Финалните развръзки на най-скъпите телевизионни проекти не ни ядосаха като друг път, но и с нищо не надскочиха летвата от предишни години

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 18 декември

Сещате ли се за онези онлайн реклами, които няма как да не изгледаш, преди да започне съдържанието, което искаш да видиш? Е, тази есен целият телевизионен сезон имаше почти същия задължителен характер. Ковид-локдаунът прикова към телевизорите небивало голяма аудитория, която не можеше да отиде на ресторант или на барче, нито на разходка в мола, екскурзийка или фитнес. За много хора това беше истински ренесанс на позакърнелите им отношения с телевизията. Зарадва ли ги с нещо тази принудителна среща?

По-скоро не, въпреки че най-мащабните проекти на сезона приключиха що-годе прилично и не успяха да ни ядосат, както са го правили неведнъж преди. Зле режисирани панаири и подклаждани скандали тип „ВИП Брадър“ ни бяха спестени. Нямаше и нескопосани опити за нови сериали като „Полицаите от края на града“ или „Господин Х и морето“. Дано никога повече не ни сервират и безумието, наречено „Шеф под прикритие“, ама май искаме твърде много.

„Игри на волята“ направи изненадващо добър втори сезон в ефира на Нова телевизия и успя сериозно да застраши хегемонията на „Фермата“. Да, негативната енергия и подкокоросването към конфликти отново бяха основен акцент в сюжета, но поне селекцията от участници се оказа сравнително балансирана. Триумфът на Милен Цветков от Мездра изглежда напълно заслужен – рядко се случва в подобно риалити победителят да е до такава степен комплексна личност и добродетелен човек. Но дори и този аплодиран от публиката развой не изтрива докрай съмненията, че немалко от битките бяха нагласени така, че да отпадат конкретни участници за сметка на други.

Във „Фермата“ развръзката също беше удовлетворителна за повечето зрители. В това шоу събитията винаги са се развивали сравнително достоверно и това е ефект от традиционно добрия кастинг на участници. Но и там започнаха да се забелязват някакви съмнителни отпадания, при които даден дуелист се предава почти без бой – демотивиран, или може би мотивиран от нещо, което не знаем. Този сезон „Фермата“ премина скучновато, без ярко изразени противопоставяния на различни архетипи хора. Може да се каже, че, достигайки своя апогей, съвършеният подбор на участници се превърна от двигател в спирачка за интригата. Всичко, което се случваше в стопанството с каракачанските овце, беше твърде идилично и „като на кино“.

Другият голям проект на bTV – „Мастършеф“ – пострада сериозно от отлагането на финала му от пролетта за есента. Програмирано само в неделните вечери (тъй като нямаше къде другаде да бъде сместено), кулинарното риалити загуби доста сцеплението си със зрителския интерес. Като фаворити там се очертаха все готвачи, които показваха една идея по-високо самочувствие от необходимото (Димитър, Николай, Виолина) и се държаха като почти сигурни победители. Затова и финалният триумф на аутсайдера Ивайло Спасов се посрещна с донякъде парадоксално, но и логично облекчение от аудиторията.

Макар и да притежаваше накуп двата най-завършени телевизионни продукта в програмата си – „Фермата“ и „Мастършеф“, bTV не успя да излезе победител в рейтинговата война с Нова този сезон. „Маскираният певец“ почти догони „Като две капки вода“ като всенародно шоу-любимец. Колкото и предпоставено, кичозно, наивно и съмнително да изглеждат всичките му компоненти, крайният продукт отново се оказа добре дозиран като интрига, хумор и артистични достойнства. Това се оформя като запазена марка за проектите на Магърдич Халваджиян в Нова телевизия и заслужава аплодисменти.

Голямата изненада на сезона обаче беше сериалът „Братя“, който вече анализирахме по-детайлно в „Уикенд“. Макар и нелишен от недостатъци, като краен резултат той се оказа по-нагоре от заявените претенции и прикова към екраните небивало висок дял от аудиторията. В неговата сянка остана дори медицинската сага „Откраднат живот“, която извъртя поредния си вълнуващ и натоварен със смисъл сезон.

Заради криминално-семейната поредица за двамата братя от двете страни на закона повечето зрители направо забравиха да проверяват какво се случва при Николаос Цитиридис по конкурентната bTV по същото време. След финалния 65-и епизод на 4 декември мнозина се опитаха отново да „дадат шанс“ на младия комик и гостите му, но се убедиха, че там нещата отиват все по- на зле. Липсата на оригинални сценарни идеи, рециклирането на едни и същи досадни събеседници и неоправданото самодоволство, което се излъчва от иначе ефектното студио, превръщат късното шоу на Би Ти Ви учебникарски пример за зле похарчени куп пари. По-дразнещо от него и по-излишно в ефира стои може би само „Папараци: Ново 20“ в неделните вечери по същата програма.

Казано обобщено, победител в един от най-старателно гледаните сезони в цялата история на тази индустрия, е Нова телевизия. Но нито един от двата водещи канала у нас не бива да има илюзии, че би предизвикал същия интерес, ако животът навън течеше на пълни обороти. Преместването на мача на Кубрат Пулев от тв канал на онлайн-платформа е прецедент, който нагледно показва накъде се развиват забавленията пред домашните екрани. Ако телевизиите продължават да я карат така по инерция, още в близките година-две ще бъдат окончателно пометени от интернет-предложения, които не само ще са по-лесни за следене, но и ще вдъхват повече доверие. Зрителят все повече ще е готов да плаща само тогава, когато наистина харесва нещо. А това ще доведе до окончателната смърт на всяко скучно, самоцелно и самодоволно шоу, което ни пробутват – уж безплатно, но не съвсем.