Редакционният увод във февруарския „Биограф“

Тръмп си отиде, но не и тръмпистите, и новият президент сега не знае какво да прави с тях. Но аз се учудвам и на наивността на Европа, която смята, че с Джо Байдън ще се разбира много по-добре. Доколкото зная, САЩ държат свои войски в Европа, а не обратното…

Владимир Соловьов, руски тв водещ и пропагандатор

Парадоксално е, че втората поява на Доналд Тръмп върху нашата корица отбелязва не точно края на неговото присъствие в политиката, а по-скоро началото на нещо ново. Одиозният, карикатурен, но и безкомпромисен 45-и президент на САЩ вече не е в Белия дом, но тръмпизмът като течение, или по-скоро като явление, тепърва ще се разпростира и на американска територия, и отсам Атлантическия океан.

Нашата cover story не бива да се разглежда нито като апологетика, нито като отдавна омръзналото на всички яростно заклеймяване на всичко онова, което се крие зад този нестандартен до налудничавост образ. Тя по-скоро е червен флаг за засилването на процеси, които пораждат все по-голяма нужда от техен противовес. И в Америка, но и в нашата си Европа, биват налагани – и то често пъти далеч не по най-демократичния начин – ценности, възгледи и порядки, които са в крещящо противоречие с традиционните човешки представи и схващания. Не изглежда много трудно мълчаливият отпор, който засега срещат, да прерасне в нещо далеч по-сериозно, стихийно и неконтролируемо. Тръмпизмът не би бил възможен, ако либералната и широко отворена към света Америка не залиташе твърде далеч в противоположната посока. На това е посветена и нашата тема от корицата този месец.

В 113-ия си брой сме събрали още знакови политически фигури, които обхващат почти целия идеологически, а и психологически спектър – Маргарет Тачър, Силвио Берлускони, Рудолф Джулиани, Рафаел Трухильо, Катерина Медичи.

Сбогуваме се, отдавайки почит, и с незабравимия актьор Филип Трифонов, както и с вечния революционер на световната мода Пиер Карден.

Приятно четене.

Георги Неделчев,

редакционен директор