Редакционният увод в януарския Biograph
Войната е нещо изключително доходоносно. Тя носи толкова пари, защото позволява да се харчат много бързо огромни количества от тях. От нея се забогатява невероятно. Затова винаги ще се измислят причини да се започва някаква война, както и тя да продължава. И винаги ще ни внушават, че има достатъчно „други“, срещу които си струва да воюваме.
Роджър Уотърс
С този новогодишен Biograph се постарахме да зарадваме всички меломани, каквито, сигурен съм, са и повечето ни читатели. Календарът за 2023-а представя някои от най-големите легенди на музиката, присъствали върху нашите корици.
А новата ни Cover story е за една от най-великите личности в историята на рока, която сме имали късмета два пъти да гледаме и слушаме у нас – Роджър Уотърс. Той не просто е създал грандиозни песни и албуми – това е преди всичко човек с активна позиция, който не се бои да я отстоява – даже когато това го превръща във враг на много правителства и дори го включва в черни „списъци на смъртта“. Страниците за него са детайлно описание какъв трябва да бъде истинският рок музикант – макар и вече на възраст, на която мнозина предпочитат просто да си харчат милионите на спокойствие.
В допълнение към историята от корицата ви срещаме с една от знаковите български попзвезди от последните десетилетия – Добрин Векилов-Дони, както и с бога на кларинета и етно-джаза – Иво Папазов-Ибряма. Припомняме и невероятната биография на незабравимия Фреди Меркюри. Надникваме между кориците на новата мемоарна книга от вокалиста на U2 Боно. Правим преглед на най-стилно обличащите се певци в наши дни и не сме забравили за най-интересните нови албуми на световния музикален пазар.
Не пропускайте и поредните прогнози на политическите астролози за новата година, както и смразяващата биография на нюйоркския мафиот дон Вито Дженовезе.
Приятно четене и весели празници!
Георги Неделчев,
редакционен директор
P.S. Да напомня още веднъж, най-вече за читателите ни от чужбина – вече можете да си закупите и дигитална версия на списанието чрез платформата Zinzin.bg
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Уважаеми господин Неделчев, с тези няколко реда искам да пожелая лично на Вас и на целия екип на любимият ми BIOGRAPH светло и радостно Рождество Христово и мирна, здрава и много успешна Нова 2023- та година. 🙂 Бъдете здрави и обичани, останалото се продава в магазина. 🙂 И, разбира се- до четене. Поднових абонамента си с удоволствие и преди доста време.
Още съм доникъде с новогодишния брой. Страхотен календар, прочее! Много благодаря. 🙂 За сега прочетох само историите за Вито Дженовезе и Фреди. Обаче напредвам. 🙂
ХаресвамХаресвам
Благодаря за добрите думи и се радвам, че отново сте се абонирали,. Ще чакам с интерес и коментара ви за другите материали от броя. Весели празници!
ХаресвамХаресвам
Здравейте г-н Неделчев, и предварително моля за извинение за необичайната си молба. Вероятно съм просто един Дънинг-Крюгер, който си въобразява, че има някаква дарба в писането, но точно това бих искал да узная със сигурност – и затова се обръщам към журналист и анализатор, когото уважавам и чиито статии отдавна следя. Бихте ли отделили внимание на текста по-долу? Нещо като разказче е, писал съм за свое удовлетворение различни есета и текстове, и този е един от тях. Доста съм зле с членуването, наред с други неща… Но пак с извинение за загубеното Ви време, наистина бих желал да зная… Умея ли нещо, или съм като фрийковете в „България търси талант“ 🙂 Ето текста, писал съм го преди няколко години и – както и другите – на много малко хора съм го показвал:
Човекът в алтернативното измерение
Молът беше пълен с хора. Родители с деца, двойки, млади, стари, най-различни. Едни бяха на кино, други седяха в сладкарницата, трети пазаруваха… Беше оживено.
***
Човекът в алтернативното измерение обикаля из търговския център. Наоколо няма жива душа. Киното е затворено. Дръпва вратата на магазина за електроника. Заключена е. Така и трябва да е, тук, в алтернативното измерение. Поглежда ръцете си. Кожата му е бледа. Хората в алтернативното измерение са винаги с кръвясали очи и бледа кожа.
***
Децата тичаха по стълбището на жилищната сграда. Майки и татковци. Глъчката не стихваше. Чуваха се всякакви шумове от апартаментите. Тук лаеше куче, там плачеше бебе. Усещаше се уханието на гозбите по обяд.
***
Човекът в алтернативното измерение обикаля из стълбището на жилищната сграда. Няма никой, пусто е. Той ту се качва, ту слиза. Поглежда вратата на един апартамент. Не е сигурен, но сякаш усеща човешко присъствие вътре. Невидимо, мълчаливо… Слиза на партера. Входната врата е заключена. Така и трябва да е, тук в алтернативното измерение, където хората са бледи и с кръвясали очи…
***
В научния институт жената включи печка в стаята. Не за да топли, а заради експеримент, който изискваше една определена субстанция да е изложена на точно определена температура. Тя беше учен. Знаеше какво прави. Но мисълта да остави печката така, без надзор, я безпокоеше.
***
Човекът в алтернативното измерение обикаля коридорите. Приближава една от стаите. Заключена е. Така и трябва да бъде. Той отключва вратата, и влиза вътре. Вижда включена електрическа печка, а до нея нещо, което много прилича на цимент. Не посяга да я изключи. Някак знае, че печката не е част от неговото измерение и не трябва да я докосва.
***
В офис сградата беше оживено. Хора, гласове. Проекти, срокове, задачи. Типичният делник.
***
Човекът в алтернативното измерение ту се качва, ту слиза с асансьора в офис сградата. На никого не пречи, и никой не му пречи. Може да го прави с часове, ако поиска. Наоколо няма жива душа. Очите му са кръвясали, а кожата бледа. Така е тук, в алтернативното измерение, където всички врати са заключени.
***
Подземният паркинг бе оживен. Коли влизаха, коли излизаха. Шум, хора, движение. Делник.
***
Човекът в алтернативното измерение обикаля паркинга. Няма жива душа. Въздухът е тежък. Вратата е затворена, както трябва. Ходи напред-назад. Очите му парят.
***
На улицата бе оживено. Цветарският магазин днес имаше много клиенти – беше първият учебен ден. Цветя, деца, родители, глъчка. Живот. Детство.
***
Човекът в алтернативното измерение ходи по улицата. Насреща му се задава човек. Поглеждат се скришом, без да се вторачват. Човекът насреща му не е така блед, но очите му са много по-кръвясали. Защо ли случайните срещи в алтернативното измерение са изпълнени с толкова напрежение?
Човекът стига до цветарския магазин, и поглежда вътре, към червените рози. Винаги го прави. Но не се опитва да влезе, знае че е заключено. Но дори да не е, пак няма да влезе. Червените рози са за него далечен спомен от друго измерение.
***
Денят свърши. Хората се прибираха по домовете си. Уикендът започваше.
***
Човекът в алтернативното измерение поглежда небето, после поглежда часовника си. Скоро ще съмне, той ще се прибере вкъщи, и ще спи, спи, чак до следващата нощ, когато отново е на смяна.
Нощта е алтернативното измерение на деня.
ХаресвамХаресвам