в нея има достатъчно толерантност, липса на предразсъдъци и любов. Така че, без да съм го целял нарочно, моето разкриване се оказа един велик момент в историята. За съжаление, през годините оттогава нещата не са се развили кой знае колко напред. И Америка, и моята родина имат още много път да извървят, докато се стигне до пълно равноправие. Да не говорим, че в някои части на света хора като мен с основание се страхуват за живота си“, допълва човекът, когото феновете наричат Бога на метъла, и който дори е регистрирал това прозвище като своя запазена марка.

Днес „Джудас“, които имат зад гърба си близо 40-годишна кариера и над 50 милиона продадени албума, противно на природните закони се намират в апогея на нещо като късен свой ренесанс. В началото на март излезе 18-ият им студиен албум – Firepower – с цели 14 нови парчета. Групата тръгва и на световна обиколка, носеща същото име, която няма да подмине и България. Концертът на „Джудас Прийст“ ще бъде на 21 юли в Пловдив, във втория ден на фестивала Hills of Rock. На него Роб Халфорд и колегите му Глен Типтън, Ричи Фокнър, Иън Хил и Скот Травис ще представят не само парчетата от Firepower, но и някои от легендарните си хитове, начело със Breaking The Law, Screaming For Vengeance и Freewheel Burning… И гласът му е все такъв, какъвто го помнят всички от едно време.

Иронично или не, но именно „Джудас Прийст“ и Халфорд бяха тези, които още през 70-те години наложиха черните кожени якета и металните атрибути като стил на обличане в твърдия рок – и то във времена, когато гей-културата беше твърде далеч от тази широко използвана сега мода.

И още една ирония, за която Богът на метъла говори открито и с усмивка днес – сексуалните похождения, които са неизменна част от живота на рок-идолите (наред с алкохола и наркотиците, разбира се), са били нещо напълно чуждо за него. „Да, точно така. Аз на практика нямах сексуален живот. Ежедневието ми се състоеше от концерти, предшествани от подготовка за тях, вечеря и прибиране в хотелската стая, сам. Е, там често се случваше сам да си посегна, но само дотам“, смее се метъл-ветеранът. „Знам, че това разрушава представите ви за типичния живот на рокаджиите, но е самата истина“.

Халфорд се гордее със семейството си от град Уолсол в Централна Англия, където е израстнал. Въпреки консервативното общество наоколо, родителите му никога не са го спирали в осъществяването на мечтите му или укорявали за нещо. „За тях беше важно аз да съм щастлив – тогава и те бяха щастливи. Никога не съм имал живота на момчето от онзи филм, Били Елиът, чийто баща така и не искаше да приеме неговата мечта да се занимава с танци“.

Противно на почти сатанинския си имидж с обръсната глава, татуси по цялото тяло и боядисана гарвановочерна брада, Роб Халфорд е уравновесен по характер и дълбоко вярващ в Бог човек. „Религията никога не е била специална част от възпитанието ми – като изключим присъствието на сватби, кръщенета и погребения. Но аз истински открих вярата през 1986-а, когато реших да спра с алкохола и наркотиците. Тогава религията се превърна в част от пречистването ми и е част от живота ми и днес. Започнах да ценя истински стойностните неща и да отсявам маловажните. А допреди това пиех толкова много, че изпадах в състояния да не знам кой съм и къде се намирам, а на сутринта да не помня как съм се прибрал вкъщи. Но изведнъж разбрах, че тези неща в никакъв случай не ми помагат да правя музика и да живея добре. Явно съм имал някакъв ангел-пазител, който ми е помогнал да го осъзная“, споделя 66-годишният крал на хеви-метъла. Или може би кралица. Но със сигурност един от боговете в тази музика. Роб Халфорд, когото България и Пловдив очакват през лятото.

Rob Halford_02

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s