Годишните музикални награди „БНР Топ 20“ отразиха вкуса на съмнително тесен кръг хора по съмнително небрежен начин

Вътрешноведомствена вечеринка в столичен клуб, представена като годишни награди? Би могло и да се приеме, ако ставаше въпрос за някоя провинциална кабеларка, а не за съвместен проект на БНТ и БНР.

Водещата Боряна Граматикова показа артистичност и чувство за самоирония, което идеално пасваше на цялостния неглиже-имидж на наградите.

Статуетките са хубави, а някои от наградените – със сигурност талантливи, но церемонията като цяло изглеждаше бутафорно и почти нелепо.

Първите годишни награди на класацията „БНР Топ 20“, излъчени по основния канал на националната телевизия миналата събота, бяха събитие, което не успя нито да ни забавлява, нито заинтригува. Шоуто, заснето под схлупения таван на столичен музикален клуб, не само изглеждаше, но и звучеше ретроградно. Да не би да са пуснали някаква стара новогодишна програма от 90-те? Този въпрос звучеше съвсем резонно и никой не можеше да повярва, че става въпрос за чисто нов телевизионен продукт, целящ да постави жалоните на нещо, обсипано с иначе добри и благородни намерения – създаване на качествена българска поп-музика във всички жанрове.

Всъщност, червеите на съмнението се появиха още преди началото – когато се видя, че БНТ рекламира програмираното за съботния праймтайм излъчване някак си с половин уста, под сурдинка. Още тогава трябваше да се досетим, че по-скоро става въпрос за някакво отбиване на номера и че на „Сан Стефано“ нямат особени поводи да се гордеят с това, което ще ни покажат. Макар че – кой знае? Ценностната система в държавната телевизия е оформяна като с криво грънчарско колело в продължение на десетилетия, затова и някои хора там като нищо биха могли да се гордеят с излъченото в съботната вечер.

Какво всъщност беше то? Извън членовете на така наречената естрадна гилдия и най-ревностните почитатели на тази музика, зрителите, които са го проследили от началото до края, със сигурност не са били много. Освен ако не са страдащи от някаква специфична форма на телевизионен мазохизъм. В преобладаващата си част церемонията беше съставена от напълно неизвестни, дори направо странни песни, изпълнени от напълно неизвестни, и понякога дори направо странни певци и състави. А обявяването между тях, че тези парчета са били лидери на национална радио-класация, понякога в продължение на седмици наред, звучеше по-скоро като проява особено чувство за хумор. Слаба утеха беше, че водещата Боряна Граматикова (позната като Червенокосата от предаването на Мира Добрева в неделя преди обед) се справяше нелошо с ролята си, влагайки артистизъм и специфичната си самоирония. Тук тя наистина беше по-уместна отвсякога. Граматикова е интересно създание от телевизионната фауна и би било логично рано или късно да се сдобие със самостоятелно предаване, в което да разгърне потенциала си върху по-широк фронт от досегашния.

Но да се върнем на злополучната „Топ 20“ церемония, където точно като на принципа „роднина-милиционер-роднина-милиционер“ на тясната клубна сцена се редуваха утвърдени имена от поп-музиката, които се чувстваха сякаш леко неудобно, със сега прохождащи изпълнители в недотам стилни тоалети. Ръкоплясканията между песните отекваха някак си камерно и евтино – усещането беше като за някакво скромно частно събитие, а не за национални награди, организирани от държавното радио и телевизия. По масите в клуба седяха и си правеха селфита някакви странни хора на средна възраст, които, както по средата на шоуто стана ясно, всъщност съставят „селекционната комисия“, подреждала класацията и излъчила наградените тази вечер. С две думи – станахме свидетели как един конкретен кръг хора, с численост, не затрудняваща един типичен софийски бар, се опитва да ни представи собствения си тесен кръгозор като някакъв широк естетически мироглед, при това в националния тв праймтайм. Тук не искам да прибягвам до клишето, че всичко това се случва за сметка на зрителя-данъкоплатец – нито ще е първият подобен случай, нито ще е последният. Тези хора не са извършили и нещо кой знае колко нередно – те просто смятат, че техният музикален вкус (понякога той може наистина да не е лош) трябва да бъде популяризиран и пропагандиран, и то точно по този начин. И никой не би могъл да им държи сметка за нищо.

Е, не се получи особено успешно. Наградите на „БНР Топ 20“ се превърнаха в христоматиен пример за телевизионно самозадоволяване – едни хора на държавни заплати сами си създават зона на комфорт, в която приемат, че това, което харесват, се харесва на всички, и не се стараят по никакъв начин да получат одобрението на заобикалящия ги свят. Те сякаш са си самодостатъчни. В държавните институции това е често срещано явление, но по телевизията проявите му напоследък като че ли се минимизираха. През последната година БНТ положи доста усилия за модернизирането на имиджа си и оптимизирането на програмата си. Именно в нейния ефир беше реализиран и риалити-форматът „Голямото рок-междучасие“, който лансира млади групи от цялата страна и то по всички правила на модерния телевизионен бизнес. Почти бяхме забравили, че е възможно някакъв недоносен и скалъпен набързо проект да се домогне до най-гледаното телевизионно време. Но ето, че миналата събота ни го припомниха – с церемония, която приличаше повече на вътрешноведомствено новогодишно парти, отколкото на годишни награди, призвани да съберат едва ли не каймака на българския музикален бизнес и най-обещаващите представители на новите поколения в него.

Ако бяха програмирали това нещо в някакъв по-късен часови пояс, щеше да е не по-малко възмутително, но поне нямаше да дразни толкова. Щяха да ни спестят това усещане за невъзмутимост, това самодоволство, че „каквото и да сме направили, щом сме го направили ние, значи е добро“.

Дали иначе самата седмична класация „БНР Топ 20“ е полезна инициатива? Вероятно да. Със сигурност с нея е по-добре, отколкото без нея. Вероятно всяка седмица в нея се появяват и талантливи изпълнители и чудесни песни. Но това не си пролича особено в съботната вечер.

Симбиозата между радио и телевизия определено би могла да роди много полезни и приятни за слуха и зрението неща. Какво пречи именно от нея да се възроди и легендарният конкурс „Мелодия на годината“? Или и тук ще се излезе с оправданието, че няма пари? Пари винаги ще се намерят, даже и да не са извадени директно от касата на БНТ. Напоследък всяка община ежегодно заделя десетки и стотици хиляди левове за какви ли не празници и естрадни концерти, от които се прехранват куп изпълнители. Със сигурност и достатъчно спонсори и рекламодатели биха искали да се асоциират със създаването на модерна българска музика. С две думи – пари ще се намерят, ама дали ще има достатъчно талантливи идеи, както и работливи хора, които да ги реализират – това вече изглежда съмнително.

Но не бива да се допуска едни принципно благородни намерения да бъдат окепазени типично по нашенски, както видяхме миналата събота в най-гледаното време – с добре познатото пробутване на свои хора, с ретроградна и самодоволна самодейност на полу-читалищно равнище, с късогледо припокриване между кръгозора и мирогледа, с поддържането на някакъв вътрешноведомствен уют, извън който сякаш не съществуват нито музика, нито фенове, публика и критика, нито модерни форми за оценяване и популяризиране на изкуството. Този път не води доникъде. Това е една паралелна реалност, от която БНТ тъкмо сякаш е започнала да се измъква. Защо искат да ни връщат обратно в нея?