„Студено отмъщение“: денвърско „Фарго“, внос от Норвегия

on

Poster_Стандартно, направо клиширано заглавие, и мъжественият профил на красиво остаряващия Лиъм Нийсън в поредна revenge-история. Не звучи особено обнадеждаващо наистина. За щастие обаче, тук режисьор не е французинът Оливие Мегатон („Транспортер 3“, „Твърде лично 2 и 3“), нито сънародникът му Люк Бесон е продуцент. На шефския стол седи норвежецът Ханс Петер Моланд, заснел през 2014-а оригинала на този филм – „По реда на изчезване“ (Kraftidioten) със Стелан Скарсгард като титуляр и вече покойния и незабравим Бруно Ганц в поддържаща роля.

Да, тази холивудска традиция да се правят дословни копия на европейски хитове е влудяващо досадна, но трябва просто да я приемем за даденост и да не се тормозим излишно. Хората не искат да гледат филми със субтитри, с недотам известни актьори и в необичайни локации. Искат си местен уют и това е.

Добрата новина е, че „Студено отмъщение“ почти по нищо не отстъпва на оригинала – може би  отчасти заради това, че е поверен на същия режисьор. Ако в него има някакви недостатъци, то те присъстват и в първообраза – пробойни в сюжета, небивалици, които просто трябва да приемем на доверие, и преиграване на някои от актьорите, които правят персонажите си излишно карикатурни.

Сюжетът нескрито копира идеи и настроения от филми на братята Коен като „Фарго“ и от стилистиката на Куентин Тарантино – с изобилие от паралелни под-сюжети и изненадващо нюансирани второстепенни образи. Реално това си е черна комедия, в която човек приема кръвопролитията с насмешка и се забавлява с лафовете и скечовете, които се нижат на всеки няколко минути.

Шофьор на снегорин от покрайнините на Денвър, Колорадо – досега абсолютно примерен гражданин и съпруг, отмъщава за смъртта на сина си, обявявайки война на местната наркомафия. В историята по неволя са въвлечени и конкурентни гангстери от индиански произход, които в оригиналната версия бяха сърби начело с гениално играещия Бруно Ганц. Труповете падат един след друг, а физиономията на господина със смешната фамилия Коксман (на български би звучала като „Курчев“) остава каменно сериозна. Има и едно симпатично хлапе, което пипва истински Стокхолмски синдром, а накрая остава без баща, за когото едва ли ще страда особено дълго.

Ако не сте гледали оригинала Kraftidioten, непременно поправете грешката си, но не се оставяйте това да ви настрои негативно срещу холивудското копие. Не обръщайте внимание и на американските критици, които търсят под вола теле и се заяждат с този принципно непретенциозен, но чудесно заснет и режисиран филм. Истината е, че „Студено отмъщение“ можеше да бъде и много по-добър, най-малкото една идея по-правдоподобен, но можеше да бъде и много, много по-лош.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s