Загрижеността на повечето оплаквачи, вещаещи зомби-апокалипсис, е част от друг дневен ред, който няма нищо общо с кризата. Бизнесмените, които се наредиха на опашка за помощи още преди да е преминала бурята, ще получат най-вече презрение, което ще ги фалира по-ефикасно от всякакъв вирус. А и нима досега държавата е показвала загриженост за малкия и среден бизнес, че точно сега да очаквате такава?

Шивачките на костюми за бургаската опера, които сега правят защитни маски и облекла, са прекрасна метафора за начина, по който много хора тези дни пренастройват не само ежедневието, но и работния си цикъл. За доста от останалите, които с радост приеха нареждането да си останат вкъщи, животът на онези, които не могат да си позволят бездействие, е и ще си остане нещо имагинерно и абстрактно. Нуждата от емпатия, от способността да се поставяме на мястото и на други хора и да гледаме малко по-надалеч от собствения си нос, никога не е била по-голяма от днес. Но има една категория хора, които нямат угризения да мислят единствено за себе си. Те цял живот са свикнали други да им решават проблемите, та сега ли няма да хленчат и да се вайкат?

Тези дни някои български бизнесмени напълно се идентифицираха с футболистите и футболните босове, които нелепо и комично гракнаха за държавна помощ още на втората седмица от карантината. В хленченето, че икономиката ще загине, обаче много рядко се съдържа здрав разум и реална загриженост за когото и да било. В повечето случаи то е плод на други, малко по-задни мисли и е част от съвсем друг дневен ред. За някои хора първостепенната грижа да се критикуват държавата и управляващите все още не е отпаднала. Никаква пандемия, никакво извънредно положение и кризисна ситуация очевидно не са в състояние да я преместят на заден план. Сменят се само поводите да се всява паника и хейт – всяка седмица се намира нов.

Оплаквачите на икономиката не стигат до детайлизиране и не дават конкретни примери кои по-точно са застрашените от гладна смърт. Кои са предприемачите, които нямат никакъв шанс още отсега да плащат заплати на служителите си и са принудени да ги освобождават. Остават абстрактни, анонимни. Защото, ако ги посочат, току-виж се намерили полезни съвети за тях как да се справят с временната криза. Важното е да се мърмори „на едро“и да се размахва заплахата от предстояща тотална мизерия за сички.

Успоредно с това тече друг процес – бизнесмени-тарикати освобождават фиктивно свои служители, само и само за да получат 60-процентната държавна субсидия за заплатите им. Извършват се такива врътки и счетоводни машинации, че на човек дори му е бедна фантазията. Разбира се, всичко това не попада във фокуса на оплаквачите на икономиката, защото за тях приоритетите са други.

Кое в днешно време е по-важно за един предприемач – да спести една или две заплати или да запази служители, които след два месеца иначе могат да са на работа съвсем другаде и които трудно би могъл да си възвърне? Колко реално са бизнесите, построени върху такъв модел, който да изключва двумесечна принудителна пауза и да води до моментален фалит? Аз лично се сещам за много малко такива, но би било добре загрижените за икономиката да ги посочват конкретно, за да може и държавата, и общественото мнение да се фокусира главно върху тях.

Вероятно ресторантски вериги от типа на „Хепи“, които функционират върху условието салоните им да са постоянно пълни и всяка маса да се използва поне 6 пъти в рамките на работното време, са най-застрашени от тази криза. Същото важи и за хотели, салони за красота и друг тип места, които са работили с много малък марж на печалбата и при почти пълна запълняемост на капацитета си. При тях ще е най-трудно да се навакса, когато карантината приключи, те няма да могат да се възползват от компенсаторния потребителски и туристически бум, който е неизбежен. За тях така или иначе единственият модел да са на нула или на печалба, е да са винаги пълни. Но в повечето случаи такива бизнеси в момента не бездействат, а трескаво търсят начини да пренастроят работата си и да останат на пазара дори и в тези трудни времена.

Вероятно има и други бизнеси, за които лаик като мене не подозира, при които няма как да се компенсира принудителната сегашна пауза. Напълно възможно е някои да са застрашени от фалит или просто да претърпят загуби, които не са предвиждали никога. Но това далеч не може да се каже за цялата икономика. И да се създава излишна паника в момента е не просто излишно, а дори вредно. Това само окуражава онези, които вместо да търсят изход от ситуацията и пренастройване на бизнесмодела си, предпочитат да се наредят на опашката за помощи. И демотивира другите, които не са спирали да работят и да се мъчат да излязат от задънената улица.

В момент като днешния да поставяш на преден план нуждата от държавни помощи е същото, както по време на буря да молиш някой майстор да ти оправи покрива, още преди поройният дъжд да е спрял. Да не говорим за това, че има сфери, които заслужават държавното и обществено внимание и помощ в момента, и които просто нямат време сега да се оплакват – медици, търговски работници, полицаи, шофьори, техници и всякакъв друг персонал, принуден да работи в екстремна ситуация. Представяте ли си те да имаха манталитета на бизнесмените-оплаквачи?

Паралелите с финансовата криза отпреди 12 години също не са съвсем резонни и уместни и ще опитам образно да обясня защо. През 2008-а имахме случай със спукан балон, с направени прекалено много харчове от банки, фирми и отделни хора, които не са можели и не е трябвало да си позволяват. Пациентът е бил тежко болен, защото прекалено дълго е употребявал наркотик, стимулант, който е изтощил задълго организма му.

В сегашната ситуация, ако обществото успее да излезе невредимо от тази пандемия, пациентът няма да е толкова болен след нея. Той просто ще е бил принуден да си почива, да спи, без да е искал това. Нещо като задължителното следобедно спане в детската градина, което малчуганите много мразеха. Но когато стане от леглото, той ще е напълно здрав и зареден с енергия.

„Оплаквачите“ подценяват и други фактори, просто защото така им отърва. В сравнение с предишната криза от 2008-а брутният вътрешен продукт на страната ни днес е с 80 процента повече, а авоарите, спестяванията на бизнеса и населението съвкупно, са се увеличили близо 4 пъти и вече са около 80 милиарда лева. Реално като общество и частен бизнес никога не сме имали налице толкова излишни пари, колкото днес. Също така някой отчита ли колко пари спестява всяко семейство и отделен индивид от принудителната изолация? Има ли изчисление каква част от доходите на едно домакинство отиват за жилищен наем, храна и най-належащи нужди и каква са отивали за бензин, екскурзии, ресторанти, културни развлечения и други подобни неща? Току виж се оказало, че за два месеца много семейства реализират неочаквани спестявания.

Но дори и този фактор да е пренебрежимо малък и недостатъчен повод за успокоение, да се плашат хората с гладна смърт и да се вещае зомби апокалипсис, само защото страната ни е поставена пред временна карантина, е изключително вредно и не заслужава нищо друго освен презрение. Голяма част от бизнесите продължават да работят, отделни от тях дори отбелязват небивал възход, а някои се принудиха да въведат практики, които тепърва ще им спестяват излишни разходи и усилия.

И последен аргумент срещу сегашния шум на оплаквачите. Кога досега държавата у нас е заставала зад малкия и среден бизнес, та очаквате да го направи точно сега? В други страни се правят всякакви насърчения за дребното предприемачество, докато тук то бива мачкано с какви ли не наредби от типа на „Н-18“. Но в кризи като сегашната основната грижа за оцеляването на даден бизнес няма как да бъде извън главите на неговия мениджмънт. Онези, които нямат достатъчно идеи какво да предприемат или просто ги мързи, може би не заслужават чак толкова да ги мислим и да им съчувстваме.

А колкото до освободените от тях служители – те със сигурност няма да останат без работа само след два месеца, нито ще умрат от глад. Да му мислят повече тези, които прибързано са ги освободили. Ако някои предприемачи днес се компрометират като не виждащи по-далеч от носа си егоисти, вредата върху техния бизнес ще е неизбежна и много по-голяма от тази, която корона-вирусът сега нанася.