Жените, които никой никъде не би трябвало да дава за пример, изведнъж останаха без две основни трибуни в ефира. Ще се изкушат ли телевизиите да продължат да ни ги пробутват, макар и през задния вход?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 23 декември

В рамките на една и съща седмица девойките, за които макароните с майонеза са храна за простолюдието, Англия е столица на Белгия, или просто са „ромки с бандерол“ и имат карибско тяло, буквално осиротяха. Двете най-гледани телевизии ги лишиха от основните им трибуни за изява. Люпилнята на плеймейтки и риалити-звезди, готови да станат за посмешище в името на слава, която да после да осребрят – списание „Плейбой“ (собственост през последните години на Нова телевизия, но дадено под аренда на фирмата на Любен Дилов и вече покойния Христо Сираков), обяви края на съществуването си у нас, успоредно с прилежащия към него конкурс за миски. По същото време bTV Ви съобщи, че няма да поднови договора на предаването на Мартин Карбовски „Втори план“, което периодически скандализираше аудиторията с подигравателни интервюта с плеймейтки и обикновени златотърсачки.

Най-вероятно зейналият вакуум няма да остане незапълнен. Под една или друга форма ефирът ще продължи да ни занимава с утайката от женски типажи, защото такива предавания не са лишени от рейтинг. Сеирджиите, жадни за подигравки към поредната силиконка с изкуствени мигли и екстеншъни, се множат успоредно с предаванията, които експлоатират първичните им инстинкти. От тази възходяща спирала сякаш няма измъкване. Но пародията, в която се бе превърнал плеймейт-конкурсът, пропагандиран напоително и от двете уж конкуриращи се телевизии, беше особен вид перверзия. Тя не просто експлоатираше посредствеността и примитивизма у определна прослойка жени – тя я формираше и отглеждаше.

Същото в още по-голяма степен важеше и за предаването на Карбовски, етикетирано като „гонзо журналистика“. Даже и bTV да не го беше спряла (най-вероятно заради избухналия скандал с Миглена Каканашева-Мегз, пренесъл и в България движението #MeToo), „Втори план“ щеше да има сериозни съдържателни проблеми, след като затварянето на плеймейт-конкурса го лиши от основния му приток на материал за присмех.

„Приех да участвам в предаването му, защото той ме увери, че нямало да ме изкара такава, каквато не съм, че съм щяла да покажа себе си. Че ще бъде добре за мен. Така ми каза. И аз се съгласих. Отидохме на море… и след като го излъчи, просто останах без думи! Защото той едновременно работи с мен и против мен! И нищо, никаква полза нямах от това море! Напротив – повече негативи събрах. Нищо няма между нас. Няма как да има. Аз не съм някакъв евтин парцал, който да си вдигне краката заради едно море! Точно пък с него! Няма как да стане. Той идва, взима ме, кара ме на море – в най-голямата жега, говори неща, които изобщо не са така, не са верни. Всичко, което ми обещаваше в началото, бяха пълни глупости“. Тези думи приличат на изявление на Мегз от есента на 2020-а, но всъщност са извадени от интервю на Пенка „Карибското тяло“ Георгиева, дадено през февруари 2014-а. Трудно е да се предположи, че ексцентричната риалити-звезда и бивша финалистка от „Мис България 2013“ се е наговорила с дизайнерката да говорят сходни неща със 7 години разлика. По-интересното е как така bTV – телевизия с основателни претенции, че работи по най-високите медийни стандарти в света – допускаше подобен тип журналистика да излиза в уикендовата й програма през последните няколко години. Трябваше либералното движение #MeToo ли да почука на вратата, за да бъде спряна такава злоупотреба с ефира и влиянието й?

Да се подиграваш на определен типаж жени, но и в същото време да се стремиш да печелиш вниманието и компанията им (същият подход се прилагаше и в плеймейт-конкурсите) е телевизионерство от най-нисша проба. Някой би казал – публиката има нужда от подобно зрелище – какво пречи, че някой й го осигурява. То ако беше само „осигуряване“, обаче. Поведението на някоя златка, която не просто не знае имената на основни европейски столици, но изобщо не се срамува от този факт, окуражавана от натрапеното клише, че „просто е себе си“, е явление, което телевизията не успява да заклейми – дори и да кажем, че се опитва – а много повече го окуражава. Така беше със злополучните последни сезони на „ВИП Брадър“, така е и в някои продължаващи отделни репортажи от ефира на Нова телевизия, така беше и месеци наред във „Втори план“ по bTV.

В общественото съзнание остава не толкова резилът, на който е било подложено поредното „норче“ в „Черешката на тортата“ или другаде, колкото фактът, че то е лансирано, тикано под светлината на прожекторите – с йезуитското оправдание, че така се служи на нейно величество публиката. Всъщност ситуацията прилича на грозно ишлеме, при което иначе уважавани медийни институции като bTV, Нова телевизия и „Плейбой“ дават скъпоструващите си и внимателно разработвани брандове на хора, които дори не осъзнават циничността на злоупотребата си с тях.

Но с тази декемврийска микро-чистка проблемът надали ще бъде разрешен. Програмните схеми и на двете основни телевизии са пълни с предавания, които ще продължат да дърпат тази фалшива струна. „Шоуто на Цитиридис“, „Папараци: Ново 20“, „Черешката“, сутрешните блокове… Сервирано уж като осмиване на карикатурни златотърсачки, това натрапване на жени без никакви значими качества, ако не броим безсрамието им, надали ще секне току-така, и никакви кампании #MeToo или локдауни няма да го уплашат.

Но „хайката за пошлост“, поне засега, дезинфекцира ефира от най-гротескната злоупотреба с медийната слава – тази на „палачите“ на дадено явление, които, преди или след като са го заклеймили, некрофилски задоволяват нагона си с него.