Деветият сезон на „Откраднат живот“ направи автентична рекапитулация на корона-кризата и беше почти като риалити-шоу

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 29 май

В анализа на приключващия пролетен тв сезон миналия уикенд отбелязахме, че нашите телевизии пропуснаха рядък шанс да натрупат точки пред небивало голямата си аудитория, формирана от принудителната карантина. Те не пожелаха, или просто не успяха, да създадат специално съдържание, посветено на корона-кризата, ако не броим някои нови публицистични предавания. Това наистина е така, но имаше едно-единствено изключение.

В рамките на деветия си сезон, стартирал на 25 февруари и довършен при безпрецедентните условия на извънредно положение, медицинската сага „Откраднат живот“ съумя да адаптира сценария си и да го направи максимално адекватен на ситуацията с КОВИД-епидемията, с която продължават да се борят всички общества и нации. На пръв поглед това изглежда напълно логично и сякаш много лесно за осъществяване – това все пак е докторски сериал и в него така или иначе се третират медицински теми, както и въпроси, свързани със системата на здравеопазването. Но именно защото тематиката е толкова злободневна, колкото никога не е била и не би могла да бъде, подводните камъни пред подобна амбиция са много повече от потенциалните позитиви. Публиката е толкова чувствителна към корона-проблематиката, че опасността сериалът да не уцели правилния тон в третирането й е била съвсем реална.

Но, за радост, това не се случи и последният епизод от сезона миналия петък беше въздействаща кулминация на 43-те, излъчени от началото на годината. Финалът остана отворен, но това вече не изненадва публиката, нито я дразни, както я дразнеше досега. Очевидно амбициите на Нова телевизия тепърва да развива докторската си сага са сериозни и предстоящият десети сезон не само ще доведе до някои развръзки, но ще завърже и нови сюжетни линии.

В последния засега 428-и епизод (малко зрители може би си дават сметка какъв продуцентски подвиг е това число) „Откраднат живот“ ефикасно резюмира всички по-важни моменти от корона-кризата: стресираната общественост, спазването на социална дистанция и на правилата за носене на маски, напрегнатите и преуморени лекари, рискуващи не само своя живот, но и този на семействата си, схемите и далаверите, които биха могли да се въртят с апаратура, клинични пътеки и тестове на пациенти, недостигът на работна ръка…

„…Ти я назначавай, имаме нужда от персонал. Пък ако не става, после ще я уволним“, съвсем непринудено се разпорежда доцент Захариев (Емил Марков) към старшата сестра Магда Жекова (Мартина Вачкова) относно кандидатката за нова акушерка. В тази реплика е синтезирана цялата ситуация, в която се намира здравната ни система днес. Епизодът „Белите ангели“ беше образец за ефективно използване на всяка минута екранно време, за да се постигнат максимум внушения и да бъдат изложени почти всички потенциални гледни точки.

На фона на това безспорно постижение на сценаристите, традиционните слабости на този обичан от публиката сериал остават на заден план. Повечето актьори в „Откраднат живот“ все така продължават или театрално да преиграват, или да декламират, а „изчакването“ на отсрещните реплики превръща диалозите в своеобразна рецитация. Едва ли е търсен ефект, но все пак този факт има и един страничен позитив – така разсеяната публика пред телевизорите получава по-добър шанс да вникне в смисъла на всяко изречение. В този сериал монолозите зад кадър са много по-силни от диалозите между героите, и тяхната театралност поне звучи по-адекватно.

Факт е и друго – че освен чисто медицинска и отчасти криминална фабула, плюс на места съшити с бели конци интрига, този сериал крие под повърхността си и съдържателна субстанция, която е почти без аналог в телевизионното ни кино. Поставя въпроси и третира в дълбочина проблеми, които досега само са били загатвани от екрана. С начина, по който претвори актуалната ситуация в съдържанието си, „Откраднат живот“ изпълнява функцията не просто на тв сериал, но и на своеобразно риалити шоу. „Преди ни гонеха да ни бият, а сега ни прегръщат и ни ръкопляскат от балконите“ – това е още една удачна реплика от епизода.

Завръщането на бизнесмена Иво Фотев в центъра на интригата се очакваше с интерес от публиката, тъй като този герой е един от най-харизматичните злодеи на малкия екран. Диалозите между актьора Васил Бинев, притежател на емблематичен глас, и Наум Шопов-младши (директорът на „Света Анастасия“ д-р Борис Тасев) обаче бяха христоматиен пример за преиграване и декламиране, което превръща сериала в нещо като телевизионен театър и го лишава от трудно постигания иначе реализъм. Сред редките изключения от това неписано правило е разкошната Янина Кашева (д-р Катя Кръстева) – всяка сцена с нейно участие е емоционално откровение и заслужава аплодисменти, не по-малки от тези за реалните медици в днешната ситуация.

Но каквито и претенции да има по-взискателната публика към „Откраднат живот“, за сага от близо 430 досегашни епизода, реализирани в рамките на 4 години, качеството на продукцията е достатъчно високо. Най-големите аплодисменти обаче не са за актьорите и режисурата, а за сценарния екип. Сериалът очевидно е в добри драматургични ръце – остава и реализацията на диалозите да достигне тяхната високо вдигната летва.

Янина Кашева като д-р Катя Кръстева е сред редките примери за автентично актьорско присъствие без преиграване или декламации.

Включването на Димитър Рачков придаде комичен, но и автентичен оттенък в трактовката на корона-психозата.

Завръщането на един от най-интересните образи от последните сезони – Васил Бинев като Иво Фотев – не донесе някакъв актьорски принос към реалистичата игра. В този сериал героите винаги „изчакват“ отсрещната реплика и правят ненужни паузи.