За и против патриотичните игри

Народните носии в Жеравна и хорото край Рилските езера обединяват, но и дразнят все повече българи. Това ли е най-новото разделение в нацията?

След емигрантите, влизането или невлизането в еврозоната и приемането или отхвърлянето на Истанбулската конвенция, най-новият повод за разделение на нацията на „наши“ и „ваши“ е патриотизмът. Да, точно така – оказва се, че играенето на хора и ръченици на публични места, обикалянето по Ботевия маршрут с трибагреник в ръка и възстановките на битки от българската история хем привличат все повече хора, хем настройват срещу себе си все по-голям и сплотен контингент от, нека да ги наречем, „интернационалисти“. Антипатриоти сигурно няма да са съгласни да ги наричат.

Най-прясното събитие, което противопостави българите във все по-всепоглъщащите ги социални мрежи, беше Фестивалът на народната носия в Жеравна. Той набира популярност от няколко години насам, но сега, смело може да се каже, беше хитът на лято 2018 – така, както в предишни години беше модерно да се качиш на Рилските езера, на Кръстова гора през септември или поне да посетиш крепостта Цари Мали Град край Белчин. Да споменаваме ли скачането за кръста в ледени води навръх Йордановден през зимата?

Фестивалът в Жеравна, провеждан всяко лято в предпоследния уикенд на август, наистина е уникално събитие, защото осигурява автентична телепортация 150 години назад във времето. Допускат те там само в народна носия и без никакви артефакти от модерната цивилизация. Не е разрешено да снимаш с телефона си, дори детските колички, бибероните и пластмасовите залъгалки за бебета са забранени. Усещането да си заобиколен от хиляди хора, облечени като българи от старо време и слушащи народна музика, е магическо и еуфорично. Но за някои хора всичко това изглежда сектантско, за други – направо зловещо, а за трети – най-малкото смешно и нелепо. Къде другаде ще видиш вечния Цветан Цветанов по цървули и потури, препасал голяма кама в пояса си и щипещ по бузите невръстни дечица, изтупани точно като него? Кога друг път ще можеш да се снимаш за спомен с бг-рапър №1 100 Кила, също подобаващо дегизиран и готов да изпълнява отново и отново патриотичната си песен „100 гайди“, чийто клип само в Ютюб има 12 милиона гледания? И всичкото това се случи по същото време, по което една височайша сватба във Виена накара най-високопоставените австрийски политици да се облекат в не по-малко странните свои национални носии.

Опитайте се да си намерите стая за нощувка в Жеравна, Котел, Медвен или Сливен по време на фестивала – почти невъзможно е, освен ако не сте си направили резервация от предишната година. Въпрос на време е подобни мероприятия да се появят и в други краища на страната, от които местният туризъм и въобще бизнес също да печели не на шега.

Защо обаче това не се харесва на други хора от същата тази нация и толкова ли е срамно наистина? В ценностната система на модерния либерален свят национализмът и патриотизмът действително заемат едни от най-ниските стъпала. Прието е да се смята, че това е идеология за по-примитивното, изостанало съзнание, и че в повечето случаи е използвана от политиците за користни цели. С патриотизъм и национализъм най-ефикасно и най-често се замазват очи, и не е нужно дори да питаме Путин, Тръмп, Ердоган или Ким Чен Ун, за да получим доказателства за това твърдение.

Но ситуацията у нас не е чак такава, че да се обявява вманиачаването на тема българщина за нещо опасно и излишно. Първо – въобще не живеем чак толкова зле, колкото някои хора се опитват да изкарат. Достатъчно е да се видят пълните хотели във всеки курорт и върволиците с родни автомобили към Егейското крайбрежие всеки уикенд, целогодишно. Да, най-бедните сме в Европейския съюз, корупцията е висока, а заплатите и пенсиите – ниски. Но все пак сме в Европейския съюз, пътуваме свободно из континента, левът е стабилно фиксиран за еврото и пазаруващите като луди нашенци из Одрин се възползват максимално от този факт. Безработица на практика няма, все по-често се случва да ни обслужват чужденци от далеч по-бедни от нас държави.

Така че много по-вероятно е патриотичният изблик да е с напълно натурален, спонтанен произход, отколкото резултат от пъклените планове на някаква тайна политическа лаборатория, целяща да води клетия български народ като стадо към пълното му самоунищожение. Със същата склонност към конспиративните теории човек може да реши, че и анти-патриотичната реторика е съзнателно подклаждана от задкулисни фактори. Ако вярваме на някои анализатори, битката е между две еднакво зловещи и тъмни сили – едната, „патриотичната“, ни тласка извън еврозоната и евросъюза и обратно в обятията на батюшка Путин, а другата, „антипатриотичната“, иска да ликвидира всичко българско и родно и да ни превърне в послушна маша на европейския и американския империализъм.

Може и да има нещо вярно в тези теории, но много по-вероятно е просто на хората най-сетне да им е дошъл меракът да се гордеят с мястото, в което живеят. В страна, в която нихилизмът е властвал десетилетия наред, и в която мързелът, завистта и черногледството са най-масово срещаните явления, си е сериозна крачка напред тази епидемия от родолюбие. Пък даже и когато то достига мащабите на мания и истерия и се превръща почти в карикатура. Но дори карикатурният, сектантски патриотизъм на този етап е за предпочитане пред деконструктивния патос на „пияните самураи, които удрят в майчината си утроба“, както казваше Николай Хайтов навремето.

Пък след вълната на патриотизъм току-виж сме станали и интернационалисти. Когато нахраниш народа с хляб и чорба, накрая може да започне да харесва и черния хайвер и синьото сирене. На този етап сме все още гладни – за чорба, за хора и народни песни, за първични емоции, за усещането, че сме част от някаква общност, че нещо ни обединява със съседа и съгражданина.

А че патриотизмът и родолюбието са и ще бъдат използвани от някои хора за користни цели – това е повече от сигурно. Но този народ все някой за нещо го използва. Малко национална гордост и старателно подготвяно веселие със сигурност няма да му навредят, а покрай тях може и да поумнее.

 

One Comment Add yours

  1. newbie34 каза:

    Аз лично не виждам нищо лошо в подобни фестивали и в историческите възстановки (макар че инцидентът с влизането в езерото на Рила си е за укор). В други страни също ги има, но там не правят драма от това. Догматизмът на либерал-болшевиките е опасен и ако нямаме самосъзнание да му се противопоставим, ставаме безлични винтчета в машината на глобализма.

    Колкото до поумняването на народа – не мисля, че той е тъп поначало, въпреки твърдението на проф. Христов преди време за дебилите. Както и не смятам, че с опознаването на родното непременно ще станем широко отворени към света. Важното е да съхраним любопитството си, да пазим езика, вярата, културата, историята си и да ги развиваме. На който подобна среда не му харесва, светът е широк за интернационалисти.

    А за разделението в обществото – то се прави от определени кръгове с определени цели. Така по-лесно се контролира тълпата. Римски принцип – разделяй и владей. Та така и днес. Обратното – усещането за общност и единна национална доктрина е в конфликт с интересите на статуквото на прехода и на техните началници зад граница. Нищо че някои от тях се правят на „хора от народа“.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s