Вторачени в чуждата паница

на

Ковид-компенсациите ще са чудесен повод за алчните да забогатеят още повече, а за мързеливите – да продължат да имитират работа и да се вайкат от мизерията си. Но както и досега, основна грижа на повечето българи ще е някой да не получи нещо повече от тях

С връщането на страната към ежедневието отпреди ковид-епидемията прогнозите какъв икономически апокалипсис предстои, с които някои хора ни облъчваха само допреди два месеца, от ден на ден ще стават все по-нелепи. Доста от нас даже ще се срамуват, че са им вярвали, и че са били готови приживе да си напишат бизнес-некролога.

Актуални в близките седмици ще останат само хленчовете на хотелиери и концесионери от Черноморието – че няма курортисти, че сезонът е нулев и така нататък. Но през кой месец юни е било по-различно? Имало ли е лято, в чието начало хотелиерите да са били оптимисти и публично да са признавали, че трупат и очакват огромни печалби? Нека някой посочи такъв пример, въпреки рекордния ръст в морския туризъм от последното десетилетие. И друг път е ставало дума – основният проблем на българската курортна индустрия не е липсата на клиенти, а точно обратното – гарантираният приток на такива, който обезсмисля нуждата хотелиери и ресторантьори да влагат старание за подобряване на продукта си. Е, това лято може би за пръв път от много години ще са изправени пред реално изпитание и пред нуждата да се борят за всеки клиент. За много от тях – не само по Черноморието, а навсякъде из страната – българският потребител ще стане желан, приоритетен таргет. Някои ще съумеят да го спечелят, други – не. И много лесно ще познаете кои ще успеят – тези, които винаги са наблягали повече на работата, отколкото на вайкането и хленченето за помощи. За останалите тази ковид-криза ще има, така да се каже, хигиенизиращ ефект – от бранша просто ще си тръгнат хора, които никога не е трябвало да попадат в него, и които досега са инкасирали незаслужени печалби.

Постепенно свикваме с констатацията, че има два типа хора, които никога няма да се променят и да минат в другия лагер – едните проактивно се адаптират към всяка кризисна ситуация, а други, като любимия на пенсионерките Веско Маринов, се вайкат как са ги върнали „години назад“ и се опитват да събудят съжаление, скрити зад дебелите стъкла на мощните си джипове. Ресторантьори със златни ланци обясняват как всеки момент ще фалират. Аууу, каква обществена заплаха, наистина. Въпрос на избор на всеки е кого да слуша.

Ако хленченето ти е в кръвта, ако си свикнал винаги да получаваш помощ отвън, ако си се обиграл в замаскирането на своя мързел или некомпетентност зад някакви обективни пречки, които всяка година и всеки месец са различни, или ако просто си хитрец, който цял живот се прави на по-беден, отколкото е, ковид-кризата сега даде прекрасни възможности за цял нов репертоар.

В рамките на последните две седмици обаче той рязко се стесни и тепърва ще затихва, защото ще излезе нов тренд в мърморенето. Знаете, че традицията в България е дневният ред да се сменя със скоростта на юнска лятна буря. Сега новата мантра ще е кой какви помощи и компенсации получава.

Негодуванието срещу временно намаленото ДДС за заведенията е типичен пример за безпринципно българско мърморене. Експертите, които важно обясняват по телевизиите до какви колосални загуби за бюджета ще доведе това, очевидно се самохипнотизират с убеждението, че повечето ресторанти досега са плащали данък върху реалния и пълен оборот. Старателно премълчаван в тв ефира факт е, че малцината кръчмари, които са напълно изрядни в отчитаните приходи, дефакто досега са били дискриминирани и косвено ощетявани по тази линия. Сега поне ще има някакво изравняване и работливото и съвестно малцинство от тази индустрия ще получи тласък да се развива. Какъв е проблемът за останалите от това и наистина ли всички, които се противят, го правят от загриженост за държавната хазна? Няма нужда от чак толкова лицемерие, моля.

В хейтърския напън да се търси проблем във всяка предприемана мярка срещу ковид-кризата някои стигат дотам да призовават за намаляване на данъка и върху аптеките. Нима смятат, че индустрията, която регистрира рекордни печалби през последните три месеца, се нуждае от допълнителни облекчения?

Друга мантра: „Помогнаха на кръчмарите, а не помогнаха на театралите“. На театралите кога досега не е било помагано и наистина ли някой смята, че трупите са се издържали само от продадените билети за салоните си, без държавна дотация за всяка заета седалка? Фактът, че някои артисти тези дни бедстват, е неоспорим – но също толкова бедстват хора и от всяко друго изкуство или икономически отрасъл, ако не разполагат с някакви що-годе сносни качества – я талант, я трудолюбие или просто инициативност. В края на краищата, актьорската професия не е задължителна – всеки по-скромен откъм талант театрал спокойно би могъл временно да се преквалифицира в нещо друго. Но не искат – искат си доброто старо минало със субсидиите за всяка постановка и един куп некадърници на заплата и хонорари към всеки театър. Спокойно, и това ще се върне!

Въобще, вторачването в чуждата паница ни е любим национален спорт. Гледат накриво и към намаляването на данъците за книгоиздаването – и то същите хора, които доскоро са тръбяли колко е важна културата и просветата за обществото ни.

Възроптаха и срещу отпадането на приемните изпити за университетите – „откъде накъде нас навремето ще ни изпитват, а сега тия ще влизат само с матура в Юридическия факултет“? Това ли ви е основният проблем в живота, наистина? И сега ли научихте, че университетските места у нас са повече от потенциалните студенти и всеки ВУЗ се опитва с какви ли не трикове да привлече клиентела, за да си осигури бюджет от държавата? Същите тези, които сега роптаят срещу отмяната на приемните изпити, утре ще гракнат с двойно повече децибели, ако някой по-дързък държавник предложи да се закрият половината държавни университети в страната.

Отровният шум, който хленченето срещу всичко и всеки създава, е жужене, с което дотолкова сме свикнали, че ако изведнъж се възцари тишина, ще изпаднем в шок. Проблемът е, че у нас много рядко се протестира срещу истински и реални проблеми. 99 на сто от мърморенето е плод на най-обикновена завист или селски тарикатлък. Сега ковид-кризата ни предостави нови шансове за противопоставяне. Колкото и да хленчехме, че няма никаква помощ от държавата заради тази криза, вайкането срещу реалната помощ сега е още по-силно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s