Традиционният цикъл между яростното отхвърляне, мълчаливото приемане и оплакванията от липсата на ковид-имунизации ще бъде рекордно кратък, а покрай него доста хора ще изпаднат в комично положение

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 31 декември

Да се твърди, че отпорът срещу антиковид-ваксинирането е плод най-вече на някакви конспиративни теории и загриженост за личното здраве, би било силно надценяване на интелекта на някои хора. То ако беше така, те нито щяха да са толкова много, нито така шумни и агресивни в отстояването на нелепата си позиция. Нека да не ги смятаме за толкова умни, нито да ги взимаме толкова насериозно. Този отпор е просто от скука, съчетана с безмерна глупост.

Най-многобройните овце в блеещия антиваксърски хор са от квотата на дежурните мрънкалници, които просто всяка седмица си намират нещо, за което да пустосват някого и да набеждават други хора за интелектуалната, емоционална и битова мизерия, в която живеят. През пролетта същите се подиграваха на „така наречената епидемия“, после беснееха срещу взетите мерки. Негодуваха, че липсват маски и дезинфектанти по магазините, а след това шумно протестираха срещу задължението да прикриват устите и носовете си. Пак тези овце твърдяха, че ако носиш маска, има сериозна опасност да се разболееш много по-лошо от какво ли не, и месеци по-късно някак си бързо и комфортно забравиха да проверят статистиката – дали, аджеба, са се увеличили тези мистериозни заболявания, причинени от парчето плат с два конеца. Някои от същото стадо прекараха лятото по кръстовища и жълти павета и се държаха така, сякаш липсата на незабавна правителствена оставка и предсрочни избори ще бъде самото пришествие на Дявола. Разбира се, и това не им свърши работа задълго – по принцип тяхната способност да се фокусират върху някакъв проблем е твърде нетрайна. Последва негодуванието, че не се взимат никакви мерки, веднага след това дойде воят срещу новите мерки, после и срещу удължаването им. Пътьом стадото мрънкачи не пропусна да отбележи колко мръсен въздух дишаме, но и това някак си потъна в забвение, или по-скоро беше скрито в ръкава за „черни дни“, когато няма да има за какво друго да се вайка и ще го извади като вечен коз.

Разбира се, когато англичаните започнаха първи с ваксинирането някои от овцете заблеяха, че ние пак сме на опашката – ние от клетия Европейски съюз. Доставянето на дозите в хладилен камион, брендиран с марка кренвирши, хвърли в делириум целия спектър оплаквачи. Едните, които никога не ядат подобен колбас, почти получиха оргазъм от възможността да се гаврят с транспортното средство, осигурило безплатен превоз на ваксините. Други, които честичко похапват именно този хранителен продукт, пък приеха тази символика като поредния шанс да се гаврят с имунизацията. Тяхната форма на протест срещу нея е фактът, че идентифицират собствените си хранителни навици с нея. „Щом като я возят в хладилника на нещо, което ям всеки ден, не ми я хвалете!“.

Перверзно, но факт – за да омаловажи нещо, бай ти Ганьо вече не е нужно да го обижда – достатъчно е да го приравни до самия себе си.

Колкото и разнородни да са прослойките сред стадото на вечните контри, обединяващото ги качество е по-силно от разликата в интелекта, образованието или бита им. В ядрото си това са един и същ тип хора. Неистовата потребност да се търси мишена за изливане на негативна енергия е най-масовият вирус – по-заразен от чума, холера и испански грип, взети заедно. Ако някой регистрира партия с девиза „Те ще ми кажат на мене!“ и запише като член първи на устава й последователно отрицание на всичко, което обществото изисква от отделния индивид, сигурно ще печели всички избори у нас вовеки веков.

Но тепърва ще гледаме сеира на всички, избрали ковид-имунизацията като поредната си мишена. Пътят от отрицанието през мълчаливото приемане до вайкането, че ваксината им е необходима, но нарочно бива скривана от тях, ще бъде живописен, но кратък. Колкото по-шумни са пропагандаторите срещу спринцовките днес, толкова по-голям ще бъде резилът им утре. За съжаление, обществената памет е къса и бързо ще им прости и това.

Позата, че не искаш да се ваксинираш, но държиш агресивно да пропагандираш нежеланието си да извършиш нещо, което изобщо не е задължително, е нелепа. Сравнението с нахалните пушачи, на които никой не е забранил да димят, стига да не го правят в ущърб на непушачите около тях, е съвсем уместно. За съвременния полудебилен егоист вече не е достатъчно животът да протича съгласно неговите първични инстинкти и потребности – той е стигнал до нов етап, в който държи и останалите да са първични и полудебилни егоисти като самия него. Иначе смята правата си за накърнени и е готов да се оплаче на Хелзинкския комитет.

Срещу подобни хора е излишно и донякъде контрапродуктивно да се води пропаганда. Те не се зачитат в дълги статии по вестниците (достатъчни са им само заглавията, ако изобщо ги разлистват), нито четат чужди публикации в социалните мрежи – те само създават такива. Не са свикнали да слушат чужди аргументи и отдавна са приели, че само онова, което им изнася, е равносилно на истина.

Да се воюва със стадото саботьори на едно или друго нещо понякога дори е част от същия този импулс да се негодува, да се вайкаме в каква нещастна страна живеем. Да, заобиколени сме от невероятни олигофрени, но е крайно време да престанем да приемаме това за новина и да очакваме този факт да се промени току-така.

Хубавото на ситуацията с тази епидемия и имунизация е, че природата като някакъв зъл гений е намерила начин справедливостта да възтържествува. Пренебрежението към ковид-пандемията и нуждата от имунизация срещу нея наистина е зловещ, но и неизбежен естествен подбор, който за пореден път ще докаже триумфалната хармония на света, в който живеем.