Приликите между Майли Сайръс и Мадона от най-силните й години вече са толкова отчетливи (визуални, имиджови, вокални и стилови), че сигурно и двете са престанали да се дразнят от постоянните сравнения. Но чак толкова лошо ли е това? Ако гледаме клиповете на някогашната детска любимка Хана Монтана, можем да се заблудим, че се опитва зад демонстративна скандалност да прикрие липсата на певчески талант и други идеи. Но случаят при нея изобщо не е такъв.

В седмия си студиен албум („Пластмасови сърца“) Майли предлага солидна порция поп-пластмаса, но и сериозна доза сърце и душа. Има и доста силни рок-влияния (колаборации с Били Айдъл, Джоан Джет и Стиви Никс), които ще обезоръжат и най-коравите и скептични фенове на по-твърдия звук. А Prisoner – дуетът с може би най-бързо прогресиращата й колежка напоследък Дуа Липа – е обречен да властва в ефира в следващите месеци.

Казано накратко – всеки, успял да преодолее конвулсивната си неприязън към леко кичозния имидж на тази 28-годишна певица и не е смъртен враг на по-леките жанрове, ще изпита гарантирана наслада от този албум.