Видяхме ли си кирливите ризи?

на

Някои неща са по-опасни и неизличими от COVID-19 и покрай тази епидемия лъснаха със страшна сила. Тормози ни не толкова извънредното положение, нито заплахите от икономически апокалипсис, а егоизмът и бездушието на изненадващо много хора

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 30 април

Keep_Calm

Коментар във фейсбук след новинарска сводка за починал от КОВИД-19 70-годишен българин: „И баба ми и дядо ми починаха горе-долу на тази възраст, но никой никъде не съобщи. И ние ще умрем един ден, престанете да ни пълните главите с тия смъртни случаи!“. Сигурно ако беше някой лешоядски-детайлен репортаж за автокатастрофа или за убийство, въпросният господин нямаше да негодува толкова. Щеше да попива информацията с повече търпимост и дори с любопитство. Бездушният яд и бяс, с които някои наши сънародници реагират на всяка информация за епидемията от коронавирус, всъщност е онова, което в най-силна степен трови ежедневието ни.

Не толкова опасността от самата зараза (която продължава да е сериозна, но с която сякаш свикнахме и се научихме да се пазим от нея), колкото куп странични ефекти от извънредната ситуация са обществен душманин номер едно през последните дни. Нито изолацията и небивало продължителният престой вкъщи, нито притесненията за икономическите перспективи могат да се сравняват с психическия тормоз от констатацията, че сме заобиколени от себични и цинични мизантропи.

Най-тежък е ударът от изненадващия егоизъм, липса на капчица съпричастност, у хора, които досега не са се показвали в такава светлина. Всеки от нас познава поне по един такъв – човек, комуто ситуацията е нанесла неочакван удар, извадила го е от зоната му на комфорт, донесла му е несигурност, каквато не е изпитвал от години. Това го кара да търси виновници за случващото се навсякъде около себе си, да е готов да обрече на смърт всеки български пенсионер, само и само благополучието, в което е живеел доскоро, да се върне незабавно и без уговорки.

Не по-малко подтискащи са воплите на пишман бизнесмени и псевдо предприемачи, които и досега не са можели да се похвалят с особена състрадателност и загриженост за персонала си. За тях сегашната ситуация е драматична само дотолкова, доколкото няма да могат да си купят нова лимузина или джип толкова скоро, колкото са планирали, и не се вижда кога ще тръгнат отново на воаяжи до екзотични дестинации. Мантрата, че са загрижени за служителите си, затова искат ограниченията по-бързо да падат, е чудовищно лицемерие. Повечето от тях имат достатъчно пари, за да заделят стотици хиляди левове в помощ на нуждаещи се хора в момента, или поне в помощ на медиците на първа линия. Но не очаквайте от тях дарения и саможертви – тяхната загриженост за икономиката и безработните е само на думи, в медийното пространство и в социалните мрежи.

Неслучайно тези дни и синдикалисти констатираха колко масово е декларирането на минимални надници и почасово работно време, за да може да се плащат заплати под масата и така да се укриват осигуровки. Това, че голяма част от хората са безволев и страхлив пролетариат, който не смее да си търси правата, както и че немалко служители с труда си не заслужават дори мизерните надници, които получават, е съвсем отделен въпрос. Егоизмът на самодоволните капиталисти, ударени от неочакван и трудно победим враг, подтиска повече от всякаква карантина и ограничения. Тези тарикати ще експлоатират и мачкат персонала си дълго след края на всякаква криза.

Но мизантропията няма само икономически измерения. Какво да кажем за злобата, с която доста хора тези дни дебнат да не би някой друг да получи някоя привилегийка повече от тях? Откъде накъде само родители с деца ще имат достъп до парковете, не сме ли всички ние пълноправни данъкоплатци, пита един драг зрител в новото предаване по БНТ. Надали някой би го спрял и изгонил от който и да е било парк, ако иска да трамбова точно там – въпросът е да покаже, че се чувства прецакан, да демонстрира враждебност към майките с децата, както и към всяко взето решение на общинската администрация.

Благодарение на тази епидемия и карантина открихме и на колко много хора около нас не им се работи и приемат с охота наложителната домашна отпуска, но затова пък държат да получават пълните си заплати и недоумяват защо би могло да има временно редуциране на размера им. В това отношение най-емблематични са футболистите от елитни европейски клубове – разглезени милионери, които възроптаха, че вместо по 200 хиляди евро на седмица им се налага да получават по 100 или 150 хиляди. Но не само в световния футбол – и тук около нас има достатъчно такива примери. Карантината е чудесно оправдание за мързела и безхаберието им. Тези хора ще са първите, които ще гракнат и срещу отварянето на всички работни места, защото предпочитат да бездействат, а заплатата им ако може да си върви…

А какво да кажем за алчните рентиери на имоти, които не се одумват да намалят поне за два-три месеца наемите на хората? Ами богаташите с вили по курорти и паланки, които обявиха затварянето на София по Великден едва ли не за престъпление, защото им затруднява достъпа до луксозните свърталища? В доста западни държави забраните за посещения на „втори имот“ бяха и все още са драконовски. У нас обаче всеки самодоволен новобогаташ е готов да бълва змии и гущери срещу опитите за овладяване на епидемията, само защото му е създаден някакъв дискомфорт. Въобще плочата, че държавата ни е скапана и зле управлявана, звучи адски фалшиво и нелепо, когато е свирена от хора с подобна ценностна система. Те ли биха управлявали по-честно и по-добре?

Но най-подтискаща е липсата на съчувствие към медицинските работници, нежеланието на някои хора да се поставят дори за миг на тяхно място, пълното игнориране на всякакъв проблем, който не ги касае лично и пряко. Досега не сме подозирали за колко масова е тази неспособност към емпатия.

Епидемията и карантината ще отминат, но даже и след тях ще трябва да живеем със същите тези егоисти наоколо, чиито кирливи ризи лъснаха на априлското слънце. Но поне вече няма да сме изненадани що за дребни душици познаваме.

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s