Ето че можело: телевизионното отразяване на мондиала за пръв път не предизвиква желание да си запушиш ушите

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 2 декември

_{Първата изненада от футболното отразяване на БНТ е стилното студио, което най-сетне се отърва от зеления под. Водещият Илиян Енев и репортерката в Катар Моника Симеонова – това наистина ли е ретроградната и досадна БНТ? Студиото на Нова и „Диема“ изглежда още по-ефектно. В „женската секция“ коментарите са не по-малко компетентни от мъжките в другия край на студиото.}

Първото, и дано последно, световно първенство, което гледаме при нулеви температури навън, е телевизионен феномен по няколко причини. През лятото бяхме свикнали да следим мондиалите навсякъде другаде, но не и вкъщи – основно по заведения или в още по-масови събирания на фенове пред големи екрани из градовете. Там студийните анализи, а и коментарите зад кадър, не са от толкова съществено значение, защото малцина им обръщат внимание.

Катарският мондиал, който е странен и дори абсурден по много параграфи, обаче се гледа предимно от къщи, и телевизионното отразяване става много по-важен фактор. Всичко се следи под лупа и с максимална съсредоточеност, но добрата новина е, че този път то не предизвиква раздразненията, с които се бяхме примирили в предишните години. И по БНТ, и по Нова мачовете се коментират изненадващо професионално и разнообразно откъм гледни точки, като израстването е особено видимо при държавната телевизия.

На „Сан Стефано“ ни бяха привикнали със самодоволно-небрежния маниер, с който като дългогодишен монополист отразяваха световните първенства. Онзи специфичен непукизъм, че каквито и глупости да дрънкаш, колкото и лапсуси да допускаш – никой не ти държи сметка, вече го няма. В по-голямата част от времето човек трудно би разпознал на екрана злополучната БНТ. Студиото е чудесно (за пръв път дизайнерите проумяха, че не е нужно подът да имитира зеления цвят на „футболния килим“!), осветлението също, а гостите-коментатори впечатляват с експертност и дисциплинирано поведение, без излишна суета и празни приказки. Основният водещ Илиян Енев, въпреки че винаги е една идея по-усмихнат от необходимото и рядко излиза извън територията на клиширания говор, има овладяно и солидно присъствие. Показва достатъчна компетентност и бърза реакция, справя се умело с голям брой гости. Колегите му Иво Бързаков и Радостин Любомиров също стоят чудесно в кадър. Но най-голямото попадение на БНТ са репортерите от Катар – Моника Симеонова и Бюлент Мюмюнов. И при двамата е налице рядко съчетание между добра визия, осведоменост, владеене на чужди езици и професионално поведение пред камерата. Без никакво съмнение това са любимците на публиката на това първенство.

Вижда и се чува се отдалеч – в спортната редакция на „Сан Стефано“, която доскоро беше най-ретроградният компонент от държавната медия, вече се работи по други критерии. Няма „свещени крави“ – на Петър Василев-Петела, който доскоро редовно ни вгорчаваше живота (заедно с Камен Алипиев-Кедъра) с влудяващо самовлюбените си, но и драматични брътвежи, вече му дават само да коментира някой-друг мач на запис. В директен ефир необезпокоявано все още се вихри единствено царят на лапсусите Ивайло Ангелов. При него поне има известна доза самоирония, но като цяло присъствието му е в рязък контраст с професионализма от ново поколение, наложен във футболните студиа на БНТ. Ангелов е там сякаш за да ни напомня понякога, че все пак гледаме добрата стара „първа програма“.

В студийните коментари на БНТ е интересно и присъствието на Андреа Банда Банда, доскорошен „панелист“ в сутрешния блок на Нова. Консервативната публика реагира с раздразнение на модерни градски момичета като нея, които имат коренно различни интереси и ценностна система. Подобна, впрочем, е участта и на Петя Дикова в ефира на bTV. По-улегналата публика трудно прощава, че може да си образован, в крак с модерните времена, да не се взимаш съвсем насериозно, но и да имаш достатъчно будно съзнание и оригинален поглед към заобикалящия свят. Андреа Банда Банда е удачно попадение за БНТ и внася почти задължителната за всяка днешна телевизия гледна точка на „милениалите“ – младежите, които почти не отлепят очи от екраните на айфоните си.

Междувременно в студиото на Нова, която отразява мондиала паралелно с БНТ, са отишли още по-далеч – там имат цяла секция в студиото, отделена само за женски коментари. Отделен остава въпросът доколко това е жест за равноправие на нежния пол или особен вид, подмолна полова сегрегация. Но е факт, че дамите в ефира на Нова/Диема показват впечатляваща компетентност, която нерядко предизвиква учудени повдигания на вежди от мъжкото пространство в студиото, а и пред екраните. В чисто експертно отношение „диемите“ от години са се наложили като образец, но този път изненадващо отстъпват на „пундитите“ от БНТ. Коментаторите зад кадър са на очакваното високо ниво, но и тук има „черна овца“ – смятащият себе си за корифей Борислав Борисов, чието философстване и задълбаване в лични наблюдения и теории предизвиква все по-силно раздразнение. В социалните мрежи има дори цели акаунти, събиращи бисерите на многознайкото. Доста често се случва събитията на терена да опровергават предположенията на Борисов и той да изпада в конфузни ситуации, от които опитва да се измъкне невъзмутимо и без никаква самоирония. Неговите коментари са все по-контрастиращи на балансираното, компетентно, но ненатрапчиво говорене на колегите му в същия ефир. В „Диема“ също представиха много нови имена, които показват изненадващ професионализъм.

Катарският мондиал, който е в разгара си, ще се запомни не само със сензационните си резултати, но най-вече с недопустимото присъствие на политиката в него. Русия беше спряна от участие, германците комично позираха със запушени усти, преди да паднат от Япония, а англичаните направиха древногръцка трагедия от факта, че не дали на капитана им да носи лента с цветовете на дъгата. В отговор на всичко това един британски коментатор предложи просто решение – вместо да се чудят какви демонстрации да правят, националите предварително да обещаят личните си премии от над половин милион долара при евентуална титла на каузи в подкрепа на гей-малцинствата и човешките права по света. Това би било много по-ефикасна демонстрация на солидарност от една шарена лента или една запушена с ръка уста. Но както всичко в днешния футбол и политика, и тук „интересът клати феса“ и тепърва ще ставаме свидетели на все по-абсурдно и двулично поведение – и на терена, и извън него.

За нас тук остава една немалка утеха – че това поне е първото световно, на което не бързаме да отнемем звука на телевизорите си. Този път данъците ни не са отишли на вятъра, произвеждайки продукт, който предизвиква само насмешка и раздразнение. Двете телевизии са в реална конкуренция помежду си и резултатът от това е все по-добър.