Има една дума от уличния жаргон, която най-добре описва музиката на ADF – пачанга. Това тяхното не е нито точно джангъл, нито дъб, нито рага, пънк, биг бийт, рап или реге, а е от всичко по малко, плюс силни южноазиатски влияния и социално-политически заряд. Лондонската банда съществува от 1993-та насам и неведнъж е идвала в България, като един от концертите им зала „Христо Ботев“ докара седем хиляди души до делириум. Може би само „Продиджи“ са предизвиквали по-голяма и масова еуфория на наша почва.

Access Denied е девети студиен албум в дискографията им и няма да разочарова нито един техен почитател. А ако сте от меломаните, които никога не са слушали ADF, пуснете си за проба парчето Human 47, записано съвместно с палестинско-йорданската група 47Soul. Ако това завладяващо реге с речитативи на арабски и английски не ви допадне, не се мъчете по-нататък. Въпреки че поставения веднага след него инструментал Mindlock също не е за пропускане – уникална смесица от звученето на „Масив Атак“ и флейта като онази на Йън Андерсън от „Джетро Тал“.

Ако пък се съмнявате, че и този албум съдържа активни граждански позиции – само ще вметнем, че друго от парчетата – Youthquake Part 1 е построено върху… реч на тийнейджърката екоактивистка Грета Тунберг.