Въпросът, който никой не си задава:

на

„Къде (пак) сбъркахме?“. Войната на българския електорат със самия него ще продължи с пореден рунд

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 7 октомври

Най-краткото обобщение на отминалите избори е, че страната ни очевидно не се намира в никаква криза, щом активността е била толкова ниска и резултатите са такива. Доскорошните управляващи получиха втори резултат, само на 5 процента от предшествениците си. Този успех на „Промяната“, особено на фона на скромния вот за „вътрешнокоалиционните им конкуренти“ от „Демократична България“ до такава степен ги стъписа, че те шокираха всички със самонадеяни изявления в стил „Оправяйте се без нас“.

В едно от многото си изявления след вота Асен Василев сякаш се изпусна, че ни чака нелека зима. Но тази прогноза не се оказа достатъчна, за да заговори за възможно участие в коалиционно управление. Не е приоритет за формацията му. Възможна и много вероятна критична ситуация в близките месеци не е по-важна от фискалната и съдебната политика на партията и от спазване на дадените пред електората обещания. Ами добре… Той и Слави Трифонов с някакви дадени обещания мотивираше своята несговорчивост и неотстъпчивост, и година и половина по-късно „Има такъв народ“ вече е извън парламента…

По някакъв странен начин в нощта след изборите Асен Василев едновременно имитираше и Слави Трифонов („или ще стане изцяло на нашата, или изцяло без нас“), и Бойко Борисов („народът изрази волята си и им даде мандата, нека да го използват, както опитахме ние“). За разлика от двамата обаче, той и Харвардския му брат Кирил нямат зад себе си нито Куку-бенд плюс телевизия, нито добре структурирана и мотивирана партия с армия от кметове и функционери, свикнала да печели избори и да се завръща след претърпяни поражения. Оптимизмът на ПП, че на следващ вот, когато и да е той, могат да спечелят доверието на по-голям електорат от днешния, е не просто наивен – той е съмнителен. Възможно ли е тези хора наистина вече да са си стегнали куфарите за Канада и където и да било там другаде?

В следизборната вечер тв студиата бяха пълни с какви ли не коментатори и анализатори – имаше даже няколко откровено некъпани, които едва сдържаха разочарованието и сълзите си от получените резултати. Малцина бяха гласовете, откроили далеч по-важните за страната нови приоритети, които изискват много повече компромиси и търсене на консенсус, отколкото противопоставяне. Говореха така, сякаш се намираме в горещото лято на 2020-а, а всъщност се задава студената зима на 2023-а.

Да се правиш, че наративът и парадигмата са същите от онова време (лошият Бойко, лошият Гешев, съдебната система…), да повтаряш като заклинание името на Бойко Рашков и да вярваш, че можеш да извикаш пред урните повече от 500 000 симпатизанти (колкото са гласувалите за ПП на тези избори), е или върховна глупост, или невероятно подценяване на този клет (принципно и не много умен, но нямаме друг) български електорат.

Ако някой все още не е разбрал, нека да го напишем и тук, пък може и да има полза: тези избори почти сигурно бяха последните, в които опорките срещу лошия ГЕРБ, Гешев, кривите жълти павета и Капитан Андреево работят толкова ефикасно и носят стотици хиляди гласове. При следващ вот, независимо дали ще е в края на годината или напролет, противопоставянето ще е съвсем друго, и основният критерий ще е кой какви усилия е положил, за да помогне на държавата ни. Както и кой от коя страна на новата фронтова линия (либерализъм/консерватизъм, Америка/Европа, война/мир, санкции/спогодби) се намира.

Затова и е безумно да продължаваш да нападаш възможно най-добрия си потенциален съюзник, когото електоратът очевидно продължава да харесва (каквито и да са причините, ако ще и напълно конюнктурни и безпринципни), след като съвсем скоро ще имаш отчаяна нужда от него, защото можеш да се изправиш срещу много по-страшен враг.

Дали този враг ще се казва Копейкин или другояче – това е без значение. Очевидно е, че Костадин Костадинов и „Възраждане“ не са припознати като потенциални обединители на един патриотичен вот. Това е другата голяма новина от 2 октомври. Вероятно е твърде рано тяхната антинатовската и антибрюкселска реторика да печели симпатии у нас. Но много по-възможно е хората просто да не харесват тарикатските им физиономии и прозиращи нечисти интереси. Консервативно-патриотичната вълна обаче неизбежно ще се формира в следващите месеци и година – независимо дали зад Костадинов или зад някой друг. Харвардците и другите жълтопаветници могат само да се радват, ако от нейната страна на фронта не се окажат и хора като Борисов, Румен Радев, Стефан Янев или Корнелия Нинова…

Всъщност, колкото и фрапиращ да е провалът на БСП на тези избори, нейната лидерка е рано да бъде отписвана. Тя просто се намира от погрешната страна на барикадата. Стратегическият й усет може би е факт, но чисто тактически допуска грешка сред грешка и непрекъснато си създава нови врагове.

В сегашната си „джендърска“ компания Нинова е нежелан гост – натрапник, използван заради няколко десетки депутатски гласа и нищо повече. Ако фигура като нея застане от другата страна на фронта, електоратът, който на 2 октомври въобще не излезе да гласува, вече би бил повече от изкушен да подкрепи именно нея. Засега симпатизантите на БСП са в мълчалив ступор – не знаят какво да мислят нито за Нинова, нито за Радев, нито за доскорошните коалиционни партньори от ПП и ДБ. Един бъдещ съюз между президента, бившето му и явно низвергнато протеже Стефан Янев и Корнелия, днес изглежда невероятен от чисто тактически ракурс, но абсолютно логичен в стратегически план. Довчерашните избиратели на „Възраждане“, „Изправи се“, ВМРО и „Атака“ също няма да се колебаят, преди да подкрепят подобно, уж абсурдно към днешния момент, обединение…

Но въпросът, който никой не пожела да си зададе в часовете след изборите, е „Къде (пак) сбъркахме?“. Инатът на политици, свикнали да търпят поражения и разочарования, е направо шокиращ. От „Демократична България“ постигнаха сериозна мобилизация на твърдия си електорат – с тотална рекламна кампания, пълна медийна подкрепа и самодоволната репутация, че всички умни и красиви, елитът на нацията, е на тяхна страна. И всичко това доведе до 7 процента и половина? 186 хиляди гласа?! Очевидно е, че този народ не иска конкретно тези хора да го управляват. Не ги припознава като свой елит.

Затова и в дните след изборите откъм ДБ преобладаваше масов хейт срещу „тъпия електорат“ и закани за моментална емиграция. Истинска ария на омразата от камерния хор измамени камилчета, свикнали да се самохипнотизират в своя социален балон. Разкъсвани в постоянното противоречие между съжаление към глупавия българин и самосъжаление, те просто са обречени на вечна фрустрация – поне докато не осъзнаят, че със старите заклинания няма да постигнат нищо повече от това. 186 000 гласа. Нека да са 200 хиляди. Днес те носят почти 8 процента, утре няма да стигат и за толкова.

Ясно се вижда, че на този вот отидоха до урните главно пряко заинтересовани да не са в опозиция гербаджии (функционери, клиентела, техните роднини), подкрепени от доскорошни избиратели на Слави Трифонов, и пределно мобилизирани от агресивна пропаганда и самонадъхване жълтопаветници. Дори от ДПС не се напънаха много, защото бяха наясно, че не е нужно. Рекордно ниска избирателна активност от 2 милиона и половина българи. Вече стана дума в началото – очевидно останалите нямат особени екзистенциални проблеми или просто мотивация да гласуват.

На следващите избори това вече няма да е така. И партии като ПП и ДБ имат много малко потенциална периферия, която да добавят към себе си. Най-лошата новина за електората обаче е, че не изглежда много да им пука от тази лоша перспектива. Те никога не са изглеждали искрено загрижени за съдбата му. Имат лична финансова изгода единствено от една типично „украинска“ перспектива – войната на една част от българския електорат срещу друга да продължава до безкрай.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s